Елара — луна на Юпитер (открита 1905, група Хималия)
Елара — несферична луна на Юпитер, открита през 1905, член на групата Хималия; орбитални особености, история на именуването и любопитни факти.
Елара е несферична, неправилен (irregular) проксимиален спътник на Юпитер. Открита е от Чарлз Дилън Перин в обсерваторията Лик през 1905 г. и е кръстена на майката от Зевс на гиганта Титус (Титос). Спътникът е част от малка група външни, прокретни (prograde) луни на Юпитер, известна като групата Хималия.
Елара получава сегашното си име едва през 1975 г.; преди това е известна просто като Юпитер VII. Между 1955 и 1975 г. понякога е била наричана "Хера". Номинацията и систематизацията на малките луни се извършва от Международния астрономически съюз (IAU).
Орбита и група
Елара принадлежи към групата Хималия — набор от няколко малки, про-грeйдови луни, които обикалят на разстояния между приблизително 11 000 000 и 13 000 000 км от Юпитер при наклон около 27,5° спрямо еклиптиката. За Елара орбиталните елементи, дадени за епоха януари 2000 г., са приблизителни и се променят значително под влияние на слънчеви и планетарни пертурбации, поради което стойностите им се коригират при нови наблюдения.
Физически характеристики и произход
- Форма и размер: Елара е неправилен (несферичен) обект; оценките за диаметъра ѝ са приблизително от порядъка на няколко десетки километри (приблизително ~80 km), но точните стойности имат значителна неточност заради малкия ѝ размер и слабия ѝ блясък.
- Състав: По външни характеристики (цвят и рефлекторност) се смята, че тези луни може да са тъмни, богати на въглерод (тип C) тела — вероятно остатъци от химерна природа или уловено астероидно тяло.
- Орбитален характер: Елара е прокретова (обикаля в същата посока като въртенето на Юпитер) и поради орбиталните си характеристики се свързва динамично с другите членове на групата Хималия; това подсказва общ произход или фрагментация от по-голям прародител.
Наблюдения и значение
Поради малкия си размер и голямата дистанция от Земята, наблюденията на Елара са ограничени и често изискват средни и големи телескопи. Изучаването на такива малки външни спътници дава информация за процесите на улавяне на малки тела от големите планети, за историята на ранната Слънчева система и за еволюцията на орбитите под въздействието на гравитационни пертурбации.
Общите орбитални и физически параметри остават с относителни несигурности и се актуализират при по-нови наблюдения и анализи.
Среща с New Horizons
През февруари и март 2007 г. космическият апарат "Нови хоризонти" към Плутон направи редица снимки на Елара, като кулминацията беше снимка от разстояние пет милиона мили.
Въпроси и отговори
В: Какво е Елара?
О: Елара е луна на Юпитер.
В: Кой откри Елара?
О: Елара е открита от Чарлз Дилън Перин в обсерваторията Лик през 1905 г.
В: На какво е кръстена Елара?
О: Елара е кръстена на майката на Зевс на гиганта Титиус.
В: Как е била известна Елара преди сегашното си име?
О: Преди сегашното си име Елара е била известна просто като Юпитер VII.
В: Как понякога е наричана Елара между 1955 и 1975 г.?
О: Между 1955 и 1975 г. Елара понякога е наричана "Хера".
В: Към коя група принадлежи Елара?
О: Елара принадлежи към групата Хималия, която се състои от пет луни, обикалящи на разстояние между 11 000 000 и 13 000 000 км от Юпитер под наклон от около 27,5°.
В: Стабилни ли са орбиталните елементи на Елара?
О: Не, орбиталните елементи на Елара се променят често поради слънчеви и планетарни пертурбации.
обискирам