Бръсначови миди (Ensis) — описание, видове и местообитания
Всичко за бръсначови миди (Ensis): описание, видове, местообитания, предпочитания за пясък и разпространение по плажовете на Северна Европа и Източна Канада.
Бръснарските миди, наричани още бръсначови миди, са двучерупчести миди с удължена, тясна и леко извита форма — напомняща старомодна бръснарска ножица. Те използват черупките и мощното си стъпало, за да се вдълбаят в пясъка и да се скрият под повърхността; при заплаха могат бързо да се заровят дълбоко и да изчезнат от видимост.
Външен вид и размери
Черупките на бръснарските миди са тънки, гладки и опростени, с отчетлива дължина спрямо ширината. В зависимост от вида, дължината може да варира примерно от няколко сантиметра до около 15–20 см. Повърхността може да бъде с деликатни радиални линии или да е почти без орнаменти. Мекотелото има силно, мускулесто стъпало, което служи за копаене, и дълги сифони за всмукване и изхвърляне на вода.
Видове и разпространение
Ensis, принадлежащ към семейството Pharidae, се среща по пясъчните плажове в Северна Европа и Източна Канада — например на остров Принц Едуард. Различните видове имат предпочитания към различни типове седимент: Ensis arcuatus предпочита по-груб пясък, отколкото близките видове E. ensis и E. siliqua, които често обитават по-фини и по-плътни пясъчни участъци.
Местообитание и поведение
Бръснарските миди обитават интертидалната и субтитидалната зона на пясъчни и пясъчно-грязни брегове. Те живеят заровени в субстрата, често на няколко сантиметра до няколко десетки сантиметра дълбочина. За да копаят, използват комбинация от стъпало, клапно движене и струи вода — това им позволява да „разпрашат“ пясъка и да се вмъкнат бързо. При отливи някои видове оставят част от сифона си да стърчи до повърхността, за да продължат да филтрират вода и да дишат.
Хранене и размножаване
Бръснарските миди са филтратори: чрез сифони изтеглят вода, от която улавят микроскопични частици, фитопланктон и органични детрити. Размножаването обичайно е чрез външно оплождане — женските и мъжките излъчват гамети в морската вода, където настъпва оплождане. От оплодените яйца се развиват плаващи ларвни стадии (трохофора и велигер), които след време се утаяват и прерастват в млади индивиди.
Таксономия и еволюция
Освен семейство Pharidae (например Ensis), съществува и друго семейство с подобни на форма бръснарски раковини — Solenidae. Някои специалисти смятат, че Solen и Ensis са близки роднини, докато други смятат, че външното им сходство е резултат от конвергентна еволюция — адаптация към живота в пясъчен субстрат. Точните взаимоотношения вероятно ще бъдат уточнени чрез молекулярни методи, като например анализ на последователностите на ДНК.
Хищници, значение за екосистемата и хората
Бръснарските миди са източник на храна за множество птици (особено морски птици и чайки), ракообразни, морски звезди и риби. Те също така допринасят за пречистването на водата чрез филтриране и играят роля в динамиката на донната общност. За хората са ценени кулинарно в много региони — консумират се пресни, варени, на скара или в супи. Важно е да се отбележи, че те могат да акумулират токсини (напр. от водораслови цветения), затова сборът и консумацията понякога са регулирани или подлежат на санитарен контрол.
Управление и заплахи
Основните заплахи за популациите на бръснарски миди са деградация на местообитанията (строителство на брега, промяна на каналите), замърсяване, прекомерен риболов (включително чрез драгиране) и промените в климата, които влияят на морската екология. В някои страни уловът е регулиран, за да се запазят популациите и да се предпазят местообитанията.
Практически съвети при събиране и консумация
- Проверявайте местните разпоредби и ограничения за събиране.
- Следете бюлетините за качество на водата и за наличието на токсични водорасли.
- При приготвяне почиствайте добре и гответе достатъчно време; при съмнение за лоша миризма или видимо замърсяване — не консумирайте.
Бръснарските миди са интересни и адаптивни представители на донните общности — лесни за разпознаване по характерната си форма и важни както за природата, така и за хората в крайбрежните райони.


Solen marginatus
Описание
Известно е, че черупката на бръснача достига дължина от 23 см. Гръбният ръб е прав, а коремният - извит. Лесно може да бъде объркана с малко по-късата 15 сантиметра (5,9 инча) и по-извита E. ensis (при която и предната, и задната част са извити успоредно).
Черупките на бръснача имат крехка обвивка с отворени краища. Отвън черупката е гладка и белезникава на цвят, с вертикални и хоризонтални червеникавокафяви или пурпурнокафяви маркировки, разделени с диагонална линия. Периостракът е маслиненозелен. Вътрешната повърхност е бяла с лилав оттенък, а крачето е кремавобяло с кафяви линии .
Вкопаване
Бръсначът живее под пясъка, като използва мощния си крак, за да копае на безопасна дълбочина. Копаенето има шест етапа, които се повтарят. Един цикъл на копаене включва мускулестото стъпало (което заема голяма част от тялото) и отварянето и затварянето на клапата и единия край.
Стъпалото се надува хидравлично и се избутва надолу в пясъка, за да се закрепи животното. След това стъпалото се изпуска и черупката се спуска надолу. Черупката на бръснача също така изхвърля вода надолу в пясъка, като отстранява свободния пясък от пътя си. Стъпалото упражнява налягане от 2 kg/cm2 .
Наличието на черупка под пясъка се разкрива чрез дупка във формата на ключ, направена от сифоните по време на хранене с планктон.
Възпроизвеждане
Половото развитие на бръснача е силно синхронно: яйцата и сперматозоидите се отделят едновременно. През зимата и пролетта се провеждат последователни размножавания, прекъсвани от периоди, когато се произвеждат повече яйца и сперматозоиди.
обискирам