Индо-пакистанската война (1971): 13 дни и раждането на Бангладеш

Индо-пакистанската война (1971): 13 дни, капитулация и раждането на Бангладеш — съдбоносен конфликт, който промени границите и съдбата на милиони.

Индо-пакистанската война от 1971 г. е военен конфликт между Индия и Пакистан. Продължила само 13 дни, тя се смята за една от най-кратките войни в историята, но с дълбоки геополитически и хуманитарни последици.

Предистория и причини

Конфликтът има дълбоки политически и етнически корени. След изборите в Пакистан през декември 1970 г. голямата победа на партията на Шейх Муджибур Рахман в Източен Пакистан (днешен Бангладеш) не беше уважена от централното правителство в Западен Пакистан. Настъпи ескалация на напрежението, а през март 1971 г. пакистанските въоръжени сили започнаха кървава репресия срещу движение за автономия и независимост, известна като операция „Searchlight“. В резултат на насилието милиони граждани избягаха в Индия и се образува тежка хуманитарна криза.

Хуманитарна криза и бежанци

По време на 1971 г. приблизително 8–10 милиона бежанци от източната част на Пакистан потърсиха убежище в Индия. Индия прие огромен поток и това оказа сериозен натиск върху ресурсите ѝ, като стана един от основните фактори за индийската намеса в конфликта.

Военни действия и хронология

Официалното начало на открития военен сблъсък между Индия и Пакистан се счита за 3 декември 1971 г., когато пакистанските ВВС извършиха удари по индийски летища, а Индия отвърна с мобилизация и последваща военна операция. Войната имаше два основни театъра:

• Източен фронт — тук индийските сили заедно с местните партизански отряди (Мукти Бахини) проведоха бърза кампания срещу пакистанските подразделения в Източен Пакистан. Накрая пакистанското командване в региона беше принудено да капитулира.
• Западен фронт — боевете между индийски и пакистански сили в Западен Пакистан (диапазонът включваше районите около Карчи и крайбрежието) бяха по-интензивни, но не доведоха до решаваща промяна на границите.

Индийският флот проведе успешни операции срещу пакистански пристанища (включително операции като „Trident“ и „Python“), а въздушните боеве и артилерийските сблъсъци съпътстваха настъплението.

Капитулация и създаване на Бангладеш

Войната практически приключва, след като на 16 декември 1971 г. Източното командване на пакистанските въоръжени сили подписва Инструмента за капитулация (1971 г.). След капитулацията Източен Пакистан се отделя като независима държава Бангладеш. Около 97 368 западнопакистанци, които се намират в Източен Пакистан по време на обявяването на независимостта му, включително около 79 700 войници от пакистанската армия и паравоенни формирования и 12 500 цивилни, са взети като военнопленници от Индия.

Капитулацията бе подписана в Дакка от командира на пакистанските сили в Източен Пакистан ген.-лейтенант А. А. К. Ниязи пред индийския командващ ген.-лейтенант Джагджит Сингх Аурора.

Международна реакция и геополитика

Конфликтът беше част от по-широка геополитическа картина. Съветският съюз подкрепяше Индия дипломатически и военно и двустранният Договор за приятелство и сътрудничество между Индия и СССР (от 9 август 1971 г.) даде на Ню Делхи подкрепа. САЩ и Китай, от своя страна, проявиха симпатии към Пакистан; администрацията на Никсън и държавният секретар Хенри Кисинджър осъществяваха политическа подкрепа за Исламабад. Въпреки това бързата военна победа на индийските сили и последвалото създаване на Бангладеш промениха съотношението на силите в региона.

Жертви и последици

Оценките за броя на загиналите и пострадалите цивилни варират значително и са предмет на дискусия. Доклади и изследвания посочват десетки хиляди до стотици хиляди цивилни жертви; някои оценки говорят за стотици хиляди, други — за милиони, като точните числа остават спорни. Конфликтът остави дълбоки следи: масови човешки страдания, вътрешни и външнополитически промени и създаването на нова суверенна държава — Бангладеш.

Наследство

Войната от 1971 г. се разглежда като решаващ момент в историята на Южна Азия. Тя промени международните граници и отношения, засили ролята на Индия като регионална сила и постави важни въпроси за международното право, хуманитарното поведение по време на конфликти и отговорността за защита на цивилното население. Създаването на Бангладеш остава ключов резултат, а спомените за събитията от 1971 г. продължават да влияят на регионалната политика и обществената памет.

Западно и съветско участие

Съветският съюз застава на страната на бангладешците и подкрепя индийската армия и Мукти Бахини по време на войната. Съветският съюз смята, че независимостта на Бангладеш ще отслаби позициите на неговите съперници - Съединените щати и Китай. СССР дава гаранции на Индия, че ако се стигне до конфронтация със Съединените щати или Китай, ще предприеме контрамерки. Това уверение е залегнало в Индо-съветския договор за приятелство, подписан през август 1971 г.

Съединените щати подкрепят Пакистан политически и с доставки. Президентът Ричард Никсън и неговият държавен секретар Хенри Кисинджър се опасяваха от съветската експанзия в Южна и Югоизточна Азия. Пакистан е близък съюзник на Китайската народна република, с която Никсън преговаря за сближаване. Никсън планира да посети Китай през февруари 1972 г. Никсън се опасяваше, че едно индийско нахлуване в Западен Пакистан ще даде на Съветския съюз контрол над региона. То би подкопало сериозно глобалната позиция на Съединените щати и регионалната позиция на новия мълчалив съюзник на Америка - Китай. За да демонстрира пред Китай добросъвестността на Съединените щати като съюзник, Никсън изпраща военни доставки за Пакистан, като ги насочва през Йордания и Иран, като същевременно насърчава Китай да увеличи доставките си на оръжие за Пакистан. Администрацията на Никсън също така игнорира получените доклади за "геноцидните" действия на пакистанската армия в Източен Пакистан, най-вече телеграмата на Блъд. Това предизвиква широка критика и осъждане както от Конгреса, така и в международната преса. Съединените щати внасят резолюция в Съвета за сигурност на ООН, призоваваща за прекратяване на огъня и изтегляне на въоръжените сили от Индия и Пакистан. Съветският съюз наложи вето. През следващите дни Никсън и Кисинджър се опитаха да накарат Индия да се изтегли, но не успяха.

Президентът Никсън поиска от Иран и Йордания да изпратят своите изтребители F-86, F-104 и F-5 в помощ на Пакистан.

Когато поражението на Пакистан в източния сектор изглежда сигурно, Никсън изпраща в Бенгалския залив бойна група самолетоносачи, водена от самолетоносача USS Enterprise. "Ентърпрайз" и придружаващите го кораби пристигат на мястото на 11 декември 1971 г. Според руски документален филм Обединеното кралство изпраща в залива бойна група самолетоносачи, водена от самолетоносача HMS Eagle.

На 6 декември и 13 декември съветският флот изпраща от Владивосток две групи крайцери и разрушители и една подводница, въоръжена с ядрени ракети; те следват американската оперативна група 74 в Индийския океан от 18 декември 1971 г. до 7 януари 1972 г. Съветите разполагат и с ядрена подводница, която да им помогне да отблъснат заплахата, която представлява оперативната група на USS Enterprise в Индийския океан.

Телеграмата на кръвта

Въпроси и отговори

В: Какво представлява Индо-пакистанската война от 1971 г.?

В: Колко време продължи войната?

В: Къде се сражаваха индийските и пакистанските сили по време на войната?

Въпрос: Кога фактически приключи войната?

В: Какво се случи след капитулацията?

В: Колко западнопакистанци са взети като военнопленници от Индия?

Въпрос: Смята ли се, че Индо-пакистанската война от 1971 г. е една от най-кратките войни в историята?

Търсене по буква