Реймънд Чандлър — американски писател и майстор на детективския роман
Реймънд Чандлър (23 юли 1888 г. - 26 март 1959 г.) е американски писател и сценарист. Роден е в Чикаго. Става писател на детективски романи, след като губи поста си на ръководител на петролна компания. Прекарва част от детството и обучението си в Англия, но основната част от литературната си кариера развива в САЩ. Преди да стане професионален писател той работи в бизнеса и в администрацията, а по-късно започва да публикува разкази и романи в жанра на „hard‑boiled“ криминалната проза.
Живот и кариера
Първият му разказ, "Blackmailers Don't Shoot", е публикуван през 1933 г. в популярното списание Black Mask. Успехът му в списанията през 30‑те години го насочва към романите. Първият му роман, Големият сън, е публикуван през 1939 г. В следващите десетилетия Чандлър публикува общо седем романа и множество разкази. Освен художествена литература, той работи и като сценарист в Холивуд — търсен заради умението си да кондензира сюжет и да предложи остър диалог.
Стил и теми
Чандлър е един от водещите представители на „hard‑boiled“ детективската проза. Неговият стил се отличава с кратки, ритмични изречения, остър и често ироничен разказвач, богати и запомнящи се сравнения, както и сложни, преплетени сюжети. В центъра на повествованието стои частният детектив Филип Марлоу (Philip Marlowe) — фигура с твърд морален кодекс, самотна и разочарована от корупцията и беззаконието на големия град. Основни теми в творчеството на Чандлър са нравствената деградация, социалната несправедливост и тъмната страна на американската мечта.
Основни творби и екранизации
- Големият сън (1939)
- Сбогом, моя любима (Farewell, My Lovely, 1940)
- Високото прозорче (The High Window, 1942)
- Дамата в езерото (The Lady in the Lake, 1943)
- Малката сестра (The Little Sister, 1949)
- Дългото сбогуване (The Long Goodbye, 1953)
- Playback (1958)
Няколко от романите и разказите му са адаптирани за кино и телевизия. Най-известните филми включват екранизации на Големият сън (с участието на Хъмфри Богарт и Лорън Бакъл) и адаптацията на Сбогом, моя любима (под заглавие Murder, My Sweet). През 1973 г. Робърт Алтман прави знакова екранизация на Дългото сбогуване, която засилва влиянието на Чандлър върху съвременното кино.
Наследство
Чандлър остава ключова фигура в развитието на криминалната литература и жанра „ноар“. Неговият образ на частния детектив и характерният му литературен стил са повлияли поколения писатели и сценаристи. В годината преди смъртта си е избран за президент на "Mystery Writers of America". Умира на 26 март 1959 г. в Ла Джола, Калифорния.
Романи
- Големият сън (1939). По разказите "Убиец в дъжда" (1935) и "Завесата" (1936).
- "Сбогом, моя любима" (1940). По разказите "Човекът, който обичаше кучета" (1936), "Опитай момичето" (1937) и "Нефритът на мандарина" (1937).
- Високият прозорец (1942). По разказите "Bay City Blues" (1938) и "The Lady In The Lake" (1939).
- "Дамата в езерото" (1943). По разказите "Блусът на залива" (1938), "Дамата в езерото" (1939), "В планините няма престъпления" (1941).
- Малката сестра (1949). Сцени по разказа "Bay City Blues" (1938).
- "Дългото сбогуване" (1953 г., Великобритания; септември 1954 г., САЩ; награда "Едгар" за най-добър роман, 1955 г.).
- Възпроизвеждане (1958 г.). По нереализиран сценарий.
- Пудел Спрингс (1959). (незавършен; завършен от Робърт Б. Паркър през 1989 г.).
Това са наказателните дела на Филип Марлоу, частен детектив от Лос Анджелис. Сюжетите им следват модел, в който мъжете и жените, които го наемат, се оказват също толкова корумпирани, корумпиращи и престъпно замесени, колкото и тези, срещу които той е нает да ги защитава.
Сценарии
- Синята далия
- Двойно обезщетение
- Непознати във влака
- Playback (непроизведено)