През 1915 г. Вили Рор успешно разработва ударните части на Западния фронт. Те са използвани в битката при Вердюн. Неговият батальон става самостоятелен и първоначално е наречен Sturmbataillon Rohr, а около година по-късно е преименуван от пруския военен министър на Sturm-Bataillon Nr. 5 (Rohr).

Оскар фон Хутиер е още един от най-успешните и иновативни германски генерали през Първата световна война, който прави същото и на Източния фронт.

След като се издига до командир на армията в началото на 1917 г., Хютие започва да прилага уроците, научени по време на тригодишния си стаж като командир на войски, както и проучването на тактиките, използвани от други армии. Той разработва нова стратегия за германците, за да излезе от безизходицата на окопната война. Тази тактика се оказва толкова успешна през 1917 г. и 1918 г., че французите я кръщават "тактика на Хутие", въпреки че днес по-често използваният термин е "тактика на проникване".

Произход и идея

Тактиката на проникване (често свързвана с името на Оскар фон Хютие и с разработките на Вили Рор) е отговор на статичната, изтощителна окопна война. Целта ѝ е да възстанови подвижността и инициативата на атакуващата страна чрез използване на малки, подготвени и подвижни ударни групи, които да променят фокуса от големи фронтални щурмове към проникване в слабите звена на отбраната и последваща експлоатация на пробивите.

Основни принципи

  • Инфилтрация: малки отделения за проникване минават между добре укрепените позиции, заобикалят ги и поемат поразените задни части и снабдителните пътища, вместо да атакуват предварително маркирани силно укрепени точки.
  • Кратък, интензивен артилерийски огън: вместо продължително разрушително бомбардиране се използват кратки, концентрирани бомбардировки, насочени към обездвижване на противника и унищожаване на телеграфни/телефонни връзки.
  • Децентрализирано командване: младшите командири и отделни бойни групи получават повече инициативи и свобода да действат според възникналата ситуация.
  • Комбинирани средства: синхронизация между артилерия, пехота, инженери, картечари, огнемети и разузнаване (включително авиация), за да се създаде максимален ефект и да се поддържа темпът на нападението.
  • Бърза експлоатация: след пробив следват подразделения, които разширяват и консолидират успеха, а резерви запълват и укрепват заетите позиции.

Организация, обучение и въоръжение

Ударните батальони като Sturmbataillon Rohr са специално селектирани и обучени. Структурата им включва малки отряди (взводи и стрелкови групи), снабдени с леко оръжие, гранати, картечници в ръчно преносими варианти, огнемети и лостове за бързо преодоляване на препятствия. Обучението поставя акцент върху стрелбата, използването на карта и компас, тактическата инициатива и бързата смяна на задачите в полева обстановка.

Как се прилага тактиката в боя

  • Преди атаката артилерията нанася целенасочени удари по комуникациите, командните пунктове и огневите точки с цел да се ослепи и обезкърви отбраната.
  • Ударните групи влизат първи, проникват през слаби места, заобикалят силно укрепените позиции и осигуряват коридори за последващите райониращи сили.
  • След тях влизат т.нар. "опорни" подразделения, които заемат и оформят завзетия терен, поставят наблюдение и възпрепятстват противоатаките.
  • Ключово е поддържането на темпото: успехът често е в това да не се даде време на отбраната да се реорганизира.

Приложение и последици

Тактиката на проникване доведе до редица успешни операции през 1917–1918 г. и промени в мисленето за военните операции. Тя подтикна и противниците да адаптират свои варианти на ударни групи и по-гъвкави защитни схеми. Французите и британците отбелязват ефективността ѝ и постепенно включват елементи от нея в собствените си тактики.

Наследство

Идеите за малки, енергични и самостоятелно действащи единици, за кратки и точно насочени артилерийски удари и за делегиране на инициативата на долните нива на командване имат дългосрочно влияние. Те могат да се проследят в междувоенните реформи и в развитието на тактиките през Втората световна война, както и в съвременното разбиране за комбинирани операции и бойни групи с висока мобилност.