Аргумент от незнание — логическа грешка: дефиниция, примери и разпознаване

Научи как да разпознаваш аргумента от незнание: дефиниция, типични примери и практични съвети за избягване на тази логическа грешка.

Аргументът от незнание (на латински: argumentum ad ignorantiam) или позоваването на незнание ("незнание" означава "липса на доказателства за противното") е грешка в неформалната логика. Тя гласи, че нещо е вярно, защото все още не е доказано, че е невярно. Или, че нещо е невярно, ако все още не е доказано, че е вярно. Нарича се още грешка на отрицателното доказателство. Това включва и (погрешното) допускане, че има само две възможности (вярно или невярно). Възможно е да има дори четири възможности:

1. вярно
2. фалшив
3. неизвестен
4. непознаваем.

Призивите за невежество често се използват, за да се внуши, че другата страна трябва да докаже нещо. Правилата на логиката поставят тежестта на доказване върху лицето, което твърди нещо.

Логическата грешка е просто лош аргумент. Използването на лоша логика не означава непременно, че аргументът е неверен (или верен). Това е основно прибързано заключение, до което се стига неправилно. Но все пак може да бъде убедителен за някои слушатели. Ето защо се използва в политиката и рекламата.

Какво точно значи това?

Аргументът от незнание се появява, когато липсата на доказателства за едно твърдение се представя като доказателство за неговата противоположност. Това е подвеждащо, защото отсъствието на данни не потвърждава автоматично никое от двете — нито положителното, нито отрицателното твърдение. В епистемологичен план има различни състояния на знание: доказано вярно, доказано невярно, неизвестно и евентуално непознаваемо; всички те са допустими, когато липсват убедителни доказателства.

Чести примери

• Свръхестествени твърдения: "Няма доказателства, че ангели не съществуват, следователно ангелите съществуват." (или обратното.)
• Конспирации: "Не можеш да докажеш, че правителството не прикрива това — значи прикрива."
• Медийни/маркетингови твърдения: "Няма научни доказателства, че този продукт е вреден — следователно е безопасен." (Това пренебрегва нуждата от положителни доказателства за безопасност.)
• Юридически контексти: Правото често изисква обвинението да представи доказателства; поставянето на тежестта на доказване върху обвиняемия е форма на тази грешка.

Как да разпознаете аргумент от незнание

• Наблюдавайте смяна на тежестта на доказване: ако някой премества отговорността да докаже противоположното, това е предупреждение.
• Проверете дали липсата на доказателства се представя като положително доказателство за обратното.
• Разграничете "липсващо доказателство" от "доказателство за липса": първото е просто отсъствие на данни; второто изисква активни доказателства, че нещо не съществува.
• Потърсете алтернативни обяснения и възможността за непознаваемост или неопределимост (напр. въпроси извън обхвата на наличните методи).

Защитни стратегии и как да отговорите

• Поискайте положителни доказателства: помолете този, който твърди, да представи аргументи и данни в подкрепа на своето твърдение.
• Използвайте правилото за тежестта на доказване: напомнете, че онзи, който прави положително твърдение, носи отговорност да го обоснове.
• Посочете възможни алтернативи: предложете други хипотези, които също обясняват липсата на доказателства (напр. липса на изследвания, методологични ограничения, фалшива следа).
• Ако ситуацията изисква оценка (напр. риск/безопасност), действайте предпазливо, но ясно разграничете предпазните мерки от заключения за истинността.
• Примерни реакции: "Липсват доказателства за твърдението ти. Ако искаш да го приемам, представи положителни данни." или "Отсъствието на доказателства не е доказателство за отсъствие; какви емпирични тестове поддържат твърдението?"

Особени случаи — кога липсата на доказателства може да има значение

Има случаи, в които отсъствието на доказателства е релевантно, но това става само в контекст на ясно дефинирани очаквания и подходящ метод за проверка. Например:

• Ако при надеждни, подходящи и чувствителни тестове не се открива очакван сигнал, това може да се разглежда като доказателство за отсъствие (напр. липса на патоген в добре контролирани клинични тестове).
• В научния метод тествате нулева хипотеза чрез опити за фалсификация; многократно неуспешните опити да се открие ефект могат да подкрепят отрицателно заключение, но само ако експериментите са адекватни.
• В съдебната практика "невинност до доказване на противното" е установен принцип — обаче това не е логическо доказателство за невинност, а юридическа защита.

Чести заблуди и предупреждения

• Отсъствие на доказателства ≠ доказателство за отсъствие: това е основният принцип, който трябва да запомним.
• Невъзможността да се дискретизира нещо не го прави вярно: незнанието не е валидна подкрепа за произволно твърдение.
• Грешката е по-убедителна при емоционални или авторитетни апели: хора лесно приемат аргументи от незнание, когато са подкрепени от страх, надежда или статус.

Обобщение

Аргументът от незнание е логическа грешка, при която липсата на доказателства за едно твърдение се приема като доказателство за противоположното. За да се борим с тази грешка, трябва да изискваме положителни доказателства от онзи, който прави твърдението, да различаваме липсата на данни от истинско доказателство за отсъствие и да оценяваме контекста и методите на проверяемост. В реалния живот понякога отсъствието на доказателства играе роля — но само когато са изпълнени ясни методологични и емпирични условия.

Въпроси и отговори

В: Какво представлява аргументът от незнание?

В: Колко възможности има, когато се разглежда истинността на дадено твърдение?

В: Кой носи тежестта на доказване, когато прави твърдение?

В: Използването на лоша логика винаги ли е признак за невярно твърдение?

В: Защо в политиката и рекламата се използват аргументи от незнание?

В: Как иначе се нарича позоваването на невежество?

Търсене по буква