Обикновен мишелов (Buteo buteo) — описание, разпространение и хранене

Научете всичко за Обикновения мишелов (Buteo buteo): описание, разпространение, поведение и хранене — факти, снимки и съвети за наблюдение.

Обикновеният мишелов (Buteo buteo) е хищна птица, много разпространена в Стария свят. Живее в по-голямата част на Европа и Азия. Дължината ѝ е между 51 и 57 cm. Крилата са с дължина между 110 и 150 cm (48-60 инча), когато са разперени. Те могат да бъдат оцветени от почти чисто бяло до черно. Обикновено са кафяви.

Размножава се в гористи местности. Ловува в открити местности. Храни се предимно с дребна плячка, като насекоми, гризачи, малки птици и яйца. Може да вземе и по-тежка от себе си плячка, като възрастни глухари и зайци. Може да бъде видян да се разхожда по наскоро разорани полета, търсейки червеи и насекоми.

Обикновено мишеловите не образуват ята, но при миграция или в добро местообитание могат да бъдат видени няколко заедно. Двойките се чифтосват за цял живот.

Описани са около 16 подвида, като до 11 от тях може да са валидни. Някои автори приемат само седем.

Описание и вариабилност

Обикновеният мишелов е средно голям соколоподобен хищник с къси, широки крила и кратък опашен перват. Половият диморфизъм е слаб — самците обикновено са по-дребни от самките. Теглото варира, но обикновено е около 400–1200 г. Отличава се с голяма индивидуална и географска вариабилност в оцветяването: съществуват светли, средни и тъмни морфове. Често се срещат характерни ивици на корема и тъмна „яка“ на гърдите.

Разпространение и местообитание

Видът заема голяма част от Европа и значителни части от Азия. Някои популации са постоянно пребиваващи (резидентни), други — частично или напълно мигриращи. Предпочита смесени и широколистни гори за гнездене, като използва открити пространства, пасища, полета и храсталаци за лов. Може да гнезди и по скални ръбове, край пътища или върху електрически стълбове при липса на дървета.

Хранене и ловни навици

Диетата е разнообразна и адаптивна, в зависимост от наличната плячка. Основни компоненти:

• гризачи (полевки, плъхове, мишки);
• малки птици и техните яйца;
• влечуги и амфибии;
• насекоми (големи през летните месеци);
• понякога по-голяма плячка — зайци или възрастни глухари;
• карачни и трупове (скандиране на хранителни находища).

Лови от наблюдателен перч (засаден на дърво или стълб), от издигнат полет (кръжащ) или кацнал на земята. При търсене на дребна плячка може да ходи по полетата.

Размножаване и жизнен цикъл

Гнездото обикновено се строи на дървета и е направено от клони, облицовано със зелени листа, мъх или дребни растителни материали. Чашата е широка и може да се използва няколко години.

Кладката съдържа обикновено 2–4 яйца (понякога 1–6), които се излюпват след около 33–35 дни инкубация. И двамата родители участват в храненето на малките; младите напускат гнездото (излитат) на възраст около 6–8 седмици, но остават зависими още няколко седмици.

Поведение и миграция

Обикновеният мишелов е сравнително териториален по време на размножителния сезон. Движението му зависи от климатичните условия и наличието на храна: популации от северните части и височинните местообитания мигрират на юг през есента към по-топли райони, като често използват миграционни коридори и „бутилки“ (природни тесноти). В благоприятни години и при изобилие на храна могат да се събират в малки групи.

Подвиди и таксономични бележки

Видът показва голяма морфологична променливост, което е причина за описването на множество подвиди (ок. 16 описани). Спорно е колко от тях са валидни — някои систематици признават до 11 подвида, други ограничават броя до около седем в зависимост от използваните морфологични и генетични критерии.

Глас и идентификация

Песента/викът на мишелова е пронизително, меланхолично „кии-юу“ или „кии-ак“, използван при контакт или като сигнал при тревога. В полет се разпознава по широките заоблени крила и късата опашка; отдалече може да се бърка с други ястреби, но характерният полет и различните морфове помагат при идентификацията.

Статус и заплахи

Макар видът да е широко разпространен и да не е в непосредствен риск на глобално ниво (IUCN: Least Concern), локално популациите могат да бъдат засегнати от:

• загуба и фрагментация на местообитанията,
• преследване и отравяне,
• честа употреба на инсектициди и родентициди (намалява наличността на плячка и води до биомагнификация),
• електрически съоръжения (удари и токови проводници).

Мерки за опазване включват запазване на горски масиви и открити ловни площи, ограничаване на рискованите електрически съоръжения и контрол на използването на отрови.

Интересни факти

• Обикновеният мишелов е много адаптивен вид — поради това оцветителната му променливост често е пример при изследвания за еволюция и популационна генетика.
• Някои индивиди живеят повече от 15–20 години в природата при благоприятни условия.

Въпроси и отговори

В: Какво представлява обикновеният мишелов?

В: Къде живее обикновеният мишелов?

В: Колко е дълъг обикновеният мишелов?

В: Колко дълги са крилата на обикновения мишелов, когато са разперени?

В: С какъв вид плячка се храни основно обикновеният мишелов?

В: Образува ли обикновеният мишелов ята?

В: Колко подвида на обикновения мишелов са описани?

Търсене по буква