Чосон — корейската династия (1392–1910): история, култура и значение

Чосон (1392–1910): задълбочен поглед върху историята, конфуцианската култура, владетелите и влиянието ѝ върху съвременна Корея.

Чосон (хангул: 조선; ханджа: 朝鮮; също Чосон, Чосон, Чосун, Чо-сен)) е корейска държава, основана от Таеджо (И Сеон-гйе) през 1392 г. Тя възниква след края на династията Горьо и първоначално има столица в днешния град Кесон. През следващите векове държавата се развива като последната голяма монархична династия в корейската история, позната още като най-дългата конфуцианска династия. Формално династията Чосон продължава до анексията на Корея от Япония през 1910 г., като през 1897 г. държавата е обявена за Короната (Корея е провъзгласена за Коренна империя) — важни събития от късния 19. век довеждат до ускорена загуба на суверенитет. Убийството на императрица Мьонгсон (Куин Мин) през 1895 г. е драматичен и символичен момент, който значително засилва японското влияние и допринася за упадъка на монархията, но не е непосредственият юридически край на династията.

Кратка историческа рамка

Чосон е основана от военачалника И Сеон-гйе (Таеджо), който сваля Горьо и налага нова династия с централизирана администрация. През 1394 г. столицата е преместена в Ханянг (съвременен Сеул). В политическия център на държавата стои държавната идеология — неоконфуцианството, което оформя правителството, образованието и обществения морал.

Важни исторически събития в периода Чосон включват:

• Създаването и кодификацията на административни и правни системи (например Gyeongguk daejeon и други регулации на централната власт).
• Културни и научни постижения — особено по времето на крал Седжон (세종대왕), който поощрява наука, технологии и езикови реформи; по негово време е създаден и националният корейски азбучен писмен стандарт хангул (разработен около 1443–1446 г.).
• Войни и външни предизвикателства: японските инвазии (1592–1598, известни като Имджинската война), в които се отличава адмирал И Сун-шин; манчжурските (цин) нашествия през 1627 и 1636 г., довели до нови дипломатически отношения с Цин.
• Европейското и японското влияние през 19. век, поредица от неравноправни договори и вътрешни реформи и бунтове (напр. движението Донгхак и Габо реформите от 1894–1896 г.).

Общество, политика и култура

Чосон изгражда строга социална йерархия: владетелят и аристокрацията (янбан) доминират политически и културно; бюрократичният апарат се попълва чрез държавни изпити (科舉, gwageo), базирани на познания по конфуциански текстове. Неоконфуцианството измести будизма като водещо вероучение и формира моралните и етичните норми на обществото.

Културно Чосон е време на значителни постижения: литература, калиграфия, живопис, керамика, архитектура (традиционни ханове и дворцови ансамбли) и научни изобретения. Разпространението на хангул улеснява грамотността сред по-широки слоеве от населението и оставя трайна следа в корейската културна идентичност.

Администрация и икономика

Административната система е силно централизацияна — кралската власт управлява чрез министерства и окръжни чиновници. Земеделието е основата на икономиката; съществуват тежести под формата на данъци и корвée труд, което поражда периодични селски вълнения. Търговията и занаятите също се развиват, включително градска култура и пазари.

Упадък и трансформация

През 19. век Чосон изпитва растящ натиск от външни сили и вътрешни проблеми: корупция, политически фракционализъм, икономически трудности и социални недоволства. Напрежението ескалира в резултат на агресивната политика на Япония, довела до убийството на императрица Мьонгсон (1895) и по-късно до формалната анексия на Корея от Япония през 1910 г. В промеждутъка царе като Го Джонг (късния Чосон) провеждат модернизационни опити и обявяват Корея за империя през 1897 г., но тези усилия се оказват недостатъчни при силния външен натиск.

Наследство и значение

Наследството на Чосон е многопластово: институциите, литературата, философията и хангул оказват дълбоко влияние върху съвременна Корея. Архивите и летописите на династията (Annals of the Joseon Dynasty) са сред най-пълните в света и дават ценна информация за политическия и културен живот на епохата.

В съвременния език и обществено съзнание думата "Чосон" има различни конотации. В Южна Корея някои хора използват термина с негативен оттенък, за да критикуват социални неправди и липса на възможности — популярен неформален израз е "адски Чосон" (корейски: "헬조선"), който изразява недоволство от трудностите при намиране на добра работа и влошените перспективи. В същото време в Република Корея и в академичните среди Чосон се разглежда като ключов период за формиране на корейската идентичност и култура. Забележка: държавното наименование на Северна Корея включва думата "Чосон" (조선) и в севернокорейския дискурс терминът има патриотични и официални значения.

Чосон остава важна тема за изследване и памет — както заради своите постижения в културата и администрацията, така и заради уроците от своите слабости в условията на бързо променящия се международен ред.

Днес някои корейци използват думата "Чосон" в смисъл на нещо лошо, защото смятат династията Чосон за нещо, което се е провалило. Младите корейци използват израза "адски Чосон", за да говорят за това колко трудно е да се намери добра работа в Южна Корея днес.

Въпроси и отговори

В: Какво е значението на думата Чосон?

Въпрос: Кога започва Чосон?

В: Кой основава Чосон?

Въпрос: Кога завършва?

В: Как някои корейци гледат на Чосон днес?

Търсене по буква