Във вероятностите и статистиката функцията на плътността на вероятността е функция, която характеризира всяко непрекъснато разпределение на вероятността. За случайна променлива X функцията на плътността на вероятността на X понякога се записва като {\displaystyle f_{X}(x)}. Интегралът на функцията на плътността на вероятността в интервала {\displaystyle [a,b]} дава вероятността дадена случайна променлива с дадената плътност да се съдържа в посочения интервал. По дефиниция функцията на плътността на вероятността е неотрицателна в цялата си област, и нейният интеграл през цялата стойностна област (обикновено R или подмножество от R) е равен на 1.

Основни свойства

  • Неотрицателност: за всички x имаме fX(x) ≥ 0 почти навсякъде (т.е. с изключение на множество с мярка нула).
  • Нормировка: интегралът на плътността върху цялата област е 1: ∫ fX(x) dx = 1. Това гарантира, че общата вероятност е 1.
  • Вероятности за интервали: за всеки интервал [a, b] вероятността X да лежи в него се дава от интеграла ∫ab fX(x) dx (при условие, че интегралите са с подходящата интерпретация).
  • Отношение към функцията на разпределение (CDF): ако FX(x) е функцията на разпределение, то F′X(x) = fX(x) за почти всички x, т.е. плътността е производна на CDF там, където CDF е диференцируема.
  • Очаквания и моменти: математическото очакване на X се изчислява като E[X] = ∫ x fX(x) dx, а моменти и функции на X — чрез съответните интеграли (при съществуване).
  • Промяна на променливите: ако Y = g(X) и g е подходящо диференцируема, плътността на Y може да се намери чрез формулата за вероятностна трансформация (включваща абсолютната стойност на Якобиана при многомерни случаи).

Допълнителни пояснения и важни идеи

  • Непрекъснато срещу дискретно: при непрекъснати разпределения вероятността отделна точка {x} обикновено има нулева вероятност; вероятности се определят чрез интеграли. За дискретни разпределения се използва функция на вероятностна маса (PMF), а не плътност.
  • „Почти навсякъде“ и нулеви множества: условия като неотрицателност и равенство на интеграла до 1 се разбират в смисъл на Лебегова мярка — може да има изключения на множества с мярка нула, които нямат влияние върху вероятностните изчисления.
  • Съвместни и маргинални плътности: за векторна случайна променлива (X, Y) има съвместна плътност fX,Y(x,y). Маргиналната плътност на X се получава чрез интегриране по Y: fX(x) = ∫ fX,Y(x,y) dy. Независимостта на променливите се изразява чрез произведение на маргиналите: fX,Y(x,y) = fX(x) fY(y).
  • Условни плътности: условната плътност на X при условие Y = y е fX|Y(x|y) = fX,Y(x,y) / fY(y), когато fY(y) > 0.
  • Интерпретация на стойностите на плътността: стойността fX(x) сама по себе си не е вероятност, а плътност (вероятност на единица дължина около x). По-голяма плътност в един регион означава по-голяма вероятност за попадане в малък интервал около него.

Често срещани непрекъснати разпределения

  • Нормално разпределение (Gaussian): симетрично, описано от два параметъра — средна стойност и дисперсия.
  • Унивърсално (равномерно) разпределение: постоянна плътност върху краен интервал и нула извън него.
  • Експоненциално разпределение: използва се за моделиране на времена между събития при процес на Пуасон.
  • Гамма, Бета, Cauchy и други — всяко има своя формула за плътността и специфични свойства.

Практически бележки

  • В числени изчисления често се работи със сгъстяване (density) оценено от данни — например чрез ядрен метод (kernel density estimation).
  • Преди да прилагате аналитични формули, уверете се, че съществуването на интегралите и моменти е гарантирано (някои разпределения нямат крайни моменти, напр. Cauchy не има дефинирано математическо очакване).

Тези понятия осигуряват основата за разбиране и използване на функцията на плътността на вероятността в приложни и теоретични задачи. За по-детайлно математическо третиране се използват инструменти от реален и функционален анализ, мярка и интеграл на Лебег.