Стокхолмска конвенция за постоянни органични замърсители: обяснение и примери

Научете всичко за Стокхолмската конвенция за постоянни органични замърсители: ясно обяснение, ключови примери (ПХБ, ДДТ, линдан) и ефекти върху здравето и околната среда.

Стокхолмската конвенция за постоянни органични замърсители е международен договор, приет в Стокхолм през 2001 г. и влязъл в сила на 17 май 2004 г. Целта му е да защити здравето на хората и околната среда чрез ограничаване или забрана на производството, употребата, вноса и износа на т.нар. постоянни органични замърсители (POPs) — химикали, които са устойчиви в околната среда, токсични, натрупват се в тъканите на живите организми и могат да се транспортират на големи разстояния. Примери за вещества, обхванати от конвенцията, са полихлориран бифенил и дихлородифенилтрихлоретан. С разширяването на конвенцията през 2009 г. бяха добавени и други вещества, като например линдан. Критиците твърдят, че договорът ограничава ефективността на борбата с болести като малариа, но конвенцията предвижда специфични изключения и регулации за употреба на определени вещества за контрол на вектори — това включва разрешения за целенасочена употреба срещу комари при необходимост.

Какво представляват постоянните органични замърсители (POPs)

Постоянните органични замърсители са група химични вещества с няколко ключови характеристики:

• Устойчивост: разграждането им в природата е много бавно.
• Биоакумулация: натрупват се в мастната тъкан на организми и преминават по хранителната верига.
• Токсичност: вредят на човешкото здраве и на екосистемите (например неврологични проблеми, репродуктивни нарушения, рак).
• Дълъг обхват: могат да се пренасят чрез въздух и вода далеч от мястото на употреба или произход.

Как действа конвенцията

Стокхолмската конвенция изисква от страните-страни да предприемат мерки за елиминиране или ограничаване на POPs. Основните механизми включват:

• Включване на вещества в списъци (анекси) с различни нива на действие — например пълно елиминиране, ограничение или контрол на замърсяванията и неволното освобождаване.
• Разработване и изпълнение на национални планове за прилагане (NIPs), които описват как страната ще намали или премахне употребата и освобождаването на тези вещества.
• Механизъм за преглед на кандидат-вещества (POPs Review Committee), който оценява нови химикали за включване.
• Международно сътрудничество чрез Конференция на страните (COP), която се събира периодично, и чрез финансова и техническа подкрепа — например с помощта на Глобалния екологичен фонд (GEF) и други донори.

Примери и исторически бележки

Първоначалният списък на конвенцията включваше т.нар. „мръсни дванадесет“ — група от особено опасни химикали, използвани масово през 20-ти век. Освен вече споменатите полихлориран бифенил и дихлородифенилтрихлоретан, поетапно бяха добавяни и други вещества и групи вещества. Разширяванията през годините отразяват научния напредък и нови опасения за химикали с POP-тип свойства, като през 2009 г. бяха включени допълнителни вещества, сред които е и линдан.

Критики и отговори

Една от често цитирани критики е, че ограниченията върху химикалите като DDT може да затруднят контрола на вектори и да повлияят на борбата с болести като малариа. Отговорът на конвенцията и експертите гласи, че:

• Конвенцията не налага абсолютна забрана за използване на вещества за векторен контрол — тя предоставя възможности за контролирана употреба под определени условия и с приоритет към алтернативни, по-безопасни мерки.
• Страните са насърчавани да прилагат интегрирано управление на векторите (Integrated Vector Management), използващо комбинация от мерки, които минимизират зависимостта от химикали.
• Конвенцията подкрепя научни изследвания и внедряване на по-безопасни технологии и практики.

Практически мерки и въздействие

На национално и местно ниво мерките могат да включват:

• Изготвяне и прилагане на закони и регулации за забрана или ограничаване на производство и употреба на POPs.
• Идентифициране и безопасно третиране на складирани количества и отпадъци, които съдържат POPs.
• Мониторинг на околната среда и на хора (биомониторинг) за проследяване на експозицията и ефекта на тези вещества.
• Подкрепа за заместване с по-безопасни алтернативи и внедряване на добри практики в промишлеността и селското стопанство.

Стокхолмската конвенция остава важен международен инструмент за намаляване на глобалните рискове, свързани с дълготрайните и токсични химикали. Успехът ѝ зависи от сътрудничеството между държавите, подкрепата за научни изследвания и инвестициите в безопасни алтернативи и управление на отпадъците.

Търсене по буква