Uniform Resource Locator (URL) е стандартният уеб адрес, чрез който се намира и достъпва ресурс в интернет. URL адресите се състоят от букви, цифри и други символи в стандартна форма. Хората ги използват на компютрите, за да накарат браузъра да изтегли и покаже определен ресурс (обикновено уеб страница) от друг компютър (уеб сървър) в интернет. Това става чрез въвеждане на URL в адресната лента на браузъра или — по-често — чрез щракване върху връзка, намерена на друга страница.

Структура на URL

Типичният URL има няколко основни части. По-долу са описани те — имената и синтаксисът могат да се видоизменят според протокола и приложението.

  • Протокол (наричан още схема). Това указва начина за достъп до ресурса — най-често протоколът затрансфер на хипертекст(HTTP). Други примери: HTTPS, FTP, mailto, file, data и т.н.
  • Разделителни знаци: :// (при някои схеми, като mailto, този разделител не се използва).
  • Хост (име или IP адрес) — компютър. Това е домейнът или директният IP, който указва къде се намира ресурсът. Често имената започват с www., което произлиза от World Wide Web, но това е просто конвенция и зависи от администратора на сървъра.
  • Порт (опционално) — число, отделящо услугата на сървъра, например :80 (по подразбиране за HTTP) или :443 (HTTPS).
  • Път (path) — пътят до конкретен документ или скрипт на сървъра, например /images/photo.jpg или /w/index.php.
  • Въпросителен знак (?) и низът на заявката (query) — параметри, предавани към скрипт или ресурс, например ?id=123&sort=asc.
  • Фрагмент (hash) — текст след знака за паунд (#), който указва определена част от страницата (якор или anchor) и се обработва от браузъра без да се изпраща към сървъра.
  • Потребителско име и парола (формат user:pass@host) — рядко се използват поради съображения за сигурност и поддръжка от браузърите.

Пример

URL адресът на тази страница е https://simple.wikipedia.org/w/index.php?title=Uniform_Resource_Locator

  • https е протоколът (сигурна версия на HTTP)
  • simple.wikipedia.org е уебсайтът (домакинът)
  • /w/index.php е скрипт. Този скрипт получава параметри, title=Uniform_Resource_Locator

Относителни и абсолютни URL адреси

Абсолютният URL съдържа пълни данни (схема, хост и пълен път) и може да се споделя и използва навсякъде. Относителният (или кратък) URL се изписва спрямо текущия контекст — например /wiki/URL работи само когато е във връзка от същия сайт (в случая Уикипедия). Относителните адреси са удобни вътре в сайтове, защото позволяват преместване на съдържанието без промяна на всички връзки.

URL и URI

URL адресите са част от по-широката категория URI (унифициран идентификатор на ресурса). Всеки URL е URI, защото указва как да се намери ресурса, но не всички URI задължително са URL (някои URI само идентифицират ресурса без да дават механизъм за неговото получаване). На практика обаче за ежедневна употреба разликата рядко е съществена, така че термините често се използват взаимозаменяемо.

Допълнителни бележки и добри практики

  • Кодирането: в URL се използва percent-encoding (например %20 за интервал) за специални или не-ASCII символи. За домейни се използва Punycode за не-латински знаци.
  • Сигурност: използвайте HTTPS за защита на данните; не включвайте чувствителни пароли в URL, защото те могат да бъдат записани в логове и истории.
  • Четливост: кратки и описателни пътища (чисти URL) са по-лесни за потребителите и за търсачките.
  • Нормализация: различни представяния на един и същи ресурс (с или без www, с различни параметри в различен ред) могат да бъдат третирани като различни URL — за уеб администраторите е добра практика да задават каноничен URL.

URL адресите са ключова част от интернет инфраструктурата — те свързват потребителите с ресурси, позволяват обмен на данни и са основа за уеб приложения, API и много други услуги.