"Human Be-In" е събитие, което се проведе в следобедните и вечерните часове на 14 януари 1967 г. в парка Голдън Гейт в Сан Франциско. Събирателното проявление стана катализатор за т.нар. "Лятото на любовта", което представи хипи начина на живот и думата "психеделик" на по-широка американска публика, превръщайки района Хайт-Ашбъри в Сан Франциско в център на американската контракултура.
Произход и причини
Движението на хипитата черпи вдъхновение от два основни източника. Единият са студентските протести: колежани и университетски активисти, недоволни от расовата дискриминация в Юга и от начина, по който младите американци биват призовавани да участват във Виетнамската война. Другият източник е наследството на "бийт поколението" — поети, артисти и джаз хипстъри, които още от 50-те години насам оформят алтернативна култура.
В началото на 60-те години много студенти пътуват на юг, за да участват в движения за граждански права — организират седящи стачки, регистрират афроамериканците да гласуват, демонстрират и маршируют. В същото време Сан Франциско се утвърждава като място, в което младите хора експериментират с наркотици и се формира активна музикална сцена. От идеята да се създаде нещо като "седящ протест" възниква и идеята за "Human Be-In" — събиране с цел да се насочи вниманието към начин на живот, духовни практики и общност, вместо към стандарните политически прояви.
Събитието на 14 януари 1967 г.
На първата страница на първия брой на Сан Франциско оракул е обявено, че това ще бъде "Събиране на племената за човешко събиране". На митинга говориха фигури, вече познати в контракултурния кръг: Тимъти Лиъри (който популяризира известната фраза "Включи, нагласи, изпусни" — "Turn on, tune in, drop out"), Ричард Алпърт (по‑познат като "Рам Дас"), както и поети като Алън Гинсбърг, който водеше мантри и рецитации, и Гари Снайдър.
Сред останалите присъстващи и говорители бяха комикът Дик Грегъри, поетесата Ленор Кандел (в оригиналния текст "Ленор" – често посочвана като Ленор Кандел) и активисти като Джери Рубин. Ангелите на ада, в момента на пика на репутацията си на "извън закона", изпълняваха ролята на неформални пазители и помагаха за грижата за изгубени или нуждаещи се хора. За музиката се погрижиха местни рок групи като Grateful Dead и Quicksilver Messenger Service, а Оусли "Беър" Стенли е споменат като доставчик на големи количества LSD — включително неговата известна марка "Бяла мълния".
По оценки тогавашните събрали се са били около 15 000–20 000 души — голямо и колоритно множество от млади хора, поети, музиканти и любопитни от цялата страна. Атмосферата беше смесица от поезия, музика, религиозни и източно‑философски практики (мантри, медитация), и експериментиране с психеделични вещества.
Културно влияние и последици
Human Be-In донесе значително медийно внимание и направи идеите на хипитата по‑достъпни за широка аудитория. Терминът "психеделик" и концепциите за духовни преживявания, свободна любов и алтернативни общности влязоха в публичния дискурс. Скоро след това думата "-In" започна да се използва за различни събития и прояви; популярният телевизионен формат "Смехотворният интернат на Роуън и Мартин" (Rowan & Martin's Laugh-In) стартира година по‑късно и въведе част от контракултурната естетика в масовата забавна култура.
През 1967 г. на базата на този и други социални фактори все повече млади хора от цялата страна започнаха да пътуват до Сан Франциско. До края на лятото броят на хората, които участваха в "Лятото на любовта", се оценява между 100 000 и 200 000. Това доведе както до разцвет на музикалната сцена и нови социални практики, така и до засилен интерес от страна на властите и медиите. В последните години на 60‑те контракултурата преживя редица промени — от комерсиализация и натиск от закона (включително по‑строги регулации върху някои наркотици), до фрагментация на движението и трансформация в нови политически и културни форми.
Наследство
Human Be-In остава в паметта като едно от ключовите събития, което обедини поети, музиканти, активисти и млади хора в обща проява на културно и духовно търсене. То помогна да се формира обществен образ на хипи културата и да се разпространят идеи за експериментиране, индивидуална свобода и нетрадиционни духовни практики. Районът Хайт‑Ашбъри и музикалната сцена на Сан Франциско от този период продължават да бъдат символи на 60‑те години и тяхното влияние върху по‑късните поколения.