Алфонсо Фереро Ла Мармора — италиански генерал и държавник (1804–1878)

Алфонсо Фереро Ла Мармора (1804–1878) — италиански генерал и държавник: реформатор на армията, министър-председател и участник в Кримската и италианските войни.

Алфонсо Ла Мармора (18 ноември 1804 г. - 5 януари 1878 г.), или Алфонсо Фереро Ла Мармора, Алфонсо Ламармора и Алфонсо Фереро, кавалер на Ла Мармора, е италиански генерал и държавник. Той е една от видните фигури на Рисорджименто — участник в ключови военни кампании и реформатор на военното дело в Кралство Сардиния и впоследствие в обединена Италия. Ла Мармора съчетава военна кариера с активна политическа дейност и оставя смесено, но значимо наследство като организатор на армията и като държавник.

Ранни години и военна подготовка

Роден е в Торино в богато и благородно семейство: баща му е маркиз. През 1822 г. завършва Военната академия в Торино; след това започва военна кариера, която го довежда до генералския пост през 1856 г. В Кралство Сардиния е два пъти военен министър в правителствата, ръководени от Масимо Д'Азелио и Камило Кавур.

След завършване на академията Ла Мармора се утвърждава като аналитичен и дисциплиниран офицер; издига се постепенно в чин и получава различни командни и административни назначения в армията на Сардиния. Неговото благородническо потекло му дава и възможност за достъп до политическия елит, откъдето се оформя и неговата кариера като военен реформатор и министър.

Реформи на армията

През 1854 г. Ла Мармора приема закон, който подобрява качеството на войските, създава нови академии за офицери, преработва системата за набиране на войници, като довежда до 60 000 войници в армията (от които само една четвърт са на активна служба, а останалите избягват да плащат замяна), удвоява частите на стрелците и засилва леката кавалерия за сметка на тежката. Обновени бяха дори артилерията, здравният и административният апарат, както и логистичните служби.

Реформите на Ла Мармора целят модернизация и адаптиране към съвременните изисквания на бойното поле: въвеждат се по-съвременни устави, системи за подготовка и щатови таблици; расте значението на мобилните части (каквито са берсалерите) и на добре организирана артилерия и снабдяване. Тези мерки повишават оперативната способност на армията на Сардиния и полагат основите на италианската национална армия след обединението.

Кримската война и първите високи постове

През 1855 г. подава оставка от поста на военен министър, защото отива да се бие в Кримската война. От 19 юли 1859 г. до 21 януари 1860 г. е министър-председател на Кралство Сардиния. В годините непосредствено след обединението на Италия е губернатор на Милано и префект на Неапол.

Когато Сардиния изпраща войски в Крим, това има не само военен, но и дипломатически смисъл — участието укрепва международните позиции на Сардиния и улеснява по-късно съюза с Франция в борбата срещу Австрия. След завръщането му Ла Мармора участва активно в политиката: като министър-председател той е ангажиран с въпросите на консолидирането на новите територии, административната интеграция и организационните мерки след войните за обединение. На постовете в Милано и Неапол задачите му включват възстановяване на реда, административна реформа и адаптацията на местните институции към новата държавна структура.

Министър-председател и военен водач в 1864–1866

Член на "историческата десница", Ла Мармора е министър-председател и министър на външните работи на Кралство Италия от 18 септември 1864 г. до 20 юли 1866 г. Той се оттегля от поста, за да отиде да се бие в третата италианска война за независимост: по този повод обаче допуска няколко стратегически грешки, които струват тежко поражение на Италия.

Като министър-председател и министър на външните работи Ла Мармора участва в дипломацията и военната подготовка на Италия през напрегнатия период преди войната с Австрия през 1866. Когато конфликтът избухва, той поема командването на войските и води военни операции. Неговите решения се критикуват заради недостатъчна координация, нерешителност в ключови моменти и лоша логистика, което води до загуби като поражението при Кустоза. Въпреки това Италия постига частични териториални придобивки в резултат на алианса с Прусия и последвалите мирни споразумения, а провалите и успехите от този период оставят противоречиви оценки за неговото ръководство.

Последни години и наследство

През 1870 г. той се оттегля от политическия живот. Умира във Флоренция и е погребан в Биела в църквата "Сан Себастиано". Брат му, Алесандро Ла Мармора, основава корпуса на Берсалиери.

След оттеглянето си Ла Мармора прекарва последните години далеч от активните държавни постове. Умира на 5 януари 1878 г. във Флоренция и е погребан в родния регион — в Биела, в църквата "Сан Себастиано". Неговото наследство е двустранно: от една страна, той остава в историята като организатор и реформатор на армията; от друга — като военен ръководител, чиито решения в критични моменти са подложени на остра критика. Семейната връзка с Алесандро Ла Мармора, основател на берсалерите, допълва историческото значение на фамилията в италианската военна традиция.

Въпроси и отговори

В: Кой е бил Алфонсо Ла Мармора?

В: Какво е правил в Кралство Сардиния?

Въпрос: Какъв пост заема след обединението на Италия?

Въпрос: Какво се случва, когато той се оттегля от поста, за да се бие в третата война за независимост на Италия?

В: С какво брат му допринася за военната история?

В: Къде е погребан Алфонсо Ла Мармора?

Търсене по буква