Родриго Диас де Вивар (Ел Сид) — кастилски рицар и легендарен полководец
Ел Сид — драматичната съдба на Родриго Диас де Вивар: кастилски рицар, легендарен полководец и герой на El Cantar de mio Cid, завоевал Валенсия и спечелил вечна слава.
Родриго Диас де Вивар (около 1043 - 1099 г.), известен като Ел Сид, е кастилски благородник и военен водач в средновековна Испания. След смъртта си той става централна фигура в епическата средновековна испанска поема El Cantar de mio Cid" и в многобройни народни предания. Роден е в село Вивар, близо до Бургос, и още като млад е възпитан в дворцовата среда на Фердинанд I (наричан понякога Фердинанд Велики), където получава военна подготовка и образование за благородник.
Служба при кралете и военна кариера
Ел Сид служи при двора и става доверен пълководец и знаменосец на Кастилия по времето на Санчо II, син на Фердинанд I. Като командир той участва в кампаниите за укрепване и разширяване на кастилската власт, включително войни срещу братята на Санчо — Алфонсо VI и Гарсия II, както и в походи срещу мюсюлманските владения в Ал-Андалус. Неговото умение в полето, тактическата гъвкавост и опитът с конница и обсади изграждат репутацията му на смел и ефективен полководец.
Изгонване, служба при маврите и връщане
Изгонен от двора поради политически интриги и конфликти с новата власт, Родриго действително работи за кратко време като командир и на заплата при различни мавритански владетели. Той често използва отряди от мавританска и християнска пехота и конница, което не е рядкост за онези смутни години; религиозната принадлежност на войниците често е била въпрос на политически и военни съюзи, не само на вяра. След поражения и промени в политическата ситуация християните и кастилският двор отново го призовават на служба, признавайки неговите умения и опит.
Валенсия — самостоятелно владение
От 1093–1094 г. Родриго успява да превземе и установи контрол върху Валенсия, като създава свое собствено легално владение — практически автономно от по-големите християнски кралства. Заедно с релативна самостоятелност той организира отбраната на града, установява управление и подписва временни съюзи с местни мюсюлмански владетели, което му позволява да управлява мултиконфесионална общност. Неговата тактика включва както полеви битки, така и умело използване на дипломация и наемнически морал.
Смърт и наследство
Ел Сид загива през 1099 г. по време на борбите за контрол над Валенсия, когато към региона се насочват сили от Алморавидите и други владетели, опитващи да възстановят мюсюлманската власт. След смъртта му тялото му е пренесено в Кастилия и погребано в района на Бургос; върху фигурата му се лепват както исторически факти, така и множество легенди. В народната памет той остава символ на храброст, вярност към лично достойнство и военна доблест.
Литература, мит и символ
Образът на Ел Сид е силно романтизиран в епоса El Cantar de mio Cid", а по-късно и в множество исторически хроники, драматични пиеси, романи и филми. Заглавието "Ел Сид" идва от арабската дума al-sīd (ср. "сиди") и означава „господар“ или „господин“, а в испанската традиция често се среща и епитетът El Campeador — „победоносен“ или „майстор на боя“. Митът около него включва и популярни, но несигурни предания — например за това как тялото му било положено на кон, за да вдъхне страх на враговете при обсади — образи, които изразяват народното възприемане на героя, но не са строго исторически документирани.
Ролята на Родриго Диас де Вивар в историята на Пиренейския полуостров е двойнствена: от една страна — реален рицар и командир, чиято военна кариера оказва влияние върху събитията от края на XI век; от друга — емблематичен народен герой и литературен персонаж, чрез когото поколения испанци са осмисляли отношенията между християни и мюсюлмани, чест и власт в епохата на Реконкистата.
Работа за Alfonso
След смъртта на брат си Алфонсо се завръща от изгнание и се опитва да заеме трона на мъртвия си брат. Тогава Ел Сид заклева Алфонсо в трона и го обявява за крал.
Въпреки че Алфонсо се опасява, че Ел Сид няма да се окаже лоялен, но няма доказателства. През 1074 г. Ел Сид се жени за племенницата на Алфонсо, Химена. Някои смятат, че бракът е бил насърчен от Алфонсо, за да постави Ел Сид под зоркото си око. Алфонсо така и не дава на Ел Сид възможност да си създаде по-добро име в армията и не му позволява да стане известен.
Скоро на Ел Сид му писва и през 1081 г., без разрешението на Алфонсо, нахлува в град Толедо.
Това много ядосва Алфонсо и съветниците му казват, че Ел Сид се е опитал да го предаде, като е нападнал града без негово разрешение, което е невярна информация. Тогава Алфонсо го изгонва от кралство Кастилия.
По-късен живот
След това Ел Сид работи като платен професионален войник за мюсюлманския крал на Сарагоса. През изминалото време Ел Сид побеждава християнските нападения и продължава да се прочува като генерал. Това накарало други крале и генерали да се страхуват, че Ел Сид ще ги завладее със своята мощ.
През октомври 1086 г. Алфонсо се сражава с Алморавидите. Те се нападат взаимно при Саграхас, където Алфонсо е победен. Загубата кара Алфонсо да преосмисли прогонването на Ел Сид. Алфонсо го призовава обратно, надявайки се, че Ел Сид ще успее да победи Алморавидите. Въпреки това проблемите с доверието карат двамата мъже отново да поемат по различни пътища. Алфонсо и Ел Сид се срещат заедно с армиите си, но не успяват поради неразбирателство. Хората убеждават крал Алфонсо, че Ел Сид е планирал да не се появи и да остави Алфонсо и армията му да бъдат победени. За пореден път Алфонсо изгонва Ел Сид. Ел Сид и малката му армия напускат и нахлуват в земи в Източна Испания. Четири години по-късно той владее голяма и богата територия. Столицата ѝ била Валенсия.
Той управлява добре, като позволява на мюсюлмани и християни да се смесват. Крал Алфонсо моли Ел Сид за помощ в продължаващата му битка с Алморавидите. Междувременно кралството, за чието изграждане Ел Сид е работил толкова усилено, се разпада от мюсюлманските бунтове. Ел Сид се завръща във Валенсия и връща града в мир.
Преди смъртта си на 10 юли 1099 г. във Валенсия Ел Сид продължава да завладява много градове. Историята на живота на Ел Сид вдъхновява много драматурзи и поети.
Въпроси и отговори
В: Кой е бил Родриго Диас де Вивар?
О: Родриго Диас де Вивар, известен още като Ел Сид, е кастилски благородник и военен лидер в средновековна Испания.
В: Какво е El Cantar de mio Cid?
О: El Cantar de mio Cid е средновековна испанска поема, в която се разказва историята на Ел Сид, който след смъртта си се превръща в герой.
В: Защо Ел Сид е изгонен от двора?
О: Ел Сид е изгонен от двора заради конфликт с влиятелен придворен.
В: Какво прави Ел Сид, след като е изгонен?
О: След изгнанието си Ел Сид започва да командва мавританска войска.
Въпрос: Как Ел Сид създава свое собствено владение във Валенсия?
О: Ел Сид поел командването на обединена християнска и мавърска армия и я използвал, за да създаде своя собствена легация във Валенсия.
В: Кой дава на Ел Сид прозвището "Ел Сид"?
О: Мюсюлманите дават на Ел Сид прозвището "Ел Сид" от испанската арабска дума al-sid, която означава "господар".
В: На кого служи Родриго Диас де Вивар като пълководец и кралски знаменосец?
О: Родриго Диас де Вивар служи на сина на Фердинанд, Санчо II Леонски и Кастилски, като командир и кралски знаменосец на Кастилия, когато Санчо става крал през 1065 г.
обискирам