Саподила (чико): описание, употреба и хранителна стойност
Саподила (често срещано наименование sapodilla; произношение /ˌsæpəˈdɪlə/) — дървото и плодът, известни в някои райони като чико (произношение /ˈtʃikəʊ/). То е голямо вечнозелено дърво, произхождащо от тропичните райони на Северна и Южна Америка, което е широко култивирано и в Югоизточна Азия. В Филипините плодът е познат именно като чико. Вечнозеленото дърво дава месест плод с характерна сладка, малцова миризма и зърнеста текстура; освен плода, от кората и сока на дървото се извлича латекс — т.нар. чикъл — използван исторически за производство на дъвки. Също така плодът е ценен като източник на минерали като желязо, калций, калий и фосфор.
Описание на дървото и плода
Саподилата (Manilkara zapota) е вечнозеленo дърво, което може да достигне височина от 10 до над 20 метра. Кората е груба и отделя млякообразен латекс при нараняване. Листата са твърди, кожести и лъскави. Цветовете са малки, бели и непретенциозни; плодовете са овални до кръгли, с кафеникав до ръждивокафяв външен вид и тънка, едва забележима кора. Месото е меко, зърнесто, с кремав до жълтеникав цвят и сладък, малцов вкус, често сравняван с комбинация от крушa и карамел.
Разпространение и отглеждане
Родината на саподилата са тропиците на Централна Америка и южните части на Мексико; по-късно е въведена и се е утвърдила в много други тропически и субтропически райони, включително и в части на Югоизточна Азия. Дървото предпочита горещ и влажен климат, добре дренирана почва и слънце. Плодовете най-често се берат при полузрялост за транспорт или при пълно зреене за консумация на място.
Употреба
- Кулинарна: Плодовете се ядат сурови — разрязват се и се отделят семената. Използват се в смутита, сладоледи, кисели кремове, конфитюри и десерти, както и като подсладител в млечни напитки.
- Чикъл: Латексът от кората — чикъл — е бил традиционна суровина за дъвки преди масовото навлизане на синтетичните заместители; и днес има занаятчийски производства, които използват истински чикъл.
- Традиционна медицина: В някои култури части от дървото се използват за приготвяне на отвари и мехлеми при диария, кашлица, възпаления и рани. Тези приложения са част от фолклорната медицина и не заместват съвременната медицинска грижа.
Хранителна стойност (прибл. за 100 г плод)
Плодът на саподилата е енергиен и съдържа основно въглехидрати и диетични влакнини. Примерни ориентировъчни стойности (приблизителни):
- Калории: ~80–90 kcal
- Въглехидрати: ~19–21 g (в т.ч. захари ~14–15 g)
- Диетични влакнини: ~4–6 g
- Белтъчини: ~0.4–1.0 g
- Мазнини: ~0.5–1.5 g
- Витамин C: ~10–20 mg
- Калий: ~150–200 mg
- Калций: ~20–30 mg
- Фосфор: ~10–15 mg
- Желязо: ~0.5–1.0 mg
Благодарение на съдържанието си на влакнини и минерали, саподилата може да подпомогне храносмилането и да допринесе за минералния баланс в диетата. Точните стойности варират в зависимост от сорта и степента на зрелост.
Как да избираме и съхраняваме
- Избираме плодове със слаб блясък и гладка повърхност без големи наранявания; при натискане зрелите плодове омекват леко и отделят приятна, сладка миризма.
- Незрелите плодове се съхраняват на стайна температура, докато омекнат и придобият аромат; зрелите се охлаждат в хладилник за няколко дни, но не се съхраняват дълго.
- За транспорт и по-дълго съхранение често се берат полузрели и се оставят да узреят след бране.
Внимание и противопоказания
- Семената на саподилата са твърди, горчиви и не са предназначени за консумация — обикновено се отстраняват и изхвърлят. При поглъщане в големи количества могат да причинят дискомфорт.
- Латексът от дървото може да предизвика алергична реакция при хора със свръхчувствителност към латекс.
- Както при всяка по-енергийна плодова храна, хора с диабет или спазващи определени диети следва да отчитат съдържанието на захари и калории.
- Традиционните медицински приложения не са винаги подкрепени с клинични доказателства; при здравословни проблеми потърсете съвет от квалифициран специалист.
Обобщение: Саподилата (чико) е тропически плод с характерен сладък вкус и кремова, зърнеста текстура. Освен кулинарни приложения, дървото е познато и с производството на чикъл — естествен латекс, използван в дъвки. Плодът носи енергия, диетични влакнини и полезни минерали като желязо, калций, калий и фосфор, като същевременно изисква внимание при консумация на семената и при хора с алергии към латекс.


Справка
- ↑ "съществително име саподила - определение, снимки, произношение и бележки за употреба | Oxford Advanced Learner's Dictionary at OxfordLearnersDictionaries.com". www.oxfordlearnersdictionaries.com. Извлечено 2018-01-29.
- ↑ "съществително име саподила - определение, снимки, произношение и бележки за употреба | Oxford Advanced American Dictionary at OxfordLearnersDictionaries.com". www.oxfordlearnersdictionaries.com. Извлечено 2018-01-29.
Въпроси и отговори
В: Какво представлява саподила?
О: Саподила е голямо вечнозелено дърво, което произхожда от тропическите райони на Северна и Южна Америка и Югоизточна Азия.
В: Как е известна във Филипините?
О: Във Филипините саподила е известна като чико.
В: Какво произвежда саподила?
О: Саподила дава плод, който може да се яде. Освен това от кората ѝ се получава чикъл, който се използва в дъвките.
В: Какви хранителни вещества се съдържат в чико?
О: Чико съдържа желязо, калций, калий и фосфор.
В: Къде расте саподила?
О: Саподила расте в тропическите райони на Северна и Южна Америка и Югоизточна Азия.
В: Ядлива ли е саподила?
О: Да, саподила дава плод, който може да се консумира.