Осморегулация | как живите същества поддържат необходимото количество сол и вода в телата си
Осморегулацията е начинът, по който живите организми поддържат необходимото количество сол и вода в тялото си. Това правят всички живи същества - от бактериите до хората.
Основната идея е, че организмите поддържат осмотично налягане, като контролират концентрацията на вода и соли. Съществуват регулатори и конформисти. Конформистите се приспособяват към околната среда, а регулаторите извършват действия, които поддържат вътрешната вода на стандартно ниво на соленост.
Морските риби, например, са склонни да натрупват сол, ако живеят в морска вода. Затова те активно изхвърлят (отделят) сол от хрилете си. Речните риби, от друга страна, изхвърлят солта, преди да отделят вода. Някои риби, като камбалата, живеят и в сладка, и в солена вода на различни етапи от живота си. Те се адаптират към водата, в която се намират.
Човешка осморегулация в нефрона
Растения
Всички растения регулират водния си баланс. Ксерофитите, като кактусите, задържат водата в себе си, за да не станат прекалено солени. Растенията, които живеят в сезонни влажни зони, също имат начини да избегнат изсушаването. Много растителни листа имат водоустойчива кутикула, за да регулират загубата на вода, и използват спиракули за газообмен. Осморегулацията е важен аспект на хомеостазата. тя включва баланса между съдържанието на вода и разтворени вещества в клетките.
Сухоземни животни
Преминаването от живот във вода към живот на сушата е едно от най-значимите събития в еволюцията. От гледна точка на водния баланс това е една от най-драматичните промени, правени някога. Изведнъж новото сухоземно животно се сблъска с проблема, че губи твърде много вода през кожата си и приема твърде малко, ако се отдалечи от водата.
Бъбреци
Бъбреците са органът за осморегулация при гръбначните животни, включително хората. В нефрона кръвта се филтрира през гломерула. Филтратът - вода, соли и други малки молекули - навлиза в каналчетата на нефрона. При екскрецията филтратът, който остава в тръбичката, напуска бъбрека и се превръща в урина.
Количеството на реабсорбираната вода се контролира от хормони като антидиуретичен хормон (АДХ), алдостерон и ангиотензин II. Например, твърде високата концентрация на разтворени вещества в кръвта (осмоларитет) се открива от осморецепторите в хипоталамуса (част от мозъка). След това хипоталамусът стимулира освобождаването на ADH от хипофизата, за да направи стените на събирателните канали по-пропускливи за вода. Поради това се реабсорбира повече вода от течността в бъбреците, за да се предотврати отделянето на твърде много вода.
Като илюстрация на това колко универсална е осморегулацията, бактериите също я правят.
Въпроси и отговори
В: Какво представлява осморегулацията?
О: Осморегулацията е начинът, по който живите същества поддържат необходимото количество сол и вода в тялото си.
В: Кой извършва осморегулацията?
О: Това правят всички живи същества - от бактериите до хората.
В: Какво представляват регулаторите и конформерите?
О: Регулаторите извършват активни действия, за да поддържат вътрешната си вода на стандартно ниво на соленост, докато конформните вещества съответстват на околната среда.
В: Как морските риби поддържат осмотично налягане?
О: Морските риби са склонни да натрупват сол, ако живеят в морска вода, така че те активно изхвърлят (отделят) сол от хрилете си.
В: Как речните риби поддържат осмотично налягане?
О: Речните риби изхвърлят солта, преди да отделят вода.
В: Има ли животни, които могат да се адаптират както към сладководна, така и към солена среда?
О: Да, някои риби като камбалата могат да живеят както в сладка, така и в солена вода на различни етапи от живота си и съответно да се адаптират.
