Петра
Петра (на арабски: البتراء, Al-Batrāʾ; на старогръцки: Πέτρα) е исторически и археологически град в Южна Йордания.
Той е разположен в котловина сред планините, които се простират от Мъртво море до залива Акаба.
Смята се, че Петра е била заселена още 9000 г. пр. Хр. и става столица на Набатейското царство. Набатейците са били араби номади, които са използвали Петра, тъй като се е намирала близо до търговските пътища за подправки.
Набатейското царство става клиентска държава на Римската империя през I в. пр.н.е. През 106 г. от н.е. то губи своята независимост. Значението на Петра намалява с развитието на морските търговски пътища. Освен това земетресението през 363 г. разрушава много постройки.
През византийската епоха са построени няколко християнски църкви, но градът продължава да запада. В началото на ислямската епоха в Петра живеят само шепа номади. Градът остава непознат за света, докато не е преоткрит през 1812 г. от Йохан Лудвиг Буркхард.
От 1985 г. Петра е обект на световното наследство на ЮНЕСКО. ЮНЕСКО я определя като "една от най-ценните културни ценности в културното наследство на човечеството".
Петра е най-посещаваната туристическа атракция в Йордания. През 2010 г. броят на туристите достигна 1 милион.
