Цитиране | позоваване на публикуван труд, което се използва при създаването на писмено произведение

Какво да цитирам

Като цяло в различните академични ситуации има различни правила за това какво и как да се цитира. В някои случаи се използват бележки под линия, докато в други може да се изисква цитиране на източника в текста (наричано още инлайн).(←Това е инлайн цитиране на източника) В някои случаи може да се изисква библиография, в която се изброяват всички използвани произведения. В някои случаи може да е необходимо да се представи само списък на "цитираните произведения". Важно е предварително да се знае какви протоколи трябва да се използват и какъв стил на цитиране (вж. по-долу) се предпочита.

• Цитати Всичко, което е взето дословно от даден източник, трябва да бъде посочено в кавички (" "). Цитатът трябва да има позоваване на източника, което показва откъде е взет цитираният текст.

Например: "Качество или боклук? Как искате да бъде описано вашето изследване от другите?"

• Парафразиране Парафразирането означава да вземете нечии думи или идеи и да ги изразите с думите на лицето, което пише статията. Всичко, което се перифразира, трябва да се посочи като източник. Парафразата обикновено съдържа приблизително същия брой думи като оригинала, но не използва кавички.

Пример (оригинален текст): "Има само една грешка, която е толкова очевидна, толкова фундаментална, че веднага заклеймява работата като продукт на аматьор или небрежен изследовател: лошото цитиране на източниците". Перифразирано: Лошото качество на цитиране на източниците обикновено показва, че даден труд е или небрежно изследване, или дело на аматьор.

• Обобщение Обобщението е кратка версия на друго произведение със собствените думи на автора. Резюмето обикновено е по-кратко от оригинала. Когато обобщавате чуждо произведение, е необходимо да посочите източник.

Пример (оригинален текст): "Когато не знаеш кога да цитираш, в крайна сметка плагиатстваш, което е просто една голяма дума за кражба, а това е подло. А когато плагиатстваш, получаваш и петица и хората си мислят: "Пич, това дете е едно тъпо зайче". Нека да избегнем това, нали?" Обобщено: Когато не разбирате цитирането на източниците, е лесно да плагиатствате чужда работа. За да не получите петица за работата си, следните са основните правила.

• Факти и идеи Използването на факти и информация в подкрепа на аргументация обикновено изисква цитиране на източник. Невинаги е необходимо да се посочват факти, особено ако те са общоизвестни (напр. водата замръзва при 32 градуса по Фаренхайт). Идеите обаче винаги трябва да се цитират.

Какво не е необходимо да се цитира

Не е необходимо да цитирате нещо, което е общоизвестно. Това са неща, които са известни на почти всеки. Примери за общоизвестно са:

• Факти, които са широко достъпни в много източници. Например: Андрю Джаксън е седмият президент на Съединените щати.
• Неща, които са лесни за наблюдаване или виждане. Например: Много хора днес използват мобилни телефони.
• Общи поговорки. Например: Накратко казано...

Но когато се съмнявате, цитирайте го.

Какво включва цитирането на източника

Цитирането на източника обикновено включва няколко основни елемента, сред които:

• Името на автора или авторите.
• Името на книгата, статията или публикацията.
• Датата на публикуване на произведението.
• Кога е получен достъп до него, ако е намерен онлайн.
• URL адрес, ако става въпрос за онлайн уебстраница.
• Място на публикуване.
• Името на издателя.
• Номерът или номерата на страницата. Например, стр. 1, 21, 33 (означава, че информацията е на тези страници) или стр. 55-60 (означава, че информацията се намира на страници от 55 до 60).

Стилове на цитиране

Основните използвани стилове за цитиране включват:

• Стилът APA (American Psychological Association) е най-често използваният стил в социалните науки. Ръководството се намира в Ръководството за публикуване на Американската психологическа асоциация, шесто издание.

Пример (библиографски стил): (Smith, 2004, p. 39) Тук "Smith" е авторът на труда, който е изцяло включен в библиографията. Номерът на страницата е 39.

• MLA Style (Modern Language Association) е стилът, който се използва за писане и оформяне на научни статии в областта на хуманитарните науки. Един от справочниците за този стил е MLA Handbook for Writers of Research Papers, Eighth Edition.

Пример (стил "автор-дата"): Смит, Уилям. The Last of the Inupiat Eskimos (Последният от ескимосите инупиати). Alaska Northwest Books, 1997 г. стр. 39. Обърнете внимание на използването на точки, разделящи частите на цитата)

• Чикагският наръчник по стил е стилът, който често се използва в печатни и електронни списания, журнали и вестници. Той предлага два вида системи за цитиране: (1) бележки и библиография и (2) автор-дата. Стилът бележки и библиография се използва най-често в литературата, историята и изкуствата. Системата "автор-дата" традиционно се използва в областта на физиката, природните и обществените науки.

Пример (стил "автор-дата"): Уилям Смит, "Последният от ескимосите инупиати" (Портланд, или: Alaska Northwest Books, 1997 г.), стр. 39 (Чикагският стил позволява фамилно име на автора, име или фамилно име)