Хоплон (аспис): древногръцки щит на хоплитите

Хоплон (аспис) — дълбок дървен щит на хоплитите в Древна Гърция: военна история, спартанска тактика, украсни символи (Λ, сова) и значение за гръцкия войник.

Гръцкият щит в Древна Гърция се е наричал хоплон или апис. От тази дума произлиза и името на хоплита (гръцки войник). Термините в гръцкия език са hoplon (хоплон) — общо за въоръжението, и aspis (апис) — по-често за самия кръгъл щит; в българската литературна употреба и двете се срещат при описанията на класическата пехота.

Конструкция и външен вид

Хоплонът представляваше дълбоко издълбан, почти куполоподобен щит, изработен най-често от слоеве дърво, слепени заедно (лееруване). Размерът обикновено беше около 80–100 см в диаметър, понякога малко повече, което го правеше достатъчно голям, за да прикрива тялото от рамото до бедрото на стоящия хоплит. Теглото му варираше, но често бе в диапазона 6–10 кг в зависимост от материалите и наличието на метална обшивка.

Повърхността можеше да бъде покрита с кожа или плат и при някои щитове върху външната страна имало тънък бронзов лист. Този бронзов лист и металният ръб увеличаваха здравината и издръжливостта при сблъсъци. Важна част от конструкцията бяха и захватите за носене:

• порпакс — широк ремък, през който минаваше предмишницата, за да поеме тежестта на щита и да го стабилизира;
• антилебе (или ръкохватка) — дръжка в центъра, която позволявала маневриране и задържане на щита при целенасочени движения.

Функция и тактика

Тези големи щитове са били предназначени за масата хоплити и са били най-важното им оборудване. Щитът се носел в лявата ръка и при бой образуваше взаимно припокриваща се защита: всеки хоплит закриваше дясната страна на своя съсед в ляво, което създаваше плътна защитна стена — фаланга. Благодарение на формата и здравината си хоплонът служеше не само за защита, но и за натиск и придвижване на редиците напред при атаката.

Спартанците са го използвали и като оръжие — употребяваха тежкия ръб за удари и за изтласкване на противника. Известна е и културната мъдрост, свързана със значението на щита: спартанската максима „върни се с щита си или върху него“ символизирала дълга към държавата и честта при бой.

Декорация и символика

Щитовете често били украсявани с различни емблеми, които идентифицирали града-държава, полк или отделен отряд. Вероятно най-известната украса е спартанската. Това е голяма ламбда (Λ), символизираща Лакония или Лакедемон. От края на V в. пр. н. е. нататък атинските хоплити обикновено използвали Малката сова (свещената птица на Атина). Щитовете на теванските хоплити понякога били украсявани със сфинкс или с тоягата на Херакъл. Такива символи служели за разпознаване по време на бой и за повдигане на морала.

Еволюция и влияние

През вековете формата и изработката на хоплона се променяли в зависимост от тактическите нужди и технологичните възможности. В по-ранните епохи щитовете били по-дебели и по-тежки; в класическия период се появяват по-леко изработени варианти с бронзова обвивка, които балансирали защита и подвижност. Хоплонът оказал влияние върху развитието на европейската щитова култура и отбелязва ключов етап в развитието на организираната пехотна тактика.

Поддръжка и производство

Изработката на качествен хоплон изисквала майсторство: дървените слоеве трябвало да се лепят правилно, да се обработят и да се покрият със силно лепило и кожа. При наличие на бронзова обвивка се налагало и метално изкуство — изрязване и закрепване около ръба. За поддържане щитовете понякога се склонявали с мазила и омасляване, за да се запази дървото и кожата от влага.

Като цяло хоплонът бил не просто защитен снаряд, а централна част от бойния облик и идентичността на класическия гръцки хоплит.

Въпроси и отговори

В: Как се е наричал гръцкият щит?

В: От какво е бил направен хоплонът?

В: Какво е било предназначението на хоплона?

В: Как се е носел щитът на хоплона?

В: Коя е най-известната украса на хоплитския щит?

В: Какви други украшения са се използвали върху хоплонския щит?

В: Как е използван хоплонният щит от спартанците?

Търсене по буква