Pithovirus — гигантски амебен ДНК вирус, открит в 30 000-годишен ледник
Открийте Pithovirus — гигантски амебен ДНК вирус, събуден от 30 000-годишен сибирски лед: размери, структура и потенциалните рискове от древни вируси.
Pithovirus е род гигантски вирус, който заразява амеби. Той е двойноверижен ДНК вирус и е член на клада на големите ДНК вируси. Първият описан вид е открит като жизнеспособен екземпляр в около 30 000-годишно ледено ядро, извлечено от вечна замръзналост в Сибир, Русия, и беше представен от изследователи през 2014 г.
Размерът на вириона е значително голям — толкова, че е видим при светлинен микроскоп и е с приблизителни размери в микрометровия диапазон (пореден ред спрямо тогавашните известни вируси). По обем той може да бъде с около 50% по-голям от предишните най-големи известни вируси, въпреки че Pandoravirus притежава най-големия известен вирусен геном (от порядъка на няколко мегабази). Pithovirus има дебела, овална обвивка с характерен отвор в единия край, а вътрешната му структура наподобява пчелна пита.
Морфология и структура
Вирионът на Pithovirus е голям и овоиден, с тънка външна стена и централен отвор или „остие“, чрез който вероятно се освобождава генетичният материал при заразяване на гостоприемника. Вътрешната матрица изглежда подобна на клетъчен матрикс с подредена, пореста или „пчелнопитна“ архитектура, видима при електронна микроскопия. Големите размери правят тези вириони уникални в сравнение с класическите вируси и позволяват директно наблюдение с по-прости оптични средства.
Геном и генетични особености
Геномът на Pithovirus е двойноверижен ДНК и е по-малък от геномите на някои други гигантски вируси (например Pandoravirus), но все пак съдържа голям брой гени. Както при други големи ДНК вируси, значителен дял от гените са ORFans — кодони без близки еквиваленти в известните бази данни, което затруднява възстановяването на еволюционната им история и функциите им. Проучванията показват комбинация от гени, асоциирани с вирусна репликация и с изненадващо разнообразие от други функционални мотиви, характерни за „гигантските“ вируси.
Откриване и съживяване
Екземплярът беше изолиран от проби от пермафрост, като изследователите използваха култивиране с амеби (например Acanthamoeba) за доказване на инфекциозността — т.е. вирусът е запазил способността си да заразява амеби след десетки хиляди години в лед. Това откритие привлече внимание както с оглед на възможността за дълготрайна вялост в екстремни условия, така и с оглед на потенциалните екологични и здравни последици при размразяване на вечната замръзналост.
Значение и безопасност
- Екологично и научно значение: Откритието доказва, че големи вируси могат да останат инфекциозни в пермафроста в продължение на хилядолетия, което дава нови данни за устойчивостта на вирусни частици и за историята на вирусо-амебни взаимодействия.
- Риск за хората: Няма доказателства, че Pithovirus може да заразява хора или висши животни; досега известните му гостоприемници са едноклетъчни амеби. В научната литература се подчертава, че рискът за човешкото здраве е нисък, но необходимостта от проучвания и наблюдение при размразяване на пермафрост остава.
- Биосигурност: Изследванията с древни микроорганизми и вируси изискват строг контрол и мерки за биосигурност, за да се предотврати случайно освобождаване и да се гарантира безопасността на персонала и околната среда.
Място в класификацията и еволюционни въпроси
Pithovirus и другите „гигантски вируси“ предизвикват дискусии за границите между вируси и клетки, за еволюционния произход на големите вирусни геноми и за ролята им в екосистемите. Те са част от разглежданата в науката група на нуклеоцитоплазмените големи ДНК вируси (NCLDV или „Megavirales“ в по-широк смисъл), но въпросите за техните първични източници и взаимодействия с други организми остават предмет на изследване.
Кратко резюме: Не е известно да заразява хора, но откриването на жизнеспособни гигантски вируси в древен лед подчертава необходимостта от внимателен мониторинг на биологичните рискове, свързани с климатичните промени и размразяването на вечната замръзналост.
Геномът му
Геномът на Pithovirus има 467 различни гена - повече от типичен вирус, но много по-малко от Pandoravirus. Геномът му е много по-малко гъсто опакован от всеки друг известен вирус. Две трети от протеините му не приличат на тези на другите вируси. Въпреки физическата прилика с Pandoravirus, последователността на генома на Pithovirus показва, че той е едва свързан с този вирус. Той прилича повече на членове на някои други вирусни семейства. Всички тези семейства съдържат големи икосаедрични вируси с ДНК геноми. Геномът на Pithovirus има 36% GC-съдържание, подобно на Megaviridae, за разлика от над 61% при пандоравирусите.
Репликация
Геномът на Pithovirus е една кръгова двойноверижна ДНК (dsDNA) хромозома с дължина около 610 000 базови двойки (bp), която се трансформира в 467 различни белтъка. Геномът кодира всички белтъци, необходими за производството на мРНК; тези белтъци присъстват в пречистените вириони.
Питовирусът извършва целия си цикъл на репликация в цитоплазмата на гостоприемника, а не по по-типичния начин, като превзема ядрото на гостоприемника.
Откриване
Pithovirus sibericum е открит в проба от сибирска вечна замръзналост на възраст 30 000 години. Вирусът е открит заровен на 30 м под повърхността на късноплейстоценски седимент. Той е открит, когато проби от речния бряг, събрани през 2000 г., са изложени на въздействието на амеби. Амебите започнали да умират и се оказало, че съдържат гигантски вируси. Авторите казват, че идеята да изследват пробите от вечната замръзналост за нови вируси им хрумнала, след като прочели за експеримент, който две години по-рано съживил подобно остаряло семе.
Въпреки че вирусът е безвреден за хората, неговата жизнеспособност след замразяването му в продължение на хилядолетия породи опасения, че глобалното изменение на климата и сондажите в тундрата могат да доведат до откриването на потенциално опасни вируси. Други учени отричат това да представлява реална заплаха.
обискирам