Rowan & Martin's Laugh-In — американско скеч-шоу и сатира (1968–1974)
Rowan & Martin's Laugh-In — култово американско скеч-шоу (1968–1974) със сатиричен хумор, бързи скечове и звезден каст като Голди Хоун.
Laugh-In е американски телевизионен сериал, излъчван по NBC от 1968 до 1974 г. Водещи са комиците Дан Роуън и Дик Мартин. Името на предаването идва от тенденцията за наименуване на обществени събития с "-In", като например Human Be-In през 1967 г.
Формат и стил
Първоначално замислено като еднократен телевизионен спектакъл, Laugh-In се превръща в редовно предаване през 1968 г., след като първото излъчване се оказва огромен успех. Шоуто е известно с бързото темпо, прекъсващите се скечове, визуалните гегове и многобройните еднокадрови шеги — кратки пародии и еднослойни фрази, подадени в нестандартна, "психеделична" сценография. Форматът често включва поредица от много кратки, почти асоциативни скечове, преплетени с рекурентни рубрики, повтарящи се персонажи и запомнящи се клишета.
Сред характерните елементи на предаването са:
- „Партито“ — сцена, в която изпълнителите обменят едносмислени реплики на актуални политически и обществени теми в пародиранa партийна обстановка;
- „Новинарски сегмент“ — кратки, пародийни емисии, насочени към абсурдите в медиите и новините;
- „Стената на шегата“ — декоративна стена с вратички, през които актьорите излизат, за да разкажат виц или еднолайнер;
- използване на закачливи фрази и повтарящи се реплики като "Sock it to me!", "You bet your bippy!" и "Look that up in your Funk and Wagnall!";
- постоянни промени в костюмите и декорите, често с модни и поп-културни препратки.
Актьори и знакови персонажи
Режисьорите и продуцентите — въпреки че работят зад кулисите — създават платформа, която дава възможност на много млади и непознати комици да се проявят пред широка аудитория. Сред редовните изпълнители са Голди Хоун, Арте Джонсън, Лили Томлин, Хенри Гибсън, Рут Бъзи, Дейв Мадън, Джоан Уорли, Алън Сус, Челси Браун, Джуди Карн и други. Много от тях развиват значими кариери след участието си в Laugh-In.
Някои изпълнители остават в историята с определени образи и реплики: например Голди Хоун често играе невинна "flower child" и използва присмехулно поведение и смях; Лили Томлин представя запомнящи се персонажи като Ernestine (телефонната операторка) и детето Edith Ann; Арте Джонсън е известен със своите странни, остро сатирични герои и с репликата "Verrry interesting...". В програмата участва и радиоводещият Гари Оуенс е, който изпълнява ролята на диктор на предаването.
Гости и културно влияние
Laugh-In привлича много известни гости от музикалния и кино свят — сред тях са Тини Тим, The Monkees, Ринго Стар и други. Някои участници вече са утвърдени звезди, а други се издигат или стават по-популярни след появата си в предаването.
Шоуто има и значими моменти на расово и културно сближаване: например Dewey "Pigmeat" Markham — афроамерикански комик, непознат на част от бялата аудитория — първо е имитиран в шоуто от Sammy Davis, Jr., а по-късно се появява лично като гост, което го прави неочакван хит с класическия си номер. Присъствието на разнообразни гости и кратките пародийни клипове допринася за широкия обществен отзвук.
Политическите парадии също оставят отпечатък — сред най-обсъжданите е появата в кратък сегмент на Ричард М. Никсън по време на кампанията му за президент на САЩ, която според някои наблюдатели е подобрила образа му пред част от телевизионната публика. Критиците и феновете коментират, че шоуто успява да направи политическата сатира по-достъпна за по-широка аудитория.
Прием, отличия и спад
Laugh-In бързо се превръща в културен феномен и печели положителни отзиви и няколко награди, включително признания от телевизионната гилдия. Влиянието му върху по-късните скеч програми е ясно — много от похватите на бързото темпо, пародията и повторяемите клишета са възприети и развивани от следващите поколения комедийни предавания.
С течение на времето популярността на предаването започва да отслабва. Критиците отбелязват, че част от хумора остарява или се размива, а продуцентите заявяват, че са "изчерпали нещата, които да пародират" (да се подиграват с тях). В резултат сериалът приключва през 1974 г.
Възраждане и наследство
През 1979 г. е организирано специално събиране, което води до кратко възраждане на предаването като "лятна заместваща поредица". Сред гостите в тези епизоди е и младият тогава Робин Уилямс, което показва как платформата продължава да бъде сцена за нови таланти.
Наследството на Laugh-In се проявява не само чрез звездите, които изстрелва, но и чрез начина, по който променя телевизионната комедия: кратки, залпови шеги, запомнящи се фрази, политическа сатира и визуални гегове станаха част от арсенала на много следващи предавания. Макар че част от хумора му днес може да изглежда като продукт на епохата, влиянието на шоуто върху поп-културата и телевизионната сатира остава значимо.
Въпроси и отговори
В: Как се казваше телевизионният сериал?
О: Телевизионният сериал се казваше Laugh-In.
В: Кои бяха водещите на "Laugh-In"?
О: Водещите на "Смехотворен-ин" бяха комиците Дан Роуън и Дик Мартин.
В: Какъв вид хумор имаше в предаването?
О: Предаването Laugh-In се отличаваше с "актуален хумор", като по-голямата част от комедията се основаваше на актуални събития. То се подиграваше със съвременните тенденции и мода и имитираше популярните по това време стилове.
В: Кой играеше водещия на предаването?
О: Радиоводещият Гари Оуенс е бил диктор на предаването.
В: Кой е работил зад кулисите на Laugh-In?
О: Продуцентите Джордж Шлатер и Ед Френдли са работили зад кулисите и не са се появявали пред камерата.
В: Кои известни гости са се появявали в Laugh-In?
О: Сред гостите на "Laugh-In" са били Тайни Тим, "The Monkees", Ринго Стар, Ричард М. Никсън, Сами Дейвис младши, Дюи "Pigmeat" Маркам, Робин Уилямс и други известни певци и актьори.
Въпрос: Кога приключи излъчването на Laugh-In?
О: Сериалът приключва през 1974 г., като продуцентите обясняват, че са "изчерпали нещата за пародиране".
обискирам