Александър Дюма-филс — биография и творчество
Александър Дюма‑фил — биография и творчество: животът на сина на Дюма, автор на "Дамата с камелиите", драматургия, социални теми и вдъхновения зад шедьоврите.
Александър Дюма, fils (fils на френски означава син) (27 юли 1824 – 27 ноември 1895) е френски писател и драматург, син на известния Александър Дюма, père (père на френски означава баща). Подобно на баща си, Дюма-фил се утвърждава като значима литературна фигура — особено като автор на пиеси и социално-релефни романи, които поставят морални и обществени въпроси на преден план (писател, драматург).
Ранен живот и произход
Александър Дюма е роден в Париж, Франция, като извънбрачно дете на шивачката Мари-Катрин Лабай и на писателя Александър Дюма. През 1831 г. баща му го признава и поема грижата за неговото образование, като го записва в Institution Goubaux и в Collège Bourbon. По това време законът позволява на бащата да отнеме детето от майката; преживяванията на Мари-Катрин и нейният трагичен край оказват силно влияние върху чувствителността и творчеството на младия Дюма. Тази лична история го мотивира да разисква в произведенията си теми като отговорността, социалната честност и положението на жените.
По бащина линия Дюма произлиза от смесен брак — прабабата му е чернокожа от Хаити, а прадядото — бял френски благородник. В интернатните години Дюма често е подложен на подигравки и дискриминация от страна на съучениците си; тези преживявания също оставят траен отпечатък върху неговите възгледи и върху тематиката в неговите произведения.
Литературна и драматургична кариера
През 1844 г. Дюма се премества да живее при баща си в Сен-Жермен-ан-Лайе. Там се запознава с Мари Дюплеси, млада куртизанка, която по-късно става прототип и вдъхновение за най-известното му произведение — романът „Дамата с камелиите“ (La dame aux camélias). Творбата излиза в края на 1840-те и скоро е адаптирана за сцената, където постига голям успех; английската театрална традиция (особено в САЩ) често използва заглавието Camille. Постановката и романовият сюжет служат като непосредствен източник за операта на Верди "Травиата" от 1853 г.
С успеха на Дамата с камелиите започва и голямата драматургична кариера на Дюма-фил. Той се утвърждава като водещ автор на така нареченото „буржоазно“ и моралистично театро, в което литературата има ясно нравствено предназначение. В своята пиеса от 1858 г. Le fils naturel (Незаконният син) Дюма излага убеждението си, че ако един мъж е баща на незаконно дете, той има моралния дълг да го узакони и да сключи брак с майката. Тези теми на отговорност, обществено осъждане и съдбата на жените присъстват в много негови драми.
Въпреки че първоначално пише и романи, Дюма постепенно се отдава предимно на драматургията — неговите пиеси доминират френската сцена през втората половина на XIX век и временно засенчват славата на баща му. От романите му заслужава внимание полуавтобиографичната творба „Романът Клемансо“ (1867), която също постига известен успех.
Личен живот, признания и смърт
През 1864 г. Дюма се жени за Надежда Наришкин, от която има дъщеря. След смъртта ѝ той се жени за Хенриета Рение. Признанието на литературната общност идва с приемането му за член на Френската академия през 1874 г., а малко преди края на живота му той е удостоен с Ордена на почетния легион през 1894 г.
Александър Дюма умира в Марли льо Роа, Ивелин, на 27 ноември 1895 г. и е погребан в Cimetière de Montmartre в Париж. Някои биографи отбелязват и символичното близко разстояние между гроба му и мястото, свързано с живота на Мари Дюплеси.
Завет и влияние
Дюма-фил оставя богато литературно наследство — десетки пиеси, романи и есета, в които последователно разглежда въпроси за морала, социалното положение на жените, лицемерието и отговорността на индивида. Неговият театрален подход, насочен към социалната поука и реалистично описване на буржоазните нрави, оказва влияние върху развитието на френската драма и върху сценичните традиции в Европа и Америка. Най-известните му произведения, и до днес поставяни и адаптирани за сцена и екран, продължават да привличат внимание с човешката си чувствителност и с критичния си поглед към обществото.

Александър Дюма, син.
Книги
- La dame aux camélias (Камила или Дамата с камелиите, 1848 г.)
- Случаят Клемансо (L'affaire Clemenceau, 1867 г.)
Опера
- "Травиата" на Верди е създадена по романа "Дамата с камелиите".
Играе
- Атала (1848)
- Дамата с камелиите (1852)
- Diane de Lys (1853)
- Le Bijou de la reine (1855)
- Le Demi-monde (1855)
- Въпросът за парите (1857 г.)
- Le Fils naturel (Незаконният син или Естественият син, 1858 г.)
- Un Père prodigue (1859)
- Un Marriage dans un chapeau (1859) coll. Vivier
- L'Ami des femmes (1864)
- Le Supplice d'une femme (1865) coll. Emile de Girardin
- Heloise Paranquet (1866) coll. Durentin
- Идеите на мадам Обрей (1867)
- Le Filleul de Pompignac (1869) coll. Francois
- Une Visite de noces (1871)
- Принцеса Жорж (1871)
- Жената на Клод (1873)
- Monsieur Alphonse (1873)
- L'étrangère (1876)
- Les Danicheff (1876) coll. de Corvin
- La Comtesse Romani (1876) coll. Gustave Fould
- Принцесата на Багдад (1881)
- Денис (1885)
- Francillon (1887)
Въпроси и отговори
В: Кой беше Александър Дюма, син?
О: Александър Дюма, син е син на Александър Дюма, баща и е известен писател и драматург. Той е роден в Париж, Франция, в семейството на Мари-Катрин Лабай, шивачка, и писателя Александър Дюма.
Въпрос: Какво образование е получил?
О: Баща му го признава законно (осиновява го) и се грижи младият Дюма да получи възможно най-доброто образование в Institution Goubaux и College Bourbon.
В: Как мъката на майка му вдъхновява писането му?
О: Законът позволява на баща му да го отнеме от майка му, което й причинява големи мъки. Това преживяване вдъхновява Дюма-фил да пише за трагични женски образи в почти всичките си произведения.
Въпрос: Какво представлява "Дамата с камелиите"?
О: La dame aux camélias е романтичен роман, написан от Александър Дюма-фил, който е адаптиран в пиеса със заглавие Camille на английски език (особено в Съединените щати). По него е създадена и операта "Травиата" на Верди от 1853 г.
Въпрос: Кои са неговите прабаба и прадядо по бащина линия?
О: Прабабите и прадядовците му по бащина линия са бял френски благородник и млада чернокожа хаитянка.
В: Какво е повлияло на мислите, поведението и писането му?
О: Подигравките, които е преживял от съучениците си по време на обучението си в интернат, са оказали голямо влияние върху мислите, поведението и писането му.
В: Какви награди е получил през живота си?
О: През 1874 г. е приет за член на Френската академия, а през 1894 г. е награден с Ордена на почетния легион.
обискирам