Гилбърт Уайт — английски естественик и орнитолог (1720–1793)
Гилбърт Уайт (18 юли 1720 - 26 юни 1793) е английски естественик и орнитолог.
Ранен живот и образование
Гилбърт Уайт е роден в селото Селборн, графство Хемпшър, през 1720 г. Произхожда от семейство на англикански духовници и още от ранна възраст проявява интерес към природата около дома си. Образован е в Оксфорд, където изучава класически предмети и природни науки в духа на епохата. След завършване на образованието си приема църковен сан и през по-голямата част от живота си служи в района на Селборн, където продължава натрупването на наблюдения върху местната флора и фауна.
Научна дейност и "Естествена история и древности на Селборн"
Най-известната му работа е сборникът, издаден през 1789 г., озаглавен The Natural History and Antiquities of Selborne (в български превод често срещано като „Естествена история и древности на Селборн“). Текстът представлява поредица писма и бележки, адресирани до негови съвременници като Томас Пенант и Дейнс Барингтън, в които Уайт описва наблюденията си върху птиците, растенията, насекомите и сезонните промени.
Основни характеристики на неговия подход:
- Систематични полеви наблюдения: Уайт внимателно документира кога се появяват или изчезват видове в годишния цикъл — ранна форма на фенология.
- Локален фокус: Наблюденията са концентрирани върху един географски район (Селборн), което позволява подробно проследяване на екологичните промени във времето.
- Популярна и литературна форма: Текстът съчетава научна точност с живописно и достъпно описание, което го прави любимо четиво и за широката публика, не само за специалистите.
Принос и влияние
Гилбърт Уайт се смята за един от пионерите на съвременната натуралистика и фенологията. Неговият метод на внимателно, продължително наблюдение и записване на сезонните явления е вдъхновил по-късни поколения натуралисти, орнитолози и любители-орнитолози. Книгата му остава в печат и се препечатва многократно през XIX и XX век, като оказва влияние върху развитието на природонаучната литература и популяризирането на изучаването на дивата природа.
Дом, смърт и наследство
Уайт прекарва по-голямата част от живота си в семейната къща в Селборн, позната като „The Wakes“. Тази къща по-късно е превърната в музей, посветен на неговото творчество и на природата на района, и привлича посетители и изследователи. Гилбърт Уайт умира на 26 юни 1793 г. в Селборн и е погребан в местната църква. Неговото наследство се състои не само в конкретните наблюдения и описания на видове, но и в популяризирането на идеята за продължителни, систематични полеви изследвания като основа на добрата натуралистика.
Защо е важен днес
- Работите на Уайт са ценен исторически извор за промени в разпространението и сезонността на видове през XVIII век.
- Неговият стил и методика продължават да вдъхновяват популярни и научни публикации по природонаука.
- Музеят в Селборн и ежегодните прояви около неговото наследство поддържат интереса към изучаването на локалните екосистеми и образователни инициативи за природозащита.
За допълнително четене може да се потърсят съвременни издания и преводи на „The Natural History and Antiquities of Selborne“, както и биографични статии, разглеждащи ролята на Уайт в контекста на развитието на натуралната история в Англия.
Гилбърт Уайт
Предна корица на изданието от 1879 г.
Ранен живот и образование
Уайт е роден във викариата на дядо си в Селборн, Хемпшир. Получава образование от частен учител в Бейсингсток, след което учи в колежа "Ориел" в Оксфордския университет. Получава дяконски сан през 1746 г., а през 1749 г. е ръкоположен изцяло.
След това заема няколко кюрета в Хемпшир и Уилтшир, включително в Селбърн. Уайт също така заема длъжността младши проктор в Оксфорд и е декан на колежа Ориел. През 1784 г. за последен път става ктитор на Селборн и остава такъв до смъртта си.
Публикации
Уайт е известен най-вече с "Природна история и древности на Селборн" (1789 г.). Това е сборник с негови писма до Томас Пенант, водещ британски зоолог по онова време, и до Дейнс Барингтън, английски адвокат и член на Кралското дружество. Тези писма съдържат откритията на Уайт за местните птици, животни и растения. Уайт вярва, че трябва да наблюдава птиците, а не да събира екземпляри. Той е един от първите хора, които разделят сходните на външен вид чифтокопитни, ивичести и горски певци по тяхната песен.
Уайт е смятан от мнозина за първия английски еколог и един от основоположниците на съвременното уважение към природата.
- Уайт, Гилбърт 1789 г. Природна история и древност на Селборн, графство Саутхемптън: с гравюри и приложение. Лондон: отпечатано от Т. Бенсли; за Б. Уайт и син.
- Уайт, Гилбърт 1795 г. Календар на естествоизпитателя с наблюдения в различни области на естествената история, извлечени от документите на покойния преподобен Гилбърт Уайт от Селборн, Хемпшир, старши член на колежа Ориел, Оксфорд. Непубликувано досега. Лондон: отпечатано за B. and J. White, Horace's Head, Fleet Street. Тази посмъртна колекция от непубликувани досега материали е съставена от Джей Айкин.
Въпроси и отговори
В: Кой беше Гилбърт Уайт?
О: Гилбърт Уайт е английски естественик и орнитолог.
В: Кога е роден?
О: Роден е на 18 юли 1720 г.
В: С какво се е занимавал?
О: Бил е пионер в областта на естествознанието и орнитологията.
В: Кога е починал?
О: Умира на 26 юни 1793 г.
В: Къде е живял?
О: Живял е в Англия.
Въпрос: Какъв тип учен е бил той?
О: Бил е естествоизпитател и орнитолог.
В: Какво е неговото наследство?
О: Наследството му е на английски естественик и орнитолог пионер, който има значителен принос в областта на екологията и опазването на околната среда.
