Периферна нервна система (ПНС): структура, функции и отдели

Периферна нервна система (ПНС): подробна статия за структура, функции и отдели — соматична, автономна и ентерална. Рискове, защита и клинични аспекти.

Периферната нервна система (ПНС) е част от нервната система. Тя се състои от нерви и ганглии, които се намират извън централната нервна система (главния и гръбначния мозък). Основната функция на ПНС е да свързва централната нервна система (ЦНС) с крайниците и органите.

PNS не е защитена от кости, както централната нервна система. Поради това тя е изложена на токсини и механични наранявания. Периферната нервна система се разделя на соматична нервна система (SNS) и автономна нервна система (ANS). Но ентералната нервна система (ЕНС) може да се разглежда като трети самостоятелен клон, а не като част от автономната нервна система.

Структура на ПНС

ПНС включва следните основни компоненти:

• Краниални и спинални нерви — 12 двойки черепномозъчни (краниални) и 31 двойки гръбначномозъчни (спинални) нерви, които излизат от ЦНС и се разклоняват към мускули, кожа и органи. Много периферни нерви са смесени — съдържат както сетивни (аферентни), така и моторни (еферентни) влакна.
• Нервни влакна — аксони, покрити с миелин (от шванови клетки) или немиелинови, изолирани в съединителнотъканни обвивки: епиневрий, периневрий и ендоневрий.
• Ганглии — групи клетки телца на неврони, разположени извън ЦНС (например дорзални коренни ганглии, автономни ганглии), които служат за преработка и предаване на сигнали.
• Рецептори и сензорни окончания — различни специализирани структури (напр. рецептори за допир, температура, болка, проприоцепция), които преобразуват външни и вътрешни стимули в нервни импулси.

Функции

Периферната нервна система изпълнява няколко ключови роли:

• Провеждане на сензорна информация от кожата, ставите, мускулите и вътрешните органи към ЦНС (усещания като допир, болка, температура, положение).
• Провеждане на моторни команди от ЦНС към скелетните мускули (волеви движения) и към гладката мускулатура, сърцето и жлезите (автономни реакции).
• Рефлекторни реакции — бързи, автоматизирани отговори чрез рефлексни дъги, които често се осъществяват без съзнателно участие на главния мозък.
• Контрол на вътрешната среда чрез автономните отдели — регулиране на сърдечна честота, дихателна активност, перисталтика и секреция на жлези.

Отдели на ПНС

• Соматична нервна система (SNS) — управлява волевите движения и предава сензорни сигнали от периферията до ЦНС. Включва мотоневрони, които инервират скелетните мускули.
• Автономна нервна система (ANS) — регулира функциите на вътрешните органи и жлезите, и се разделя на:
  • Симпатиков дял — активира „борба или бягство“: увеличава сърдечната честота, разширява бронхите, пренасочва кръв към мускулите и др. Главни невротрансмитери: норепинефрин (наред с адреналин при надбъбречна стимулация).
  • Парасимпатиков дял — подпомага „покой и храносмилане“: забавя сърдечната честота, стимулира перисталтиката и секрецията. Главен невротрансмитер: ацетилхолин.
  • Ентерална нервна система (ЕНС) — мрежа от невронални клетки в стената на гастроинтестиналния тракт, която може да регулира перисталтиката и местни секреции независимо от ЦНС, но в тясна връзка с автономната система.

Защита, увреждане и възстановяване

За разлика от ЦНС, ПНС не е защитена от костна капсула и гръбначно-мозъчни бариери, поради което е по-уязвима към механични наранявания, токсини и инфекции. В периферните нерви съществува кръвно‑нервна бариера, предимно на нивото на периневриума, която частично ги защитава.

При увреждане на аксоните настъпва т.нар. Валерианова дегенерация (Wallerian degeneration) дистално от мястото на нараняване, последвана при благоприятни условия от регенерация, подпомагана от швановите клетки. Скоростта на възстановяване обикновено е около 1–3 мм/ден, но зависи от тежестта и вида на увреждането.

Клинично значение

• Периферни невропатии — заболявания на периферните нерви, причинени от диабет, токсини (алкохол, лекарства), инфекции (напр. херпес-зостер), автоимунни реакции (Guillain–Barré синдром), генетични заболявания (Charcot–Marie–Tooth) и др. Проявяват се с болка, изтръпване, мускулна слабост и загуба на рефлекси.
• Диагностика — електромиография (ЕМГ) и изследване на проводимост на нервите (NCV), ултразвук, магнитен резонанс и при необходимост биопсия на нерв.
• Лечение — зависи от причината: контрол на основно заболяване (напр. диабет), медикаменти за невропатична болка (антиконвулсанти, антидепресанти), физиотерапия, хирургия при компресии (напр. карпален тунел) и имунотерапия при автоимунни състояния.

Ключови акценти: ПНС свързва тялото с ЦНС, предава сетивна и моторна информация, има соматични и автономни функции, и притежава ограничена способност за регенерация. Важно е ранното откриване и лечение на поражения на периферните нерви, за да се намалят трайните увреди и функционалните загуби.

Въпроси и отговори

Въпрос: Какво представлява периферната нервна система?

В: Каква е основната функция на ПНС?

В: По какво PNS се различава от ЦНС?

В: Как се разделя PNS?

В: Ентералната нервна система (ЕНС) част ли е от вегетативната нервна система?

В: За какво отговаря соматичната нервна система?

В: За какво отговаря автономната нервна система?

Търсене по буква