Моликути (Mollicutes) — бактерии без клетъчна стена, Mycoplasma и Spiroplasma

Моликути (Mollicutes) — бактерии без клетъчна стена: Mycoplasma и Spiroplasma, малки паразити и патогени за хора и растения, механизми на придвижване и предаване.

Моликутите са клас бактерии, които нямат бактериална клетъчна стена. Най-известният род е Mycoplasma.

Те са много малки, с размер само около 0,2-0,3 μm, и имат много малък геном. Повечето от тях се придвижват чрез плъзгане по клетките на гостоприемника, но Spiroplasma са спираловидни и се придвижват чрез усукване.

Моликутите са паразити на различни животни и растения, които живеят върху или в клетките на гостоприемника. Много от тях причиняват заболявания при хората. Микоплазмите и уреаплазмите се придържат към клетките в белите дробове или половите тръби като уретрата. Фитоплазмата и спироплазмата са растителни патогени с преносители насекоми. Преносителите са бръмбари, като например листозавивачки (Homoptera). Те пренасят паразитите, които вкарват с устните си в растението, за да смучат соковете му.

Характеристики

Моликути (Mollicutes) са бактерии, лишени от клетъчна стена (липсва пептидогликан), което ги прави устойчиви на антибиотици, насочени към синтеза на стената (напр. бета-лактами). Те имат плоскa, гъвкава клетъчна мембрана, която обикновено съдържа стероли (холестерол) — рядко срещано свойство сред прокариотите и важно за стабилността на мембраната. Формите им са плейоморфни (променливи) — от сферични до удължени или филоморфни. Размерите им обикновено са в порядъка 0,2–0,3 μm, което им позволява да преминават през филтри, задържащи по-големи бактерии.

Тези организми имат много малки геноми и ограничени метаболитни възможности — някои видове, като Mycoplasma genitalium, имат сред най-малките известни бактериални геноми (поредци на стотици хиляди бази), което обуславя зависимостта им от гостоприходителя за много хранителни вещества и фактори. Повечето моликути са строги или факултативни паразити и се отглеждат трудоемко в богати хранителни среди, съдържащи серум и стероли.

Класификация и често срещани родове

В състава на класа Mollicutes влизат няколко рода с различна биология и значение:

• Mycoplasma — включва видове, патогенни за хора и животни (напр. M. pneumoniae, причина за „атипична“ пневмония; M. genitalium, свързван с уретрит и други урогенитални инфекции).
• Ureaplasma — уреазопозитивни бактерии, свързвани с урогенитални инфекции и усложнения при бременност.
• Spiroplasma — спираловидни моликути, често асоциирани с растения и някои насекоми.
• Phytoplasma (фитоплазми) — растителни патогени, които не могат да се култивират лесно в лабораторни среди; причиняват голям брой растителни болести.

Медицинско значение

Някои моликути са важни човешки патогени. Mycoplasma pneumoniae причинява трахеобронхит и пневмония, особено при деца и млади възрастни. M. genitalium и Ureaplasma са свързани с уретрити, цервицити, инфертилитет и неонатални инфекции. Поради липсата на клетъчна стена, тези бактерии не се повлияват от β‑лактамни антибиотици; лечението обикновено използва макролиди, тетрациклини или флуорохинолони, но се наблюдава и нарастваща резистентност (напр. към макролиди при някои щамове на M. genitalium и M. pneumoniae).

Растителни патогени и преносители

Фитоплазмата и спироплазмата са примери за моликути, които причиняват болести при растения. Те се предават основно чрез сокосмучещи насекоми — листозавивачки, цикади (leafhoppers), скакалци и въшки (Hemiptera: Auchenorrhyncha и Sternorrhyncha) — които при хранене инжектират патогена в проводящите тъкани на растенията. Последствията за растенията включват хлороза, жилкозавиване, „witches’ broom“, филоидия и намаляване на добивите. Тъй като фитоплазмите често не се култивират в лабораторни условия, контролът се базира предимно на управлението на векторите и използване на здрав посадъчен материал.

Диагностика, култивиране и контрол

Диагнозата на инфекции с моликути често изисква молекулярни методи (PCR), серологични тестове или специални културни среди при Mycoplasma/Ureaplasma. Много фитоплазми не могат да се култивират изкуствено и се откриват чрез PCR или биологични тестове върху чувствителни растения.

Контролът и лечението зависят от вида и локализацията на инфекцията. При човешки инфекции се използват антибиотици, които не действат върху синтезата на клетъчна стена (макролиди, тетрациклини, флуорохинолони), като изборът се ръководи от клиничната картина и данни за резистентност. При растения ефективни са мерки за контрол на векторите, създаване и използване на устойчиви сортове и карантинни мерки за предотвратяване на разпространението.

В обобщение, моликутите са уникална група бактерии с малки геноми и без клетъчна стена, значими както за човешкото и животинско здраве, така и за селското стопанство. Поради специфичните си биологични особености те изискват специални диагностични подходи и целенасочено лечение и контрол.

Въпроси и отговори

В: Какво представляват моликутите и кой е най-известният род?

В: Колко големи са Mollicutes?

В: Как се придвижват моликутите и кое е изключението в това отношение?

В: По какво паразитират моликутите и кои са техните гостоприемници?

В: Какви болести причиняват моликутите при хората?

В: Какво представляват фитоплазмите и спироплазмите и кои са техните преносители?

В: Как насекомите преносители пренасят моликути в растенията?

Търсене по буква