Неформална грешка дефиниция, видове и примери в логиката на аргументацията

Неформална грешка е аргумент, чиито предпоставки не подкрепят предложеното заключение поради проблеми в съдържанието, езика или контекста на аргумента, а не поради формална грешка в структурата на умозаключението. Неформалните грешки често възникват от неточно формулирани понятия, скрити (неспоменати) предпоставки, двусмислие, емоционални внушения или невярни общи представи. За разлика от формалната заблуда, грешката е свързана с въпроси на умозаключението, тъй като за излагането на пропозициите се използва език; естественият език позволява да се каже повече, отколкото символиката на формалната логика може да представи. Всички неформални грешки на дедуктивното разсъждение съдържат фундаментално разминаване между предпоставките и заключението. Това прави аргумента невалиден, ако се съсредоточаваме върху строго логическата стойност. Често несъответствието възниква поради наличието на скрита съпътстваща предпоставка; ако тази предпоставка бъде изказана и приета, тя може да оправдае извода.

Дедуктивни и индуктивни неформални грешки

Дедуктивните неформални грешки водят до аргументи, които не са логически валидни — т.е. предпоставките не гарантират истинността на заключението. Често причината е пропусната средна или скрита предпоставка, двусмислие или неправилно обобщаване.

Индуктивните неформални грешки се различават по това, че при тях въпросът е не дали заключението следва неизбежно от предпоставките, а доколко предпоставките го правят вероятно. Индуктивната сила може да е слаба или заблуждаваща. Например грешката на прибързаното обобщение (hasty generalization) може да се представи по следния начин:

p) S е P

p) S също е Q

в) следователно всички Ps са и Qs

Ако популациите на P и Q са твърде големи, за да се направи пълна извадка, тогава твърдението е индуктивно. В такъв случай се получава прибързано обобщение, когато броят на наблюденията е недостатъчен, за да представи съответните популации. Важно е да се прави разлика между принципа на разсъждение (дедуктивен или индуктивен) и предпоставката на даден аргумент: един индуктивен принцип допуска несигурност и вероятност, докато дедуктивният принцип търси логическа гаранция.

Чести видове неформални грешки и примери

• Прибързано обобщение (hasty generalization) — извеждане на общо твърдение от малък или непредставителен набор от данни.
  Пример: „Пробвах три български кафета и бяха горчиви, следователно всички български кафета са горчиви.”
• Адв хоминем (ad hominem) — атака към личността вместо към аргумента.
  Пример: „Той не може да бъде взет насериозно по въпроса за климата, защото не е учен.”
• Сламена кукла (straw man) — изкарване на преувеличено или опростено становище на опонента и опровержението му.
  Пример: „Ти искаш да намалим военния бюджет — значи искаш да оставим държавата без защита.”
• Фалшива причина (post hoc / false cause) — приписване на причинно-следствена връзка само защото едно явление следва друго.
  Пример: „След като съседът ни започна да гради вятърна мелница, телевизорът ми се развали — значи мелницата пречи на сигнала.”
• Апел към емоции (appeal to emotion) — използване на емоционални внушения вместо аргументи.
  Пример: „Трябва да намалим данъците, защото иначе децата ни ще страдат.”
• Апел към авторитета (appeal to authority) — приемане на твърдение единствено защото го казва авторитет, без критична проверка.
  Пример: „Ученият X казва, че тази диета е най-добрата, следователно е така.” (възможно е да не е експерт по диетите)
• Сравнение с неадекватен аналог (false analogy) — извеждане на заключение чрез сравнение с несъизмерими случаи.
  Пример: „Управлението на държава е като управление на фирма, затова трябва да прилагаме само бизнес решения.”
• Еквивокация (equivocation) — двусмислено използване на дума с различни значения в рамките на аргумента.
  Пример: „Човек е разумно същество. Нищо, което е разумно, не греши. Следователно човек не греши.” (различни значения на „разумно”)
• Бесконечна регресия / Кръгово доказване (begging the question / circular reasoning) — заключението е скрито в една от предпоставките.
  Пример: „Книгата е достоверна, защото авторът е правдоподобен, а авторът е правдоподобен, защото книгата казва, че е така.”

Как да разпознаваме и избягваме неформалните грешки

• Ясно дефиниране на понятията: проверявайте дали ключовите термини са еднозначни и дали се използват последователно.
• Търсете скритите предпоставки: задавайте въпроса „Какво още трябва да е вярно, за да следва това заключение?” и изказвайте тези предпоставки явно.
• Оценявайте извадките и доказателствата: при индуктивни аргументи проверявайте размер и представителност на данните.
• Проверка на причинността: не бързайте да приписвате причинно-следствена връзка само по времева последователност.
• Отделяйте емоцията от аргументацията: помислете дали аргументът почива на факти и логика или е силно емоционален.
• Използвайте контрапримери: търсете случаи, които опровергават общото заключение; един контрапример може да унищожи универсално твърдение.

Оценяване на аргументи

При анализ на аргумент е полезно да разгледате следните стъпки:

1. Идентифицирайте предпоставките и заключението.
2. Проверете за двусмислия и неясноти в езика.
3. Намерете евентуални скрити предпоставки и ги оценете.
4. Оценете дали връзката между предпоставките и заключението е дедуктивна (гарантира извод) или индуктивна (прави го вероятен) и колко силна е тя.
5. Тествайте аргумента чрез контрапример или алтернативни обяснения.

Разбирането на неформалните грешки помага както при критичен анализ на публикувани текстове и дебати, така и във всекидневните разговори — за да правим по-ясни, по-откровени и по-убедителни аргументи, и за да се защитим от нечревни или манипулативни твърдения.

Въпроси и отговори

Въпрос: Какво представлява неформалната заблуда?

В: По какво се различава от формалната грешка?

В: Какви са някои примери за неформални грешки?

В: Какво е прибързано обобщение?

В: Какво е двусмислие?

В: Какви са грешките на двусмислието?

Търсене по буква