Pithovirus
Pithovirus е род гигантски вирус, който заразява амеби. Той е двойноверижен ДНК вирус и е член на клада на големите ДНК вируси. Описан е за първи път през 2014 г., след като е открит жизнеспособен екземпляр в 30 000-годишно ледено ядро, извлечено от вечна замръзналост в Сибир, Русия.
Размерът му е с 50% по-голям от този на предишните най-големи известни вируси, но Pandoravirus има най-големия вирусен геном, съдържащ от 1,9 до 2,5 мегабази ДНК. Pithovirus има дебела, овална стена с отвор в единия край. Вътрешната му структура наподобява пчелна пита.
Геномът му
Геномът на Pithovirus има 467 различни гена - повече от типичен вирус, но много по-малко от Pandoravirus. Геномът му е много по-малко гъсто опакован от всеки друг известен вирус. Две трети от протеините му не приличат на тези на другите вируси. Въпреки физическата прилика с Pandoravirus, последователността на генома на Pithovirus показва, че той е едва свързан с този вирус. Той прилича повече на членове на някои други вирусни семейства. Всички тези семейства съдържат големи икосаедрични вируси с ДНК геноми. Геномът на Pithovirus има 36% GC-съдържание, подобно на Megaviridae, за разлика от над 61% при пандоравирусите.
Репликация
Геномът на Pithovirus е една кръгова двойноверижна ДНК (dsDNA) хромозома с дължина около 610 000 базови двойки (bp), която се трансформира в 467 различни белтъка. Геномът кодира всички белтъци, необходими за производството на мРНК; тези белтъци присъстват в пречистените вириони.
Питовирусът извършва целия си цикъл на репликация в цитоплазмата на гостоприемника, а не по по-типичния начин, като превзема ядрото на гостоприемника.
Откриване
Pithovirus sibericum е открит в проба от сибирска вечна замръзналост на възраст 30 000 години. Вирусът е открит заровен на 30 м под повърхността на късноплейстоценски седимент. Той е открит, когато проби от речния бряг, събрани през 2000 г., са изложени на въздействието на амеби. Амебите започнали да умират и се оказало, че съдържат гигантски вируси. Авторите казват, че идеята да изследват пробите от вечната замръзналост за нови вируси им хрумнала, след като прочели за експеримент, който две години по-рано съживил подобно остаряло семе.
Въпреки че вирусът е безвреден за хората, неговата жизнеспособност след замразяването му в продължение на хилядолетия породи опасения, че глобалното изменение на климата и сондажите в тундрата могат да доведат до откриването на потенциално опасни вируси. Други учени отричат това да представлява реална заплаха.
