Домашна гвардия (Великобритания, 1940–1944) — отбранителна организация
Домашна гвардия (Великобритания, 1940–1944) — легендарна доброволческа отбранителна организация във Втората световна война, наречена „Армията на татко“, пазила бреговете и фабриките.
Британската вътрешна гвардия е отбранителна организация на британската армия по време на Втората световна война. Тя е вторична отбранителна линия, създадена в отговор на възможността от германско нахлуване. Целта ѝ е била да забави и възпре настъплението на нацистките сили, да пази критична инфраструктура и да подпомага гражданската отбрана в случай на нашествие.
Произход и създаване
Организацията възниква през 1940 г. като местни доброволчески отряди и по-късно е формализирана като национална служба. В състава ѝ влизат граждани, които поради възраст, здравословни причини или защото работят в т.нар. резервни/важни за войната професии не са били годни или свободни да постъпят в регулярните въоръжени сили. За това тя бързо придобива народното прозвище "Армията на татко".
Организация и състав
Домашната гвардия е организирана по местен принцип — по области, градове и села, с командири често от запаса или местни лидери. В пиковия си състав тя наброява около един милион и половина доброволци. Членовете са служели на непълен работен ден, редовно съчетавайки участие в гвардията с гражданската си заетост.
Задачи и дейности
Основните функции на Домашната гвардия включват:
- охрана на крайбрежни райони и отбранителни позиции срещу парашутисти и десанти;
- пазене на ключови обекти — фабрики, летища, железопътни възли, докове и складове;
- поддръжка и наблюдение на защитни съоръжения — бункери, преградни линии (stop lines), пътни прегради и разрушими мостове;
- помощ при гражданска защита — контрол по време на въздушни нападения, подпомагане при евакуации и първа помощ;
- провеждане на засади, миниране/деминиране по инструкции и други задачи, свързани със забавяне на противника.
Оборудване и подготовка
В началото организацията страда от недостиг на оръжие и облекло — много доброволци тренират с импровизирани средства и получават само основна подготовка. С времето държавата осигурява повече въоръжение и оборудване: персонални оръжия, картечници, гранати и специализирани средства за противотанкови действия. Тренировката включва стрелба, тактики за засада, работа с експлозиви и координация с други сили на отбраната.
Социален и културен ефект
Домашната гвардия има важна роля не само в отбраната, но и в поддържането на духа на обществото — участието на множество цивилни в организацията повишава готовността и сплотеността на населението. След войната образът ѝ влиза и в популярната култура, като прозвището и ежедневните случки са сатирично представени в комедийното предаване "Татковата армия".
Разпускане и наследство
С намаляването на непосредствената заплаха от нашествие през втората половина на войната ролята на Домашната гвардия постепенно намалява и тя е разформирана преди края на конфликта. Наследството ѝ се запазва в спомените на общностите, в музейни експозиции и в историческите изследвания като пример за масова доброволческа мобилизация и гражданска солидарност в условията на национална опасност.
История
Началото на Домашната гвардия обикновено се поставя от капитан Том Уинтрингам. Когато се завръща от Гражданската война в Испания, Уинтрингам пише книга, озаглавена "Как да реформираме армията". В нея той пише за това как Великобритания може да направи нещо подобно на испанските международни бригади по време на Гражданската война. Въпреки че книгата е приета добре, много от предложенията ѝ са пренебрегнати по онова време. Причината е, че напрежението в Европа не изглеждаше вероятно да прерасне във война.
Вследствие на поредица от събития Антъни Идън, тогавашният държавен секретар по военните въпроси, изнася радиопредаване на 19 май 1940 г. Той помоли за доброволци, които да се присъединят към Доброволците за местна отбрана, както беше известно в началото. Първоначално в него са били давани задачи, които не са били свързани с бойни действия. Работило е като своеобразна "въоръжена полиция". След оплаквания от страна на членовете му обаче правителството му разрешило да "забавя и възпрепятства" настъплението на врага. Това означавало, че срещу обучени войски се изправят предимно необучени и нездрави хора, въоръжени със застаряващи оръжия. По-късно по време на войната, след натиск от страна на министър-председателя Уинстън Чърчил, тя е преименувана на Домашна гвардия. Ако натовците бяха преминали канала, Хоумгардията нямаше да спре германците за много дълго.
Въпроси и отговори
В: Какво представлява Британската вътрешна гвардия?
О: Британската вътрешна гвардия е отбранителна организация на британската армия по време на Втората световна война.
В: Каква е била целта на Британската вътрешна гвардия?
О: Целта на Британската вътрешна гвардия е била да спре нахлуването на нацистките сили, тъй като е била вторична отбранителна линия.
Въпрос: Кога е съществувала британската вътрешна гвардия?
О: Британската вътрешна гвардия е съществувала от 1940 г. до 1944 г.
В: Кой е съставял британската вътрешна гвардия?
О: Британската вътрешна гвардия е съставена от един милион и половина доброволци, които иначе не са имали право да постъпят на военна служба поради напреднала възраст.
В: Откъде идва прозвището на британската вътрешна гвардия?
О: Британската вътрешна гвардия получава прозвището си "Армията на татко" поради факта, че е съставена от възрастни доброволци, на които не е било позволено да отидат на военна служба.
В: Какви области е охранявала британската вътрешна гвардия?
О: Британската вътрешна гвардия охраняваше крайбрежните райони на Великобритания от вражески заплахи, като например парашутисти, а също така помагаше за охраната на промишлени райони, като фабрики и летища.
В: Как британската вътрешна гвардия се популяризира след войната?
О: Британската вътрешна гвардия е популяризирана след войната от комедийното предаване "Армията на татко".
обискирам