Грег срещу Джорджия, Профит срещу Флорида, Юрек срещу Тексас, Уудсън срещу Северна Каролина и Робъртс срещу Луизиана, 428 САЩ 153 (1976 г.) са група от знакови дела, които Върховният съд на САЩ решава заедно през 1976 г. Те са свързани с наказанието лишаване от свобода в Съединените щати и по-специално с легитимността и начина на прилагане на смъртно наказание.

Контекстът започва с решение от 1972 г. — Furman v. Georgia — когато Съдът постановява, че начинът, по който Джорджия и други щати прилагат смъртното наказание, е противоконституционен, защото е произволен и неосигуряващ еднакви правила. След това решение повечето щати временно прекратяват екзекуциите и преработват своите закони за наказанието. В следващите години щати приемат нови схеми, целящи да намалят произвола при налагане на смъртно наказание.

В тези случаи Съдът през 1976 г. постановява, че щатите могат да прилагат смъртно наказание, но само ако процедурите им съответстват на Конституцията. Ако щатите не спазваха тези изисквания при осъждане и налагане на смъртна присъда, те рискуваха да нарушат Конституцията на Съединените щати и забраната за жестоко и необичайно наказание.

Резултатите от отделните дела през 1976 г. може да се обобщят така:

  • Грег срещу Джорджия — съдът потвърждава конституционността на новата схема на Джорджия, която включваше разделяне на процеса за винност и присъда (bifurcated trial) и ясни критерии за агравиращи обстоятелства; решението дава възможност на щата да довърши осъществяването на смъртни присъди, включително тази срещу Трой Леон Грег.
  • Профит срещу Флорида и Юрек срещу Тексас — също подкрепят закони, които ограничават дискрецията при налагане на смъртна присъда чрез указване на агравиращи фактори и процедури за разглеждане на смекчаващи обстоятелства.
  • Уудсън срещу Северна Каролина и Робъртс срещу Луизиана — частично противопоставят и отменят практики с автоматично налагане на смъртна присъда; съдът смята, че задължителните смъртни наказания (без възможност за разглеждане на индивидуалните обстоятелства) са противоконституционни.

Ключовите юридически принципи, утвърдени или изяснени от тези решения, включват:

  • Разделяне на делото (процедура, при която първо се решава вината, а след това — на отделно заседание — наказанието), за да се намали произволът при определяне на смъртна присъда.
  • Ограничаване на дискрецията чрез ясно определени агравиращи критерии, които да насочват решението кой трябва да получи най-тежкото наказание.
  • Възможност за разглеждане на смекчаващи обстоятелства — индивидуалните характеристики на обвиняемия и обстоятелствата на престъплението трябва да бъдат взети под внимание.
  • Автоматичен преглед на присъдите от висшите съдилища на щатите, за да се извършва проверка за непропорционалност и други грешки.

Практическият ефект от решенията през 1976 г. е край на де факто мораториума върху екзекуциите в САЩ, който съществуваше в периода 1972–1976 г. (в резултат на решението в Furman). На щатите става ясно, че при спазване на новите изисквания, определени в решенията от 1976 г., те могат отново да прилагат смъртно наказание, макар и при по-строги процедури и с повече гаранции за преглед и пропорционалност.

Значението на делата от 1976 г. остава дългосрочно: те поставят основите на съвременното федерално и щатско право по въпроса за смъртното наказание и доразвиват дебатите за произвола, расовия фактор, правата на подсъдимите и моралните и правни основания за прилагане на най-тежкото наказание. В последващи десетилетия Върховният съд продължава да уточнява границите на допустимите практики (например при подсъдимите с умствена изостаналост или при непълнолетни), но принципите за намаляване на произвола и за индивидуализирано разглеждане остават централни.