Тактиката на проникване (Хютие) — щурмови тактики през Първата световна война
Разкрийте тактиката на проникване (Хютие) — иновативни щурмови тактики през Първата световна война: анализ, история и роля на Оскар фон Хютие и Вили Рор.
През 1915 г. Вили Рор успешно разработва ударните части на Западния фронт. Те са използвани в битката при Вердюн. Неговият батальон става самостоятелен и първоначално е наречен Sturmbataillon Rohr, а около година по-късно е преименуван от пруския военен министър на Sturm-Bataillon Nr. 5 (Rohr).
Оскар фон Хутиер е още един от най-успешните и иновативни германски генерали през Първата световна война, който прави същото и на Източния фронт.
След като се издига до командир на армията в началото на 1917 г., Хютие започва да прилага уроците, научени по време на тригодишния си стаж като командир на войски, както и проучването на тактиките, използвани от други армии. Той разработва нова стратегия за германците, за да излезе от безизходицата на окопната война. Тази тактика се оказва толкова успешна през 1917 г. и 1918 г., че французите я кръщават "тактика на Хутие", въпреки че днес по-често използваният термин е "тактика на проникване".
Произход и идея
Тактиката на проникване (често свързвана с името на Оскар фон Хютие и с разработките на Вили Рор) е отговор на статичната, изтощителна окопна война. Целта ѝ е да възстанови подвижността и инициативата на атакуващата страна чрез използване на малки, подготвени и подвижни ударни групи, които да променят фокуса от големи фронтални щурмове към проникване в слабите звена на отбраната и последваща експлоатация на пробивите.
Основни принципи
- Инфилтрация: малки отделения за проникване минават между добре укрепените позиции, заобикалят ги и поемат поразените задни части и снабдителните пътища, вместо да атакуват предварително маркирани силно укрепени точки.
- Кратък, интензивен артилерийски огън: вместо продължително разрушително бомбардиране се използват кратки, концентрирани бомбардировки, насочени към обездвижване на противника и унищожаване на телеграфни/телефонни връзки.
- Децентрализирано командване: младшите командири и отделни бойни групи получават повече инициативи и свобода да действат според възникналата ситуация.
- Комбинирани средства: синхронизация между артилерия, пехота, инженери, картечари, огнемети и разузнаване (включително авиация), за да се създаде максимален ефект и да се поддържа темпът на нападението.
- Бърза експлоатация: след пробив следват подразделения, които разширяват и консолидират успеха, а резерви запълват и укрепват заетите позиции.
Организация, обучение и въоръжение
Ударните батальони като Sturmbataillon Rohr са специално селектирани и обучени. Структурата им включва малки отряди (взводи и стрелкови групи), снабдени с леко оръжие, гранати, картечници в ръчно преносими варианти, огнемети и лостове за бързо преодоляване на препятствия. Обучението поставя акцент върху стрелбата, използването на карта и компас, тактическата инициатива и бързата смяна на задачите в полева обстановка.
Как се прилага тактиката в боя
- Преди атаката артилерията нанася целенасочени удари по комуникациите, командните пунктове и огневите точки с цел да се ослепи и обезкърви отбраната.
- Ударните групи влизат първи, проникват през слаби места, заобикалят силно укрепените позиции и осигуряват коридори за последващите райониращи сили.
- След тях влизат т.нар. "опорни" подразделения, които заемат и оформят завзетия терен, поставят наблюдение и възпрепятстват противоатаките.
- Ключово е поддържането на темпото: успехът често е в това да не се даде време на отбраната да се реорганизира.
Приложение и последици
Тактиката на проникване доведе до редица успешни операции през 1917–1918 г. и промени в мисленето за военните операции. Тя подтикна и противниците да адаптират свои варианти на ударни групи и по-гъвкави защитни схеми. Французите и британците отбелязват ефективността ѝ и постепенно включват елементи от нея в собствените си тактики.
Наследство
Идеите за малки, енергични и самостоятелно действащи единици, за кратки и точно насочени артилерийски удари и за делегиране на инициативата на долните нива на командване имат дългосрочно влияние. Те могат да се проследят в междувоенните реформи и в развитието на тактиките през Втората световна война, както и в съвременното разбиране за комбинирани операции и бойни групи с висока мобилност.
срещу Hutier
Операция Майкъл 1918
Операция Майкъл
По време на пролетната офанзива през 1918 г. първата от петте части е наречена "Михаил". В началото, на 21 март 1918 г., те поемат три армии с общо 42 дивизии. Целта е да се пробие салиентът в точката на сливане между френските сили (на юг) и английските (на север), с операции между Бапаум и Сен Симон, като се възнамерява след това да се създаде клин между двата контингента, изтласквайки британските експедиционни сили към морето. Още през първия ден отбранителните линии са разбити и срещу двамата съюзници, а германците напълно успяват да напреднат с 65 км в салиент с дължина около 80 км. При своето мащабно настъпление германските войски срещат по-голяма съпротива срещу англичаните, отколкото срещу французите. Но въпреки че отначало германците постигат успех, след няколко дни германското настъпление внезапно се изчерпва и от 27 март, когато французите започват да задействат стратегическия си резерв край Амиен, германците нямат по-съществени териториални придобивки. Така германците не успяват да постигнат стратегически важна победа, а всъщност тя е удължила бойната линия и е създала салиент, изложен на съюзнически контраофанзиви.
Въпроси и отговори
В: Кой разработва шоковите тактики на Западния фронт?
О: Вили Рор разработва шоковите оръжия на Западния фронт през 1915 г.
В: Кога са били използвани?
О: Те са използвани в битката при Вердюн.
В: Как се казва батальонът на Вили Рор?
О: Батайонът на Вили Рор става независим и първо се нарича Sturmbataillon Rohr, а около една година по-късно е преименуван от пруския военен министър на Sturm-Bataillon Nr. 5 (Rohr).
Въпрос: Кой е Оскар фон Хутиер?
О: Оскар фон Хутиер е още един от най-успешните и иновативни германски генерали през Първата световна война.
В: Какво е направил Оскар фон Хутиер за Източния фронт?
О: След като се издига до командващ армията в началото на 1917 г., Оскар фон Хутиер започва да прилага уроците, научени по време на тригодишния си опит в командването на войски, както и проучването на тактиките, използвани от други армии.
В: Каква нова стратегия разработва Оскар фон Хутиер за германците?
О: Оскар фон Хутиер разработва нова стратегия за германците, за да излезе от задънената улица на окопната война, която става известна като "тактика на проникване".
В: Каква е била тактиката на Хутие?
О: Тактиката на Хутиер е набор от тактики за проникване, разработени от Оскар фон Хутиер по време на Първата световна война, които са приложени успешно през 1917 и 1918 г. от германските сили.
обискирам