Александър Дюма, fils (fils на френски означава син) (27 юли 1824 – 27 ноември 1895) е френски писател и драматург, син на известния Александър Дюма, père (père на френски означава баща). Подобно на баща си, Дюма-фил се утвърждава като значима литературна фигура — особено като автор на пиеси и социално-релефни романи, които поставят морални и обществени въпроси на преден план (писател, драматург).

Ранен живот и произход

Александър Дюма е роден в Париж, Франция, като извънбрачно дете на шивачката Мари-Катрин Лабай и на писателя Александър Дюма. През 1831 г. баща му го признава и поема грижата за неговото образование, като го записва в Institution Goubaux и в Collège Bourbon. По това време законът позволява на бащата да отнеме детето от майката; преживяванията на Мари-Катрин и нейният трагичен край оказват силно влияние върху чувствителността и творчеството на младия Дюма. Тази лична история го мотивира да разисква в произведенията си теми като отговорността, социалната честност и положението на жените.

По бащина линия Дюма произлиза от смесен брак — прабабата му е чернокожа от Хаити, а прадядото — бял френски благородник. В интернатните години Дюма често е подложен на подигравки и дискриминация от страна на съучениците си; тези преживявания също оставят траен отпечатък върху неговите възгледи и върху тематиката в неговите произведения.

Литературна и драматургична кариера

През 1844 г. Дюма се премества да живее при баща си в Сен-Жермен-ан-Лайе. Там се запознава с Мари Дюплеси, млада куртизанка, която по-късно става прототип и вдъхновение за най-известното му произведение — романът „Дамата с камелиите“ (La dame aux camélias). Творбата излиза в края на 1840-те и скоро е адаптирана за сцената, където постига голям успех; английската театрална традиция (особено в САЩ) често използва заглавието Camille. Постановката и романовият сюжет служат като непосредствен източник за операта на Верди "Травиата" от 1853 г.

С успеха на Дамата с камелиите започва и голямата драматургична кариера на Дюма-фил. Той се утвърждава като водещ автор на така нареченото „буржоазно“ и моралистично театро, в което литературата има ясно нравствено предназначение. В своята пиеса от 1858 г. Le fils naturel (Незаконният син) Дюма излага убеждението си, че ако един мъж е баща на незаконно дете, той има моралния дълг да го узакони и да сключи брак с майката. Тези теми на отговорност, обществено осъждане и съдбата на жените присъстват в много негови драми.

Въпреки че първоначално пише и романи, Дюма постепенно се отдава предимно на драматургията — неговите пиеси доминират френската сцена през втората половина на XIX век и временно засенчват славата на баща му. От романите му заслужава внимание полуавтобиографичната творба „Романът Клемансо“ (1867), която също постига известен успех.

Личен живот, признания и смърт

През 1864 г. Дюма се жени за Надежда Наришкин, от която има дъщеря. След смъртта ѝ той се жени за Хенриета Рение. Признанието на литературната общност идва с приемането му за член на Френската академия през 1874 г., а малко преди края на живота му той е удостоен с Ордена на почетния легион през 1894 г.

Александър Дюма умира в Марли льо Роа, Ивелин, на 27 ноември 1895 г. и е погребан в Cimetière de Montmartre в Париж. Някои биографи отбелязват и символичното близко разстояние между гроба му и мястото, свързано с живота на Мари Дюплеси.

Завет и влияние

Дюма-фил оставя богато литературно наследство — десетки пиеси, романи и есета, в които последователно разглежда въпроси за морала, социалното положение на жените, лицемерието и отговорността на индивида. Неговият театрален подход, насочен към социалната поука и реалистично описване на буржоазните нрави, оказва влияние върху развитието на френската драма и върху сценичните традиции в Европа и Америка. Най-известните му произведения, и до днес поставяни и адаптирани за сцена и екран, продължават да привличат внимание с човешката си чувствителност и с критичния си поглед към обществото.