Камбаната на свободата е важен и известен символ на американската независимост (свобода). Някога тя се е намирала в сградата на Държавния дом на Пенсилвания (сега известна като Залата на независимостта). Камбаната е поръчана на лондонската фирма "Лестър и Пак" (която днес е известна като леярната за камбани "Уайтчапъл") през 1752 г. На нея са изписани буквите "Прокламирайте СВОБОДАТА по цялата земя до всички нейни жители". Тези думи са част от Левит 25:10. Камбаната се пукнала за първи път, когато звъннала за първи път, когато пристигнала във Филаделфия, и била направена отново два пъти от Джон Пас и Джон Стоу, двама работници. Когато е била направена за първи път, Камбаната на свободата е била използвана, за да накара законодателите да дойдат на законодателните събрания. Използвана е и за призоваване на хората на обществени събрания.

Когато е звъняла и как се напуква

На 8 юли 1776 г., когато е прочетена Декларацията за независимост, се чува камбанен звън. Въпреки че няма данни да е звъняла именно Камбаната на свободата, повечето историци смятат, че тя е звъняла заедно с другите камбани в града, отбелязвайки публичното четене. През 30-те години на XIX в. камбаната е използвана като символ от аболиционистките общества, които я наричат "Камбаната на свободата".

През началото и средата на XIX в. камбаната придобива добре видима пукнатина. Няма единна версия за точния момент и причина на образуване на голямата пукнатина: според една от версиите тя се е напукала, докато е звъняла след смъртта на председателя на Върховния съд Джон Маршал през 1835 г.; други извори посочват, че пукнатината се е увеличила по-късно, когато камбаната е била употребявана често за отбелязване на публични събития. До днес точният момент остава спорен, но голямата пукнатина направи камбаната непригодна за звън.

Легенди и популяризация

Камбаната става още по-широко известна след като в кратък разказ от 1847 г. се разпространява популярната легенда, че на 4 юли 1776 г. стар звънар е звъннал на камбаната, след като е чул гласуването на Втория континентален конгрес за независимост. Историческите сведения показват, че на 4 юли не е обявено официално приемането на Декларацията и поради това камбаната не би могла да звънне в този ден по начина, описан в разказа. Въпреки това легендата се вкорени силно в културната памет и продължава да бъде повтаряна — дори някои историци и читатели я приемат за факт.

Публични участия, повреди и защита

От 1885 г. град Филаделфия, който е собственик на камбаната, разрешава тя да бъде къмпанирана на различни патриотични и публични събития из страната. Тези пътувания повишили популярността ѝ, но и влошили състоянието ѝ: много посетители искали да видят и пипнат камбаната, а части били отчупвани от ловците на сувенири. Последното такова голямо турне е било през 1915 г.; след това градът и местните власти спрели да изпращат оригинала на пътувания, за да го пазят и консервират.

Физически характеристики и надпис

Камбаната е от бронз (сплав от мед и калай) и носи ясно видимия религиозен надпис от Левит, който е бил разчетен и преведен на различни езици. Освен това на камбаната са гравирани и имената на местните леари, които я отливат и рекaстят в Пенсилвания — Джон Пас (John Pass) и Джон Стоу (John Stow) — като те оставят своя знак при повторното ѝ отливане. Надписът и произходът ѝ допринасят за символичното ѝ значение — тя се възприема не само като предмет, а като послание за свобода и права.

Сегашно местоположение и достъп за посетители

Днес Камбаната на свободата е изложена в център за посетители, където се съхранява и показва като исторически експонат. Тя е част от комплекс, свързан със Залата на независимостта и историческите сгради в центъра на Филаделфия. Камбаната е поставена зад защитно стъкло и се охранява и консервира през цялото време, за да се запази за бъдещите поколения. Поради пукнатината и риска от допълнителни повреди, оригиналът вече не се звъни — към днешна дата той служи предимно като музейна и национална реликва.

Културно и гражданско значение

Камбаната на свободата остава един от най-разпознаваемите американски символи на борбата за свобода, равенство и граждански права. Тя е използвана от аболиционистите през XIX в., а по-късно въздейства и върху движенията за граждански права и социална справедливост. За мнозина тя представлява идеала за свобода, записан в думите ѝ и в историята, която носи.

Забележка: Някои детайли около точните дати на пукнатините и случаи на звънстване остават предмет на исторически разследвания и интерпретации. Независимо от това, символиката и историческата роля на камбаната са ясно доказани и продължават да бъдат предмет на изучаване и почит.