Човекът с желязната маска

История

За първи път този мъж се споменава в писмо на Елизабет Шарлота, принцеса Палатина, до София Хановерска през 1711 г. Тя разказва, че той е трябвало да носи маска през цялото време, но не знае нищо за самоличността му. В писмо от 1698 г. един от пазителите на Бастилията споменава, че в Бастилията е доведен възрастен затворник и че този затворник е трябвало да носи маска. Настойникът на затворника е Bénigne Dauvergne de Saint-Mars. Това лице е написало много писма до Франсоа Мишел Льо Телие дьо Лувоа, военния министър по онова време. По онова време е имало силна цензура; около 90% от писмата са изгубени.

На 24 август 1669 г. в Пинероло е затворен един човек. По това време Пинероло се нарича Пинерол и е част от Франция. На 19 август Лувоа съобщава, че този затворник от Дюнкерк е много важна личност, но че все още не е арестуван. Името на затворника е посочено като Eustache Dauger. В Пинероло той се среща с други важни затворници, като Никола Фуке или Антоан Номпар дьо Камон. На Доже е позволено да разговаря с Фуке. Понякога Дагер действал като прислужник на Фуке, когато слугата на Фуке бил болен. През 1678 г. Фуке поискал повече свобода и това му желание било изпълнено. При смъртта на Фуке през 1680 г. е открита дупка между неговата килия и тази на Камон. От този момент нататък и слугата на Фуке, и Доже са отделени от Камон. И мъжът с желязната маска, и слугата на Фуке са преместени в Ексил, който се намира само на 26 км.

През 1682 г. двамата се разделят. Слугата на Фуке умира през 1687 г. Тъй като Екзил е застрашен от война, мъжът с желязната маска е преместен на остров Сент-Маргерит, до Кан. По това време само още един човек е бил затворен в Сен-Маргерит. През септември 1698 г. Доже е преместен в Бастилията в Париж, където умира през 1703 г. Всеки път, когато неизвестен затворник е бил преместван, това се отнасяло и за Сен-Марс, който се издигнал в позицията. Преместването се отнасяло и за няколкото други затворници, които Сен-Марс трябвало да охранява.

Когато е на публично място или с непознати, Доугър трябва да носи маска. Освен това не можеше да се свързва с никого. Когато бил преместен, хората виждали, че никой не може да види лицето му, да чуе гласа му или да говори с него.

Въпреки това хората винаги гледаха, че се чувства сравнително спокойно. Два пъти седмично получаваше нови изпирани дрехи и можеше да поиска всяка книга, която пожелае. Позволяваха му да свири на лютня и можеше да посещава лекар, когато имаше нужда от това. Сен Марс получавал по 12 ливри на ден за храна и напитки на този затворник. Построяването на килията, която той обитавал в Сен Маргьорит, струвало 5 000 ливри. В Пинероло била построена специална килия, в която се влизало през три врати. Тази килия е била звукоизолирана и нищо не се е чувало извън нея. Сен Марс лично отговарял за благополучието на човека с желязната маска. Има свидетелства, че в негово присъствие офицерите е трябвало да свалят шапката си и че им е било позволено да я сложат обратно само когато им е било казано да го направят.

Има сведения, че по време на смъртта си затворникът е бил на около 60 години. Когато е преместен в Екзил през 1687 г., затворникът е с посивяла коса.

Маската

Човекът с желязната маска не носеше маска през цялото време. Вероятно я е носил само когато е бил преместен, за да не могат хората да го разпознаят. Ако носеше маската през цялото време, това би довело до инфекции. Освен това, тъй като затворникът бил мъж, косата, която растяла по лицето му, трябвало да се подстригва от време на време. Необходимостта от носене на маска се споменава само два пъти: в документа, който разпорежда преместването му в Бастилията, и за преместването на острова край Кан.

Документ, с който се нарежда преместването в Бастилията, 1698 г.

Изобретението на Волтер?

През 1717 г. Волтер е затворен в Бастилията. Според него този затворник е бил по-голям брат на краля. През 1751 г. той публикува труда си "Векът на Луи XIV", където отделя раздел, в който подробно описва историята на мъжа с желязната маска. Според Волтер мъжът е бил хвърлен в затвора през 1661 г., след смъртта на кардинал Мазарин. Възможно е по-голямата част от това, което е известно днес, да е измислица на Волтер, който използва този човек, за да даде пример колко лош може да бъде един абсолютен владетел.

Истинският Юсташ Доже

Когато съобщава за пристигането на затворника още в първото си писмо, Лувоа посочва името му като "Юсташ Доже". Историците са установили, че по онова време е имало жив човек с това име. Пълното име на този човек е било Юсташ Доже дьо Кавойе. Според регистрите Юсташ е роден на 30 август 1637 г. и е син на Франсоа Доже, охранител на служба при кардинал Ришельо. Установяват също, че Юсташ изглежда е участвал в така наречената "Афера с отровите". Тази "афера" е продължила от 1675 до около 1680 г. Много благородници са били отровени или екзекутирани за магьосничество. Юсташ изпаднал в немилост, когато станало известно, че е участвал в пищни партита, които включвали черни маси и вероятно хомосексуален секс. През 30-те години на ХХ век става ясно, че истинският Юсташ Доже е починал в затвора Сен-Лазер в Париж. През XVII в. затворът е бил приют за душевноболни, управляван от монаси. Много благороднически семейства го използват, за да се отърват от "черните овце" на семейството. Данните показват, че човекът с истинско име Доже е бил държан в Сен-Лазер в Париж приблизително по същото време, когато фалшивият Доже е бил държан в Пинероло. Според Луи-Анри дьо Ломение дьо Бриен, който също е бил затворен в Сен-Лазер по това време, истинският Юсташ Доже дьо Кавойе умира в резултат на тежко пиянство в края на 80-те години на XVI век. Историците смятат, че всичко това е достатъчно доказателство, че той не е бил свързан по никакъв начин с човека с маската.

Теории за идентичността

Кандидати

Съществуват няколко теории за това кой може да е бил този затворник. Някои от тях са посочени по-долу

Брат на Луи XIV

Волтер смята, че този човек е брат близнак на Луи XIV. Според Волтер този човек е израснал на място, различно от това на Луи XIV. Според него този човек е бил хвърлен в затвора през 1661 г., няколко месеца след смъртта на Жул Мазарин. Марсел Пагнол също изказва тази хипотеза.

Незаконно дете на кралицата

Друга хипотеза е, че затворникът е незаконородено дете на кралица Анна Австрийска. Бащата би трябвало да е или кардинал Мазарин, или Джордж Вилиърс, 1. херцог на Бъкингам, или някой от мускетарите. Кардинал Ришельо щеше да уреди тази среща. Тази теория обаче е по-малко вероятна, тъй като детето нямаше да има право на престола и следователно от затварянето му нямаше да има никаква полза.

Баща на Луи XIV

Възможно е затворникът да е бил бащата на Луи XIV. Ришельо щеше да има връзка с кралица Анна, а Луи XIV и Луи XIII щяха да са там, за да попречат на Гастон дьо Бурбон, херцог на Орлеан, да стане крал.

Някой знае за произхода на Луис

При аутопсията на Луи XIII се установява, че той не може да има деца. Всеки, който знае това, би знаел за произхода на Луи XIV и би бил потенциално опасен за него. Според тази теория затворникът всъщност е бил лекарят, извършил аутопсията.

Резюме

Днес не съществува убедителна теория, която да обясни кой е бил този човек в действителност. Последният човек, който е знаел самоличността на този затворник, вероятно е бил Мишел Шамийар, един от министрите в правителството на Луи XIV. Шамийар умира през 1723 г.

Роднина на краля

Теориите, които разглеждат затворника като част от семейството на Луи XIV, пренебрегват факта, че по онова време е имало голям социален контрол. Раждането на дете в двора на краля или дори сред благородниците е било публично събитие. Няколкостотин души са присъствали на раждането на Луи XIV. "Тайното раждане" на брат близнак на Луи е много малко вероятно. Размерът на социалния контрол прави почти невъзможно Анна Австрийска да е имала връзка. Анна е била бременна няколко пъти, което означава, че съпругът ѝ Луи XIII е бил в състояние да стане баща на деца. Друг факт, който говори против теорията, че затворникът е бил роднина на краля, е, че затворникът е имал длъжността на слуга, понякога. По времето на Луи XIV хората с благородническо потекло не ставали слуги.

Слуга

Теориите, които разглеждат затворника като слуга, също имат своите слабости: Въпреки че е бил в затвора, той е имал комфортен живот. Един обикновен слуга щеше да бъде убит и никой нямаше да се интересува от комфорта му. Въпреки това самият крал Луи XIV се интересува от благополучието на затворника.

Литература

Има няколко книги и филми за този човек. Най-известните от тях вероятно са разказът на Александър Дюма "Виконт дьо Бражелон" (който е третият том от произведението му "Тримата мускетари"), разказът "Близнаците" на Виктор Юго и "Желязната маска" на Марсел Паньол. Дюма дава и обобщение на теориите за затворника, които са били разпространени по негово време.

Историята е използвана за няколко филма.