Алдрин — инсектицид, метаболизъм в диелдрин, токсичност и забрана

Алдрин — опасен инсектицид, метаболизиращ в диелдрин; токсичност, здравни рискове и международна забрана по Стокхолмската конвенция. Научете за последиците и регулациите.

Алдринът е органохлорен инсектицид, широко използван в миналото за контрол на едри вредители. Исторически е прилаган срещу термити, скакалци и ларви на бръмбари от вида Click, поради дълготрайното си действие и ефективност. Той обаче е много липофилен (разтваря се в мазнини), устойчив в околната среда и има склонност да се акумулира в организмите.

Химични и механизъм на действие

Алдринът принадлежи към групата на органохлорните пестициди. Като невротоксин, той засяга нервната система на насекомите и на хората. Подобно на други съединения от тази група, механизмът на действие включва нарушаване на нормалната нервна проводимост — алдринът (и по-късно неговият метаболит диелдрин) водят до хипервъзбуда на невроните, което може да причини тремор и гърчове.

Метаболизъм: превръщане в диелдрин

Повечето растения и животни го превръщат в диелдрин. При хората алдринът се превръща в диелдрин предимно в черния дроб. Диелдрин често е по-биологично активен и по-токсичен от предшественика си; това превръщане обяснява продължителните и сериозни ефекти след експозиция. Промяната не означава бързо отделяне от тялото — проблемът е, че метаболизмът и елиминацията са бавни, а периодът на полуразпад в организма може да бъде много дълъг (порядък на месеци до година), което води до натрупване при продължителна експозиция.

Токсичност и здравни ефекти

Алдринът е известен като невротоксин. Острата експозиция при хора може да предизвика симптоми като главоболие, замайване, гадене, повръщане, мускулни тремори и в тежки случаи припадъци и кома. Дълготрайната експозиция е свързана с увреждане на черния дроб, нарушения в имунната и репродуктивната системи, както и потенциални неврологични и развити проблеми при плода — алдринът може да е тератоген. Съществуват и доказателства, че той е канцерогенен; оценките означават, че вероятно причинява рак при дългосрочна експозиция.

Пътища на излагане и риск

• Инхалация — при пръскане или обработка на препарати.
• Кожен контакт — през замърсена почва или работни повърхности.
• Прием чрез храна — натрупва се в мастната тъкан на животни и може да замърси млечни продукти, месо и мазни риби.

Устойчивост в околната среда и биоакумулация

Алдринът и диелдринът са изключително устойчиви в почвите и седиментите — полуживотът им може да бъде години. Те се транспортират на дълги разстояния чрез атмосферата, натрупват се в мастната тъкан на животните и подлежат на биомагнификация по хранителните вериги, което поставя под риск хищните птици и морски организми.

Регулация и забрана

Поради високата токсичност, устойчивост и глобалните рискове за здравето и околната среда, алдринът е включен в Стокхолмската конвенция за устойчивите органични замърсители. От 2004 г. производството, употребата и търговията с него са забранени на международно ниво, а в повечето държави употребата му е прекратена по-рано или е строго регулирана.

Мерки за безопасност, управление и алтернативи

• За работещите с остарели запаси: използване на лични предпазни средства (ръкавици, маски, защитни облекла) и стриктни процедури за изхвърляне.
• Контрол и мониторинг на замърсяването в почви, вода и храни; изолирането и почистването на контаминирани участъци.
• За защита на околната среда и здравето се препоръчват алтернативи като интегрирано управление на вредителите (IPM), използване на по-малко персистентни инсектициди и биологични методи на контрол.
• Ремонтиране и рекултивация на засегнати терени чрез механично отстраняване на замърсена почва, термична обработка или използване на активен въглен и биоремедиация, където е приложимо.

Кога да потърсите помощ

При съмнение за остро отравяне (главоболие, повръщане, гърчове, силна отпадналост) трябва незабавно да се потърси медицинска помощ. За допълнителна информация и превантивни действия при замърсяване на почви и храни следвайте указанията на местните здравни и екологични служби.

Производство

Алдринът се получава чрез комбиниране на хексахлороциклопентадиен с норборнадиен в реакция на Дийлс-Алдер, при което се получава адукт.

Алдринът е кръстен на германския химик Курт Алдер, един от откривателите на този вид реакция. Между 1946 и 1976 г. са произведени около 270 милиона килограма алдрин и свързаните с него циклодиенови пестициди.

В почвата, по повърхността на растенията или в храносмилателния тракт на насекомите алдринът се окислява до епоксида диелдрин. Диелдринът е по-силно инсектициден от алдрина.

Синтез на алдрин чрез реакция на Диелс-Алдер

Въпроси и отговори

В: Какво е алдрин?

В: Какво се случва с алдрина, след като се абсорбира от растенията и животните?

В: Законно ли е производството, употребата и търговията с алдрин в момента?

В: Какви са някои ефекти върху здравето, свързани с вдишването на алдрин?

В: Как се преобразува алдринът в човешкото тяло?

В: Колко време е необходимо, за да се елиминира алдрин от човешкото тяло?

Въпрос: Представлява ли алдрин някакъв потенциален риск за здравето на хората?

Търсене по буква