Ле Локъл: швейцарски град в Юра, ЮНЕСКО обект за часовникарско градоустройство

Ле Локъл (на швейцарски: Le Locle) е община в окръг Ле Локъл, кантон Нюшател в Швейцария.

Той се намира в планината Юра, на няколко километра от град Ла Шо дьо Фон. Той е един от по-малките градове в Швейцария. Към 31 декември 2016 г. в Ле Локл живеят около 10 000 души.

Името на града идва от думата за езеро или trou d´eau.

От 2009 г. е част от световното културно наследство на ЮНЕСКО: La Chaux-de-Fonds/Le Locle, Часовникарско градоустройство.

География и достъп

Ле Локъл лежи в низина в планинската верига Юра, на около 1 000 метра надморска височина. Околният релеф е умерено хълмист и предлага открити гледки към долината и планините. Градът има добри транспортни връзки: пътища и редовни железопътни връзки с Ла Шо дьо Фон, Нюшател и други центрове в региона. Близостта до френската граница улеснява трансграничните връзки и икономическото сътрудничество.

Кратка история

Ле Локъл се развива от малко селце в град с ясно изразен индустриален характер, съсредоточен около часовникарството. През 18. и 19. век местните занаятчии и предприемачи развиват производството на часовници и свързаните с тях занаяти, което оформя облика и социалната структура на града. Няколко големи пожара и последващи реконструкции са довели до систематично градоустройство, пригодено за комбинация от жилищни квартали и работилници.

Градоустройство и ЮНЕСКО

Причината за включването в списъка на ЮНЕСКО е уникалният начин, по който градът е планиран и развит с оглед на часовникарската индустрия. Често се посочват следните характерни черти:

• праволинейна, ясно структурирана улична мрежа;
• комбинация от жилищни сгради и производствени работилници в непосредствена близост;
• типични работнически и предприемачески квартали, които отразяват социалното и икономическото разделение, свързано с часовникарското производство;
• създаването на градска среда, която позволява масово производство и развитие на специализирани занаяти без да нарушава жизнения ритъм на общността.

ЮНЕСКО признава как архитектурата и градското планиране в Ле Локъл и съседния Ла Шо дьо Фон проследяват специфичните изисквания и организация на часовникарската индустрия от 18. до началото на 20. век.

Икономика и часовникарство

Икономиката на Ле Локъл исторически е силно свързана с часовникарството. В града и в района действат както малки семейни работилници, така и по-големи фирми и марки, които развиват дизайн, производство и сервиз на часовници. Часовникарството е довело до развитие и на други индустрии и услуги — метална обработка, микроинженерство, търговия и логистика.

Примерни дейности:

• производство и асемблиране на механизми;
• фини довършителни работи и декорации;
• изследователска и развойна дейност в областта на микромеханиката.

Култура, музеи и забележителности

Градът предлага набор от културни институции и паметници, свързани с неговата индустриална и социална история. Посетителите могат да видят стари работилници, исторически градски сгради и да научат повече за часовникарското изкуство. В региона има музеи, посветени на часовникарството и индустриалното наследство, които допълват образователната и туристическа привлекателност.

Население и живот в града

Ле Локъл е общност с компактна градска структура и силно културно наследство, свързано с техниката и занаятите. Градът предлага учебни заведения и професионална подготовка в областта на часовникарството и инженерните специалности — фактор, който подпомага предаването на уменията между поколенията.

Практическа информация за посетители

• Най-добро време за посещение: пролет и лято за разходки в околността и разглеждане на архитектурата;
• Транспорт: добри железопътни и автомобилни връзки с регионалните центрове;
• Препоръка: комбинирайте разходка в Ле Локъл с посещение на Ла Шо дьо Фон, за да видите пълната история на часовникарското градоустройство в региона.

История

Le Locle се споменава за първи път през 1332 г. като dou Locle.

Праистория

Най-ранните следи от човешки селища са от края на мезолита (6000-5000 г. пр.н.е.) и се намират в заслон в Col des Roches. Мястото включва най-старата керамика, открита в кантона Ньошател, както и много инструменти, молар от мамут и кости от елен и дива свиня. Укритието е открито през 1926 г. от митнически служител и е първият подобен обект, проучен в Швейцария.

Въпреки това между 4000 г. пр.н.е. и Средновековието за района на Льо Локъл не се знае нищо.

Средновековие

През 1150 г. долината, в която по-късно е построен Льо Локъл, е предоставена от Рено и Уилям Валанжиан на абатството Фонтен-Андре. През 1360 г. Йоан II от Аарберг, господар на Валангинян, получава Льо Локъл като лен от граф Луи от Ньошател. Силно залесената част от планината Юра около Льо Локъл е изселена от колонисти, които по-късно получават статут на свободни селяни. Тези първи свободни земеделци получават харта през 1372 г., която кодифицира техните права и свободи. В началото на XV в. тази харта е потвърдена отново по време на учредяването на Mairie или градската управа. От XIV в. Льо Лок и Ла Сане образуват обща енория. Църквата "Мария Магдалена" в Льо Лол е построена през 1351 г.

Ранна модерна епоха

Кулата на църквата "Мария Магдалена", забележителност на града, е издигната в началото на XVI век. Няколко години след построяването на кулата, през 1536 г., Льокле преминава към протестантската вяра. Тази стара църква е възстановена в средата на XVIII век. През 1844 г. е построена немска църква, която е разрушена през 1967 г. Католическият параклис е построен през 1861 г.

Ранна и съвременна история на Le Locle

Льокле е бил многократно опожаряван от големи пожари (1683, 1765, 1833 г.). Възстановен е до днешния си вид през втората четвърт на XIX в., когато се превръща в център на часовникарската промишленост. През 1848 г. става столица на областта.

Тъй като малката река Биед често залива долината, в началото на XIX в. през нея е прокаран канал до Col des Roches. До 1898 г. реката се използва за захранване на няколко подземни мелници.

Льо Локл през 1907 г.

Търсене по буква