Епсилон Еридани (ε Eri, ε Eridani) e оранжева звезда в южното съзвездие Ериданус, разположена южно от небесния екватор и видима от по-голямата част от повърхността на Земята.
Основни характеристики
Намира се на приблизително 10,5 светлинни години (ly) и има видима звездна величина около 3,73. Това я прави една от най-близките до нас звезди, лесно разпознаваема с просто око. Епсилон Еридани е звезда от главната последователност от спектрален клас К2 (често означавана K2V). Енергията, генерирана в ядрото чрез ядрен синтез на водород, се излъчва от повърхността при ефективна температура около 5000 K, което ѝ придава оранжев оттенък.
Според наблюдения и модели звездата е с радиус и маса по-малки от Слънцето (масата ѝ е на порядъка на около 0,7–0,9 маси на Слънцето), и има по-ниско съдържание на метални елементи в сравнение със Слънцето. Поради относително младата си възраст (оценките варират, но повечето изследвания поставят възрастта на няколкостотин милиона години), Епсилон Еридани показва по-изразена магнитна активност и по-силен звезден вятър — оценяван като десетки пъти по-силен в сравнение със съвременното Слънце. Периодът на въртене на екватора е около 11,2 дни, значително по-кратък от соларния.
Планетарна система и прахови пояси
Първата предложена планета в системата, Epsilon Eridani b, беше обявена около 2000 г. по данни от радиални скорости. Планетата обикаля за приблизително 7 години и се намира на средно разстояние около 3,4 астрономически единици (AU) от звездата. Масата ѝ е сравнима с масата на Юпитер (точната стойност зависи от наклона на орбитата и остава предмет на уточняване), а орбитата ѝ е била обсъждана като умерено ексцентрична в различни анализи.
Системата съдържа и прахови пояси и диск от остатаци, които свидетелстват за активна колизионна еволюция. Наблюдения в инфрачервен и субмилиметров диапазон показват поне два вътрешни пояса на малки тела — един в района около 3 AU и друг около 20 AU — както и обширен външен диск от отломки от остатъчни планети, останали от формирането на системата. Структурата на тези пояси може да се поддържа и оформя от наличието на допълнителни планети; затова се обсъжда възможността за една или повече допълнителни, частично хипотетични планети (понякога споменавана като Epsilon Eridani c), които да гравитационно оформят праховите пръстени.
Първите индикации за праховата обвивка идват чрез инфрачервеното излъчване (открито още от мисии като IRAS), а последващи високорезолюционни изображения в субмилиметровия диапазон показаха пръстеновидна и клъстерна структура, характерна за млади планетни системи със значителен резерв на малки тела и прах.
Движение, съседство и възможен произход
Епсилон Еридани може да е член на движещата се група Ursa Major — група звезди със сходни пространствени скорости в нашия Млечен път, което предполага общ произход в отворен звезден куп. Най-близката ѝ съседка в момента е двойната звездна система Luyten 726-8 (позната и като UV Ceti / BL Ceti), която в бъдеще ще направи относително близка среща с Epsilon Eridani — очакванията са това да стане след около 31 500 години, когато разстоянието между тях ще бъде от порядъка на 0,93 ly.
Изследвания, търсения и присъствие в културата
Епсилон Еридани е била обект на наблюдения от програми за търсене на извънземен разум (SETI) заради сравнително близкото си разстояние и наличие на планетна система и прахов диск. Системата е също така често използвана в научнофантастични сюжети и е била предлагана като потенциална цел за бъдещи мисии или концепции за междузвездно пътуване.
Важно е да се отбележи, че изследванията на Епсилон Еридани продължават — нови наблюдения с по-висока разделителна способност и по-прецизни техники постоянно прецизират параметрите на планетите и структурата на праховия диск, така че нашето разбиране за тази близка, млада планетна система се развива с времето.