Горещ изстрел (нагрят сачмен изстрел) — определение и история
История и технология на горещия (нагрят сачмен) изстрел — тактика, употреба при дулнозарядни оръдия, влияние върху морската война и забраните в модерните флоти.
Подгряващият изстрел (известен още като нагрят сачмен изстрел или "hot shot") е техникa за употреба на предварително нагрята до червено твърда сачма от желязо, която се изстрелва от дулнозарядни оръдия. Целта е да се предизвика запалване на вражески дървени кораби, сгради, складове или друго горимо оборудване чрез директен удар или посредством разпръскване на разгорещени искри и горещи фрагменти.
Принцип и действие
Нагрятата сачма действа като голям локален източник на топлина: при попадение по дървена обвивка, платна, въжета или запалим товар тя лесно причинява възпламеняване. За да е ефективна, сачмата се нагрява до т.нар. "червено" състояние (видима светлина), което изисква специална пещ и внимателен контрол на температурата. Често се използва солидна сачма (без барутен заряд), а самото изстрелване трябва да бъде направено така, че сачмата да достигне целта без да се изгаси напълно по пътя.
История и употреба
Използването на горещ изстрел датира от няколко века и е широко разпространено през епохата на дървените военноморски сили. Той е особено мощно оръжие срещу дървени военни кораби, където огънят винаги е представлявал сериозна опасност за оцеляването на кораба и екипажа. Поради необходимостта от пещ за нагряване, методът е бил най-често прилаган от брегови батареи, крепости и пристанищни укрепления, където отоплителните инсталации и по-стабилните условия позволяват поддръжка на нагрети сачми.
С развитието на бронираните кораби през XIX век употребата на горещ изстрел значително спада — железните и стоманени корпуси не горят и защитават вътрешните помещения от директно възпламеняване. Преминаването към броня и промяната в тактиката правят метода остарял. Сред историческите свидетелства е и фактът, че на американския кораб USS Constitution е била инсталирана специална пещ за изстрелване на горещи сачми, което илюстрира колко широко и системно е било използването им в определени периоди.
Методика и мерки за безопасност
Процедурата обикновено включва следните стъпки:
- Нагряване на сачмите в специална пещ до червено-оранжево състояние.
- Пренасяне сачмата до оръдието с помощта на копринени или кожени качалки, клещи и специални рамки, за да се избегне контакт с екипажа.
- Поставяне на подходяща гасителна междина/тампон и бързо зареждане и прицелване преди сачмата да се е охладила прекалено много.
- След изстрела — незабавно почистване на цевта с влажна гъба (за да се предотврати запалване на барута при следващо зареждане).
Въпреки мерките, използването на нагрети сачми е било изключително рисковано при корабни условия: пренасянето на червени, живи въглени през плавателния съд, близостта до барутните магазини и възможността за искри или случайно изпадане правят метода много опасен за екипажа.
Забрани, правила и причини за отпадане
Поради високия риск за собствените плавателни средства и екипи, употребата на горещ изстрел от борда на кораб често е била силно регулирана или изрично забранявана в някои морски служби — например това противоречи на правилата на Кралския флот. На сушата, особено в укрепления и батареи, методът е оставал в употреба по-дълго, тъй като там е било по-лесно да се осигурят пещи и безопасно опериране.
Известни случаи и значение
Горещият изстрел е използван както в морски битки, така и при обсади и нападения върху пристанища и градове. Неговата ефективност срещу дърво и платна го прави ценен при определени обстоятелства, но с появата на бронята и модерните боеприпаси (с взривни картечни и запалителни снаряди) практиката постепенно излиза от употреба. Все пак в историческите реконструкции и в музейни експозиции понякога се демонстрира техниката и нейните устройства (печки, клещи, рамки и т.н.).
Кратко резюме
Горещият изстрел е историческа тактика, при която нагрята до червено сачма се използва за подпалване на горими цели. Бил е много ефективен срещу дървени кораби и конструкции, но поради големия риск за собствените плавателни съдове и екипи и заради появата на брони и по-нови оръжейни технологии, употребата му в крайна сметка е била сведена до брегови установки или напълно забранена на борда на военни кораби.


Мобилна пещ, използвана от Кралския норвежки флот за нагряване на оръдейни изстрели (около 1860 г.)
Въпроси и отговори
В: Какво представлява нагретият изстрел?
О: Подгряването на изстрела е нагряването на изстрела преди изстрелване от дулнозарядни оръдия.
В: Защо се използва подгряване на изстрела?
О: Целта на подгряващия изстрел е да се подпалят вражески военни кораби, сгради или оборудване.
Въпрос: Откога датира използването на подгряващ изстрел?
О: Използването на горещ изстрел датира от векове.
В: Кога е спряно използването на горещи изстрели?
О: Използването на горещ изстрел е преустановено, когато бронираните с желязо кораби заместват дървените военни кораби в световните военноморски сили.
В: Нагорещеният изстрел се е използвал главно на корабите или на бреговите батареи и крепости?
О: Подгряващият изстрел се е използвал главно в бреговите батареи и крепости поради необходимостта от специална пещ за нагряване на изстрела.
В: Опасно ли е било използването на нагрята стрела от кораб?
О: Да, използването на нагрята стрелба от кораб е било толкова опасно, че е противоречало на правилата на Кралския флот.
В: На кой кораб е имало инсталирана пещ за изстрелване на горещи сачми?
О: Американският кораб USS Constitution е имал пещ за изстрелване на горещи сачми.
обискирам