Камило Бернери (известен също като Камило да Лоди; 1877, Лоди - 5 май 1937, Барселона) е италиански професор по философия, анархистки боец, пропагандист и теоретик. Активен публицист и интелектуалец, той остава едно от видните имена на италианския анархизъм през първата половина на XX век.

Ранен живот и академична кариера

Когато е още млад, Бернери се посвещава на философските и хуманитарните науки. По-късно става професор по хуманитарни науки в университета във Флоренция, където комбинира академична дейност с политическа ангажираност. Той публикува статии и есета, в които развива критика срещу авторитаризма, клерикализма и социалното неравенство.

Политическа дейност и противопоставяне на фашизма

Бернери е активен член на Италианския анархистически съюз и ветеран от Първата световна война, което оказва влияние върху неговите възгледи за войната, държавата и революцията. Още от възхода на Мусолини той открито се бори с фашистите, като в своите публикации и речи комбинира философски анализи с пряка антитоталитарна и антиклерикална критика. Неговата журналистика и пропаганда са насочени както към мобилизиране на работническите и социални движения, така и към защита на свободата на съвестта и автономията на местните организации.

Изгнание и преследване

През 1926 г., след затягането на фашисткия режим в Италия, Бернери е принуден да напусне страната и да потърси убежище в чужбина. Той пребивава във Франция (Франция,) впоследствие в Швейцария, Германия, Белгия, Люксембург и накрая в Нидерландия. Във всички тези държави Бернери многократно е арестуван и експулсиран поради своята политическа дейност. В изгнанието продължава да публикува антиклерикални и антифашистки статии, да води пропагандна дейност и да поддържа връзки с международното анархистко движение.

Участие в Испанската гражданска война

След избухването на Испанската гражданска война, Бернери напуска изгнанието и се включва в борбата срещу Франсиско Франко. Заедно с Карло Росели той организира първия отряд (колона) от италиански доброволци, които се сражават на страната на републиканците. В хода на конфликта Бернери е критичен към някои политически решения и съюзи в републиканския лагер: особено към участието на членове на Националната конфедерация на труда (CNT) в правителството на Народния фронт. Той изпраща писмо до Федерика Монсени — анархистки министър на здравеопазването в републиканското правителство — в което изразява своята загриженост относно ролята на държавата и опасността от обезличаване на анархистическите принципи при влизане в държавни структури.

Арест, убийство и спорове около отговорността

По време на Майските дни в Барселона (1937) Камило Бернери е отвлечен и убит. Тялото му, надупчено от куршуми, е намерено през нощта близо до централата на Generalitat de Catalunya. Мястото и начинът на убийството предизвикват широко възмущение и спорове. Много съвременни и по-късни изследователи посочват, че зад екзекуцията стоят въоръжени групи, свързвани с комунистическите милиции в Испания; някои автори изказват хипотезата за намеса на проръсови или сталинистки елементи, но конкретната верига на отговорност остава предмет на дебат сред историците.

Личен живот и наследство

Бернери е женен за Джована Бернери. Той е баща на Мари-Луиз Бернери и Джилиан Бернери, които също следват анархистки възгледи и продължават активна интелектуална и политическа дейност след смъртта на баща си. Камило Бернери остава запомнен като ярък теоретик и публицист, чиито текстове и критики срещу фашизма, клерикализма и авторитаризма продължават да се цитират в изследванията за европейския анархизъм и междусъюзническите конфликти от 30-те години на XX век.

Значение: Камило Бернери се възприема като символ на анархистката съпротива срещу фашизма и като интелектуален мост между италианската и международната анархистка традиция. Неговата смърт по време на Майските дни остава една от най-противоречивите и трагични страници в историята на републиканската Испания.