Горещ изстрел (нагрят сачмен изстрел) — определение и история

История и технология на горещия (нагрят сачмен) изстрел — тактика, употреба при дулнозарядни оръдия, влияние върху морската война и забраните в модерните флоти.

Автор: Leandro Alegsa

Подгряващият изстрел (известен още като нагрят сачмен изстрел или "hot shot") е техникa за употреба на предварително нагрята до червено твърда сачма от желязо, която се изстрелва от дулнозарядни оръдия. Целта е да се предизвика запалване на вражески дървени кораби, сгради, складове или друго горимо оборудване чрез директен удар или посредством разпръскване на разгорещени искри и горещи фрагменти.

Принцип и действие

Нагрятата сачма действа като голям локален източник на топлина: при попадение по дървена обвивка, платна, въжета или запалим товар тя лесно причинява възпламеняване. За да е ефективна, сачмата се нагрява до т.нар. "червено" състояние (видима светлина), което изисква специална пещ и внимателен контрол на температурата. Често се използва солидна сачма (без барутен заряд), а самото изстрелване трябва да бъде направено така, че сачмата да достигне целта без да се изгаси напълно по пътя.

История и употреба

Използването на горещ изстрел датира от няколко века и е широко разпространено през епохата на дървените военноморски сили. Той е особено мощно оръжие срещу дървени военни кораби, където огънят винаги е представлявал сериозна опасност за оцеляването на кораба и екипажа. Поради необходимостта от пещ за нагряване, методът е бил най-често прилаган от брегови батареи, крепости и пристанищни укрепления, където отоплителните инсталации и по-стабилните условия позволяват поддръжка на нагрети сачми.

С развитието на бронираните кораби през XIX век употребата на горещ изстрел значително спада — железните и стоманени корпуси не горят и защитават вътрешните помещения от директно възпламеняване. Преминаването към броня и промяната в тактиката правят метода остарял. Сред историческите свидетелства е и фактът, че на американския кораб USS Constitution е била инсталирана специална пещ за изстрелване на горещи сачми, което илюстрира колко широко и системно е било използването им в определени периоди.

Методика и мерки за безопасност

Процедурата обикновено включва следните стъпки:

  • Нагряване на сачмите в специална пещ до червено-оранжево състояние.
  • Пренасяне сачмата до оръдието с помощта на копринени или кожени качалки, клещи и специални рамки, за да се избегне контакт с екипажа.
  • Поставяне на подходяща гасителна междина/тампон и бързо зареждане и прицелване преди сачмата да се е охладила прекалено много.
  • След изстрела — незабавно почистване на цевта с влажна гъба (за да се предотврати запалване на барута при следващо зареждане).

Въпреки мерките, използването на нагрети сачми е било изключително рисковано при корабни условия: пренасянето на червени, живи въглени през плавателния съд, близостта до барутните магазини и възможността за искри или случайно изпадане правят метода много опасен за екипажа.

Забрани, правила и причини за отпадане

Поради високия риск за собствените плавателни средства и екипи, употребата на горещ изстрел от борда на кораб често е била силно регулирана или изрично забранявана в някои морски служби — например това противоречи на правилата на Кралския флот. На сушата, особено в укрепления и батареи, методът е оставал в употреба по-дълго, тъй като там е било по-лесно да се осигурят пещи и безопасно опериране.

Известни случаи и значение

Горещият изстрел е използван както в морски битки, така и при обсади и нападения върху пристанища и градове. Неговата ефективност срещу дърво и платна го прави ценен при определени обстоятелства, но с появата на бронята и модерните боеприпаси (с взривни картечни и запалителни снаряди) практиката постепенно излиза от употреба. Все пак в историческите реконструкции и в музейни експозиции понякога се демонстрира техниката и нейните устройства (печки, клещи, рамки и т.н.).

Кратко резюме

Горещият изстрел е историческа тактика, при която нагрята до червено сачма се използва за подпалване на горими цели. Бил е много ефективен срещу дървени кораби и конструкции, но поради големия риск за собствените плавателни съдове и екипи и заради появата на брони и по-нови оръжейни технологии, употребата му в крайна сметка е била сведена до брегови установки или напълно забранена на борда на военни кораби.

Мобилна пещ, използвана от Кралския норвежки флот за нагряване на оръдейни изстрели (около 1860 г.)Zoom
Мобилна пещ, използвана от Кралския норвежки флот за нагряване на оръдейни изстрели (около 1860 г.)

Въпроси и отговори

В: Какво представлява нагретият изстрел?


О: Подгряването на изстрела е нагряването на изстрела преди изстрелване от дулнозарядни оръдия.

В: Защо се използва подгряване на изстрела?


О: Целта на подгряващия изстрел е да се подпалят вражески военни кораби, сгради или оборудване.

Въпрос: Откога датира използването на подгряващ изстрел?


О: Използването на горещ изстрел датира от векове.

В: Кога е спряно използването на горещи изстрели?


О: Използването на горещ изстрел е преустановено, когато бронираните с желязо кораби заместват дървените военни кораби в световните военноморски сили.

В: Нагорещеният изстрел се е използвал главно на корабите или на бреговите батареи и крепости?


О: Подгряващият изстрел се е използвал главно в бреговите батареи и крепости поради необходимостта от специална пещ за нагряване на изстрела.

В: Опасно ли е било използването на нагрята стрела от кораб?


О: Да, използването на нагрята стрелба от кораб е било толкова опасно, че е противоречало на правилата на Кралския флот.

В: На кой кораб е имало инсталирана пещ за изстрелване на горещи сачми?


О: Американският кораб USS Constitution е имал пещ за изстрелване на горещи сачми.


обискирам
AlegsaOnline.com - 2020 / 2025 - License CC3