Червеноший валаби (Macropus rufogriseus) — описание, местообитание и подвидове

Червеноший валаби (Macropus rufogriseus) е среден по големина макропод, разпространен в части от Източна Австралия и на някои острови. Като едно от по-едрите представители на групата валаби, той визуално напомня на кенгуру с тяло, пригодено за скачане. Възрастните мъжки могат да достигнат тегло над 20 kg, а дължината на глава и тяло достига около 90 cm; опашката е мощна и служи за баланс при движение.

Външен вид

Червеношийните валаби имат характерна окраска: тъмно мастилен нос и лапи, бяла ивица на горната устна и средно сива козина с по-топъл, ръждивочервен оттенък на шията и раменете. Козината при подвида от Тасмания е по-дълга и пухкава, което им помага при по-хладен климат. Ушите са изправени и чувствителни към звуци, а задните крайници са дълги и силни — пригодени за енергоспестяващо скачане на големи разстояния.

Разпространение и местообитание

Червеношийните валаби се срещат по крайбрежните райони и в гористи райони на Източна Австралия — от Рокхамптън, Куинсланд, до границата с Южна Австралия. Видът е широко разпространен в Тасмания и на много от островите в Басовия проток (на някои от островите популациите може да са въведени от хора). Предпочита открити горски места, хедланд, ливади и гранични зони между пасища и храсти, където има близки укрития.

Поведение и хранене

Като повечето макроподи, червеношийката е предимно самотно животно, но могат да се образуват групи — така наречените тълпи — когато животните се събират на места за пашуване. Те са нощни и сумрачни (crepuscular), хранейки се основно през нощта и късния следобед. Диетата им включва трева, билки и младите листа на храсти; понякога оглеждат и културни площи, което предизвиква конфликти с хората. При движение използват характерно скачане, подпомагано от дългите си задни крака и опашка; в социалните взаимодействия могат да показват агресия чрез скубане, ритане или „бокс“.

Размножаване и развитие

Съществуват разлики във времето на размножаване между подвидовете. При континенталния подвид размножаването може да продължава през цялата година, докато при тасманийския то е по-сезонно — главно в края на лятото (февруари–април). Женските стават полово зрели около 14-месечна възраст; гестационният период при макроподите е кратък (приблизително 30–36 дни), след което мъникът, наричан джой, прекарва значително време в майчината торба. Джой остава в торбата около 9 месеца и продължава да суче и да следва майката още до около 12–15 месеца. Подобно на много други кенгурообразни, видът може да използва ембрионална диапауза (спиране на развитието на ембриона) при неблагоприятни условия, което позволява приспособяване на размножителния цикъл към околната среда.

Подвидове

Съществуват два признати подвида:

• Macropus rufogriseus rufogriseus — тасманийският подвид, известен още като валаби на Бенет, е по-малък, с по-дълга и по-гъста козина. Размножава се предимно в края на лятото (февруари–април) и често живее в близост до населени места; може да бъде забелязан да се храни по тревните площи в предградията на Хобарт и други градове.
• Macropus rufogriseus banksianus — континенталният подвид, по-едър и по-къс, размножава се през по-голямата част от годината. Женските при този подвид могат да раждат и във възраст около 14 месеца.

Статус и взаимоотношения с хората

В някои региони, като Тасмания, североизточната част на Нов Южен Уелс и крайбрежната част на Куинсланд, числеността им се е увеличила през последните десетилетия — отчасти заради намаления лов, а в други случаи заради промени в земеползването, които създават повече тревни площи и пасища. В щата Виктория те са по-рядко срещани. Основните заплахи включват загуба и фрагментация на местообитанията, пътнотранспортни произшествия, атаки от бездомни и домашни кучета, както и конкуренция с животни, отглеждани за селскостопански цели.

Взаимодействието с хората е двустранно: от една страна валабите могат да бъдат локално смятани за вредители при пашата и градините; от друга — са част от местната фауна и туристическа атракция. Управлението включва мониторинг на популациите, мерки за намаляване на пътните инциденти (означаване и скоростни ограничения), както и препоръки за избягване на хранене с човешка храна и намеса в естествените им навици.

Кратко резюме: Червеноший валаби (Macropus rufogriseus) са характерни макроподи с червеникав оттенък на шията, разпространени в Източна Австралия и Тасмания. Имат два основни подвида, различаващи се по размер, козина и сезонност на размножаването. В голямата си част популациите са устойчиви, но локални заплахи и човешко въздействие изискват внимание към опазването и съвместното съществуване.

Въпроси и отговори

В: Какво е научното име на червеношийката валаби?

В: Къде може да се срещне червеношийка?

Въпрос: Колко тежат мъжките екземпляри?

В: Как изглежда червеношийката?

В: Има ли подвидове на червеношийката?

Въпрос: Колко дълго остава едно бебе в торбата на майка си?

В: Кога се размножават тасманийските червеношийни валаби?

Търсене по буква