Дик Търпин — английски магистрален разбойник (1705–1739)
Дик Търпин (1705–1739) — известен английски магистрален разбойник: бракониерство, кражби, „магистралният грабеж“ и драматичен край в Йорк. Историческа криминална биография.
Дик Търпин (1705 г. – 7 април 1739 г.) е известен английски разбойник, чието име остава в народната памет както заради реалните му престъпления, така и заради по-късните романтизирани легенди. Натрупал е значителни средства чрез различни незаконни дейности, сред които са бракониерство, кражби с взлом, кражба на коне и дори убийства. Най-известната история, свързана с него, е легендата за коня му „Блек Бес“ и прочутия „магистрален грабеж“, но много от подобните разкази са силно преувеличени и частично плод на художествена измислица.
Ранен живот и ранни престъпления
Търпин е роден в Хемпстед, Есекс. В ранните си години се смята, че е бил част от група бракониери, които крадат и продават кралски имоти и дивеч, включително елени, собственост на кралската администрация. Част от неговите спътници и съучастници биват заловени и издирвани още през 1735 г., а Търпин успява да избегне арест за кратко време, като променя местоживеенето и използва различни имена.
Дейност като разбойник по магистралите
След разпадането на бракониерската група Търпин започва да обира пътуващи и богати граждани по магистралите в Южна Англия. Действал е под различни псевдоними, за да избегне разпознаване; известно време се опитва да се укрие, като се казва Джон Палмър. Той сменял местата си на действие често, оставайки непостоянен, за да затрудни преследването от страна на тогавашните органи на реда.
- Типични престъпления: бракониерство, кражби с взлом, кражба на коне, нападения и убийства.
- Техника: засади на пътя, използване на маскировка и бързо освобождаване с помощта на добри ездачи и коне.
Залавяне, съд и екзекуция
В крайна сметка поведението и показните разточителни разходи на Търпин привличат вниманието на властите и местното население, което води до негов арест по обвинение в кражба на коне. На 7 април 1739 г. той е обесен на Кнавсмиър, Йорк. Исторически е важно да се отбележи, че официалната му присъда е за кражба на кон, а не за всички легендарни нападения по магистралите, които по-късно се приписват на него.
След изпълнението на смъртното наказание тялото му е изложено на гилотина/в клетки за публично показване (gibbet) на Кнавсмиър — практика, използвана тогава, за да служи като предупреждение за други престъпници.
Легенда и културно наследство
Името на Дик Търпин става предмет на множество песни, фолклорни разкази и художествени творби. Най-значимото влияние върху образа му има романсът и романите от 19 век, най-вече „Rookwood“ на Уилям Харисън Ейнсуърт, които силно романтизират фигурата на Търпин и въвеждат легендата за нощното бягане със „Блек Бес“ от Лондон до Йорк. В резултат на това в общественото съзнание той често се представя като благороден разбойник, докато историческите данни показват по-сложна, жестока и противоречива личност.
Днес Дик Търпин остава част от английския фолклор и е пример за трансформацията на реална криминална личност в литературен и попкултурен мит.
Въпроси и отговори
В: Кой е бил Дик Търпин?
О: Дик Търпин е английски разбойник, който печели много пари от престъпни дейности като бракониерство, кражби с взлом, кражба на коне и убийства.
В: С какво е бил най-известен Търпин?
О: Търпин е най-известен с "магистралния грабеж" на коня си Блек Бес.
В: Къде е роден Търпин?
О: Търпин е роден в Хемпстед, Есекс.
В: С каква престъпна дейност се е занимавал Търпин, преди да започне да ограбва богати хора по магистралите между градовете?
О: Смята се, че Търпин е бил замесен в банда бракониери, които са крали и продавали елени, принадлежащи на краля.
В: Защо Търпин променя името си на Джон Палмър?
О: Търпин променя името си на Джон Палмър в опит да се скрие от полицията.
В: Какво в крайна сметка води до залавянето на Търпин?
О: Търпин е арестуван за кражба на коне, след като хората започват да подозират богатството му.
В: Къде е обесен Търпин?
О: Търпин е обесен в замъка Йорк в Кнавсмиър, Йорк, на 7 април 1739 г.
обискирам