Цитиране | позоваване на публикуван труд, което се използва при създаването на писмено произведение

Цитирането или посочването на източник е позоваване на публикуван труд (например книга, статия, изображение и т.н.), което се използва при създаването на писмено произведение. То показва на читателите откъде е взета определена информация и къде могат да я намерят сами. С нея се признава или дава кредит на автора, който действително е създал съдържанието, използвано в работата. Противоположното на цитирането е плагиатството или несподелянето на чужди идеи, концепции или изображения. За плагиатство, особено в академичните среди, се смята вземането на чужд труд и представянето му като свой. Наказанията за плагиатство могат да бъдат строги. Цитирането на източниците също така придава на работата достоверност. С други думи, те показват, че информацията просто не е измислена.


  Пример за библиография  Zoom
Пример за библиография  

Какво да цитирам

Като цяло в различните академични ситуации има различни правила за това какво и как да се цитира. В някои случаи се използват бележки под линия, докато в други може да се изисква цитиране на източника в текста (наричано още инлайн).(←Това е инлайн цитиране на източника) В някои случаи може да се изисква библиография, в която се изброяват всички използвани произведения. В някои случаи може да е необходимо да се представи само списък на "цитираните произведения". Важно е предварително да се знае какви протоколи трябва да се използват и какъв стил на цитиране (вж. по-долу) се предпочита.

  • Цитати Всичко, което е взето дословно от даден източник, трябва да бъде посочено в кавички (" "). Цитатът трябва да има позоваване на източника, което показва откъде е взет цитираният текст.

Например: "Качество или боклук? Как искате да бъде описано вашето изследване от другите?"

  • Парафразиране Парафразирането означава да вземете нечии думи или идеи и да ги изразите с думите на лицето, което пише статията. Всичко, което се перифразира, трябва да се посочи като източник. Парафразата обикновено съдържа приблизително същия брой думи като оригинала, но не използва кавички.

Пример (оригинален текст): "Има само една грешка, която е толкова очевидна, толкова фундаментална, че веднага заклеймява работата като продукт на аматьор или небрежен изследовател: лошото цитиране на източниците". Перифразирано: Лошото качество на цитиране на източниците обикновено показва, че даден труд е или небрежно изследване, или дело на аматьор.

  • Обобщение Обобщението е кратка версия на друго произведение със собствените думи на автора. Резюмето обикновено е по-кратко от оригинала. Когато обобщавате чуждо произведение, е необходимо да посочите източник.

Пример (оригинален текст): "Когато не знаеш кога да цитираш, в крайна сметка плагиатстваш, което е просто една голяма дума за кражба, а това е подло. А когато плагиатстваш, получаваш и петица и хората си мислят: "Пич, това дете е едно тъпо зайче". Нека да избегнем това, нали?" Обобщено: Когато не разбирате цитирането на източниците, е лесно да плагиатствате чужда работа. За да не получите петица за работата си, следните са основните правила.

  • Факти и идеи Използването на факти и информация в подкрепа на аргументация обикновено изисква цитиране на източник. Невинаги е необходимо да се посочват факти, особено ако те са общоизвестни (напр. водата замръзва при 32 градуса по Фаренхайт). Идеите обаче винаги трябва да се цитират.


 

Какво не е необходимо да се цитира

Не е необходимо да цитирате нещо, което е общоизвестно. Това са неща, които са известни на почти всеки. Примери за общоизвестно са:

  • Факти, които са широко достъпни в много източници. Например: Андрю Джаксън е седмият президент на Съединените щати.
  • Неща, които са лесни за наблюдаване или виждане. Например: Много хора днес използват мобилни телефони.
  • Общи поговорки. Например: Накратко казано...

Но когато се съмнявате, цитирайте го.



 

Какво включва цитирането на източника

Цитирането на източника обикновено включва няколко основни елемента, сред които:

  • Името на автора или авторите.
  • Името на книгата, статията или публикацията.
  • Датата на публикуване на произведението.
  • Кога е получен достъп до него, ако е намерен онлайн.
  • URL адрес, ако става въпрос за онлайн уебстраница.
  • Място на публикуване.
  • Името на издателя.
  • Номерът или номерата на страницата. Например, стр. 1, 21, 33 (означава, че информацията е на тези страници) или стр. 55-60 (означава, че информацията се намира на страници от 55 до 60).


 

Стилове на цитиране

Основните използвани стилове за цитиране включват:

  • Стилът APA (American Psychological Association) е най-често използваният стил в социалните науки. Ръководството се намира в Ръководството за публикуване на Американската психологическа асоциация, шесто издание.

Пример (библиографски стил): (Smith, 2004, p. 39) Тук "Smith" е авторът на труда, който е изцяло включен в библиографията. Номерът на страницата е 39.

  • MLA Style (Modern Language Association) е стилът, който се използва за писане и оформяне на научни статии в областта на хуманитарните науки. Един от справочниците за този стил е MLA Handbook for Writers of Research Papers, Eighth Edition.

Пример (стил "автор-дата"): Смит, Уилям. The Last of the Inupiat Eskimos (Последният от ескимосите инупиати). Alaska Northwest Books, 1997 г. стр. 39. Обърнете внимание на използването на точки, разделящи частите на цитата)

  • Чикагският наръчник по стил е стилът, който често се използва в печатни и електронни списания, журнали и вестници. Той предлага два вида системи за цитиране: (1) бележки и библиография и (2) автор-дата. Стилът бележки и библиография се използва най-често в литературата, историята и изкуствата. Системата "автор-дата" традиционно се използва в областта на физиката, природните и обществените науки.

Пример (стил "автор-дата"): Уилям Смит, "Последният от ескимосите инупиати" (Портланд, или: Alaska Northwest Books, 1997 г.), стр. 39 (Чикагският стил позволява фамилно име на автора, име или фамилно име)

 

Въпроси и отговори

Въпрос: Какво представлява цитатът?


О: Цитатът е препратка към публикувано произведение (например книга, статия или изображение), която се използва при създаването на писмено произведение. То показва на читателите откъде е взета информацията и им позволява сами да я намерят.

Въпрос: За какво се използва цитирането на източници?


О: Цитирането на източници отдава дължимото на автора, който е създал съдържанието, използвано в работата, и осигурява достоверност, като показва, че информацията не е измислена.

В: Какво е обратното на цитирането на източници?


О: Противоположното на цитирането на източници е плагиатството, което означава да вземете чужда работа и да я представите като своя, без да посочите оригиналния автор.

В: Защо трябва да посочвате източниците си?


О: Трябва да цитирате източниците си, за да можете да отдадете дължимото на авторите, чиито идеи, концепции или изображения използвате в работата си. Това помага и за осигуряване на достоверност, тъй като показва, че информацията ви е получена от надеждни места.

Въпрос: Има ли наказания за плагиатство?


О: Да, за плагиатство може да има строги наказания в зависимост от това къде се случва то - например в академичните среди - и колко сериозно се счита за него.

В: Как цитирането на източниците помага за надеждността?


О: Цитирането на източници помага за достоверността, като показва на читателите, че предоставената информация е получена от надеждни източници, а не е измислена.

AlegsaOnline.com - 2020 / 2023 - License CC3