Картография: история на картите на света от Античността до XX век

Картография: епична история на картите от Античността до XX век — развитие, ключови открития и влиятелни картографи, които преобразиха представата за света.

Най-ранните известни карти на света са от VI-V век пр.н.е. Те показват света в различна и много проста форма. Развитието на гръцката география по това време, особено от Ератостен и Посидоний, довежда до картата на света на Птолемей (II в. сл. Хр.). Тя е била авторитетна през цялото Средновековие.

От времето на Птолемей картографите получават по-добри познания за размера на земното кълбо. С епохата на откритията, през XV-XVIII в., световните карти стават все по-точни. Изследването на Антарктида, Австралия и вътрешността на Африка от западните картографи е извършено през XIX и началото на XX век.

Античност

Най-ранните карти, като вавилонската "Imago Mundi", дават схематичен образ на познатия свят — с реки, градове и свещени места, но без точна мащабност. В Гърция се развива систематична география: Ератостен (III в. пр. Хр.) първи изчислява приблизителната обиколка на Земята, а трудовете на Посидоний и други градят базата за картографските представи, които Птолемей систематизира в своята "География". Творбата на Птолемей поставя основите на координатната система (ширина и дължина) и остава референтна в продължение на векове.

Средновековие и нетрадиционни школи

В Европа през Средновековието доминират символни карти като mappa mundi и т.нар. T-O карти, които отразяват религиозно-космологични представи повече отколкото географска точност. Паралелно с това ислямските географи и картографи — например Ал-Идриси (XII в.) — събират и подобряват практическа информация за пътища, пристанища и места, а китайската картографска традиция (от Пей Сю до картографите от династиите Сун и Юан) дава ценни, независимо развивани карти на Азия. Тези школи съхраняват и усъвършенстват знанията от Античността до Ренесанса.

Ренесанс и Епоха на откритията (XV–XVIII в.)

С разширяването на морските изследвания европейските картографи получават нови сведения за бреговете и океаните. Някои ключови моменти и фигури:

• Портоланните карти — подробни навигационни карти на бреговете и пристанищата, използвани от моряците през Средновековието и Ренесанса.
• Валдцемюлер и прочутата му карта от 1507 г., в която за първи път се използва името "Америка".
• Абрахам Ортелиус и първият модерен атлас (Theatrum Orbis Terrarum, 1570 г.).
• Герардус Меркатор и неговата проекция (1569 г.), която става стандарт за морска навигация заради правите линии на курс.

Техническият прогрес — компас, астролаб, секстант и по-късно по-прецизни хронометри — значително повишават точността на определяне на положението в морето и на сушата.

XVIII–XIX век: научна картография и национални проекти

През XVIII и XIX век картографията става все по-научна и систематична. Въвеждат се методи като триангулация и точни нивелировки за изработване на топографски карти с постоянен мащаб. Някои важни развития:

• Създаване на държавни картографски институции (пример: Ordnance Survey в Англия), които организират национални топографски карти.
• Изобретяването и усъвършенстването на хронометъра (Джон Харисън) решава проблема с точното определяне на дължината и улеснява навигацията.
• Литографията и гравирането позволяват масово производство и по-евтино разпространение на карти и атласи.
• Появата на тематични карти — климатични, демографски, икономически (например хлороплетни карти) — показва, че картите служат и за анализ, не само за навигация.

XIX и началото на XX век: експедиции, колониални карти и нови технологии

В този период големи райони от планетата биват подробно картографирани: картографите и изследователите описват вътрешността на Африка (експедиции на Ливингстън, Стенли и други), докато крайбрежията и големи части от Австралия и Тихоокеанските острови са нанесени на картите след плаванията на Кук и други мореплаватели. За Антарктида важни са 19. век и началото на 20. век с експедициите на Джеймс Кларк Рос, а в началото на XX век — опитите за достигане и картографиране на полюсите (Амудсен, Скот и др.).

Технологичните иновации включват фотограметрията и използването на въздушни снимки в края на XIX — началото на XX век, които дават качествен скок в точността и покритието на картите. В същото време се появяват международни инициативи за стандартизация на картографските мащаби и легенди (например идея за Международна карта на света в началото на XX в.).

Методи и значение

През цялата история картите са инструмент за навигация, власт и наука. Развитието на картографията зависи както от географските открития, така и от технологичните подобрения — инструменти за наблюдение, математически проекции, печатни и фотографски методи. До началото на XX век картографията вече е модерна дисциплина с академични, военни и стопански приложения; по-нататъшните промени (спътниково дистанционно наблюдение, цифрови карти и ГИС) бележат следващата фаза на развитие след периода, разгледан тук.

Въпроси и отговори

В: От кога са най-ранните известни карти на света?

В: Как развитието на гръцката география през VI и V в. пр.н.е. повлиява на световните карти?

Въпрос: Кои са забележителните гръцки географи през VI и V век пр.н.е.?

Въпрос: Кога картографите получават по-добри познания за размера на земното кълбо?

В: През кой период от време картите на света стават все по-точни?

В: Какви са някои от изследователските постижения на западните картографи през XIX и началото на XX век?

В: Защо картите на света стават по-точни през епохата на откритията?

Търсене по буква