Аргумент от незнание

Аргументът от незнание (на латински: argumentum ad ignorantiam) или позоваването на незнание ("незнание" означава "липса на доказателства за противното") е грешка в неформалната логика. Тя гласи, че нещо е вярно, защото все още не е доказано, че е невярно. Или, че нещо е невярно, ако все още не е доказано, че е вярно. Нарича се още грешка на отрицателното доказателство. Това включва и (погрешното) допускане, че има само две възможности (вярно или невярно). Възможно е да има дори четири възможности:

вярно
фалшив
неизвестен
непознаваем.

Призивите за невежество често се използват, за да се внуши, че другата страна трябва да докаже нещо. Правилата на логиката поставят тежестта на доказване върху лицето, което твърди нещо.

Логическата грешка е просто лош аргумент. Използването на лоша логика не означава непременно, че аргументът е неверен (или верен). Това е основно прибързано заключение, до което се стига неправилно. Но все пак може да бъде убедителен за някои слушатели. Ето защо се използва в политиката и рекламата.

Примери

"Това лекарство е безопасно, защото никой не е открил токсични ефекти." Това означава само, че са проведени пълни тестове. То не казва, че е било тествано напълно.
"Кандидатът Смит никога не е изказвала мнението си за абортите. Можем спокойно да заключим, че тя трябва да е за избор". Заблудата "аргумент от незнание" може да се използва, за да се отхвърли дадена тема или да се твърди, че тя означава обратното.
"Разбира се, че болестите се причиняват от магьосничество. Как иначе би могло да се случи?" (Аргументът от незнанието често е под формата на "как иначе би могло да се случи Х", което предполага, че тъй като все още не е известно друго обяснение, предложеното е правилно.)

Въпроси и отговори

В: Какво представлява аргументът от незнание?

О: Аргументът от незнание, известен също като позоваване на незнание, е грешка в неформалната логика. Тя предполага, че нещо е вярно или невярно, защото все още не е доказано обратното.

В: Колко възможности има, когато се разглежда истинността на дадено твърдение?

О: При разглеждането на истинността на дадено твърдение може да има до четири варианта - вярно, невярно, неизвестно и непознато.

В: Кой носи тежестта на доказване, когато прави твърдение?

О: Според правилата на логиката тежестта на доказване е върху лицето, което прави твърдението.

В: Използването на лоша логика винаги ли е признак за невярно твърдение?

О: Не, използването на лоша логика не означава непременно, че даден аргумент е фалшив (или верен). То просто означава, че до него се е стигнало неправилно.

В: Защо в политиката и рекламата се използват аргументи от незнание?

О: Аргументите от незнание се използват в политиката и рекламата, защото могат да бъдат убедителни за някои аудитории, въпреки че са логически погрешни.

В: Как иначе се нарича позоваването на невежество?

О: Апелът към незнанието се нарича още отрицателна доказателствена грешка.