Антонинов вал | укрепление от камък и трева, построено в северната част на Великобритания
Антониновата стена е укрепление от камъни и трева, построено в северната част на Великобритания от Римската империя в средата на II век. Римският император Антонин Пий построява стената, за да контролира варварите: древните британци на север от стената, в Каледония. Сега стената се намира в Шотландия и минава между залива Фърт ъф Форт и залива Клайд в съвременната Шотландска низина. Когато римляните построяват стената, тя е северната граница на Римската империя.
Римските легиони на управителя на Британия, Лолий Урбик, построяват стената за императора между 139 и 142 г. Дължината на стената е около 37 мили (59 км). Основите ѝ са изработени от камък и е широка между 4,5 и 5 метра (15 фута). Самата стена е била направена от трева. Пред стената (от северната ѝ страна) е имало ров. Ровът е бил на 7 метра от стената. Ровът е бил дълбок поне 3,6 м и на места е бил широк почти 12 м. Римляните са използвали стената до 158 г. Последните римляни напускат стената около 163 г. След това стената бавно се руши.
Антониновата стена е част от обекта на световното наследство на ЮНЕСКО, наречен "Граници на Римската империя". Тя е включена в този списък заедно с Адриановия вал в Англия и германските укрепления, известни като Limes Germanicus. Преградата е втората от двете "велики стени", създадени от римляните във Великобритания. Нейните руини са по-слабо видими от по-известната Адрианова стена на юг.
Строежът започва през 142 г. по заповед на император Антонин Пий и е завършен за около дванадесет години. Натискът от страна на каледонците може да е накарал Антонин Пий да изпрати войските на империята по-далеч на север. Стената била защитена от шестнадесет крепости, между които имало множество малки фортове; придвижването на войските било улеснено от път, свързващ всички обекти, известен като Военния път. Войниците, които построили стената, увековечили строежа и борбата си с варварите в редица декоративни плочи, двадесет от които все още са запазени.
Въпреки това добро начало, стената е изоставена само след двадесет години. Гарнизоните са изпратени обратно на Адриановия вал. През 208 г. император Септимий Север възстановява легионите на стената и нарежда ремонт. В резултат на това стената е наречена Северинска стена. Тази окупация обаче приключва само няколко години по-късно и стената никога повече не е укрепвана. По-голямата част от стената и свързаните с нея укрепления са разрушени с течение на времето, но някои останки все още са видими. За много от тях се грижат Историческа Шотландия и Комитетът за световното наследство на ЮНЕСКО. По-голямата част от стената е частна собственост.
Карта на Антониновата стена в Шотландия и Адриановата стена в Северна Англия
Въпроси и отговори
В: Какво представлява Антониновата стена?
О: Антониновата стена е укрепление от камъни и трева, построено в северната част на Великобритания от Римската империя в средата на II век. Тя е построена от римския император Антонин Пий за контрол над варварите и е минавала между Firth of Forth и Firth of Clyde в съвременна Шотландия.
Въпрос: Кога е построена стената?
О: Стената е построена между 139 и 142 г. по заповед на император Антонин Пий.
В: Колко дълга е била стената?
О: Дължината на стената е била около 37 мили (59 км).
В: Колко е била широка?
О: Основите ѝ са били изработени от камък и е била широка между 4,5 метра (15 фута) и 5 метра (16 фута).
В: Какъв ров я е заобикалял?
О: Пред стената от северната ѝ страна е имало ров, който е бил дълбок поне 3,6 метра (12 фута), широк на места почти 12 метра (39 фута) и отдалечен на 7 метра (23 фута) от самата стена.
В: Укрепвана ли е отново след изоставянето ѝ?
О: Не, след като е изоставена около 163 г. от н.е., тя никога не получава допълнителни укрепления, въпреки опитите на император Септимий Север да я поправи през 208 г. от н.е.
В: Може ли да се види част от нея днес?
О: Да, някои останки са видими и днес, като за много от тях се грижат Историческа Шотландия или Комитетът за световното наследство на ЮНЕСКО, въпреки че повечето от тях вече са частна собственост.
