Междуконтинентална купа (Toyota Cup) — история и статут на клубните шампиони
Открийте историята и статута на Междуконтиненталната купа (Toyota Cup) — легендарни мачове, клубни шампиони и евро-южноамериканско футболно наследство.
Купата на Европа и Южна Америка, наричана често Междуконтинентална купа или Toyota Cup, е футболно състезание, организирано съвместно от УЕФА и КОНМЕБОЛ. В него традиционно участват победителите в Европейската шампионска лига и в южноамериканската Копа Либертадорес, които се срещат в двубой за междуконтиненталната титла.
Кратка историческа справка
Междуконтиненталната купа е създадена в началото на 1960-те години като начин да се определи най-добрият клуб между Европа и Южна Америка — двата най-силни континента в тогавашния клубен футбол. Първите издания се провеждат в два мача (дом / гост), което често създаваше драматични и физически натоварени сблъсъци. От 1980 г. турнирът преминава към формат на един мач, игран в Япония под спонсорството на автомобилната компания Toyota, поради което в периода 1980–2004 той е широко известен като "Toyota Cup". По време на японската ера срещите обикновено се играеха през есента или началото на зимата и привличаха голям глобален интерес.
Формат и промени
- 1960–1979: двубой в система "дом и гост" между шампионите на Европа и Южна Америка.
- 1980–2004: един финален мач, игран в Япония, със спонсорството на Toyota — популярно наричан и "Toyota Cup".
- От 2005 г.: традиционната Междуконтинентална купа е заменена от разширения формат на Световната клубна купа на ФИФА, която включва шампионите на всички конфедерации.
Място и признание в световния клубен футбол
Преди появата на официалния световен турнир на ФИФА в модерния му вид, Междуконтиненталната купа дълго време се възприемаше като неформално "световно клубно първенство" — двубой между двата водещи континента. Първият опит на ФИФА да организира глобален клубен турнир е през 2000 г. (проведено като Световна клубна купа), а от 2005 г. формата бъде обединен и редовно провеждан като Световна клубна купа на ФИФА, включваща и шампионите на Северна Америка, Азия, Африка и Океания.
През 2017 г. ФИФА официално признава победителите в Междуконтиненталната купа за световни клубни шампиони (де юре) със същия статут, какъвто имат носителите на Световната клубна купа на ФИФА. Това означава, че историческите титли от Междуконтиненталната купа са приравнени по официален статут към титлите от клубния световен шампионат на ФИФА.
Значение, характер и преход на силите
Междуконтиненталната купа остава едно от най-емблематичните клубни състезания на XX век заради директните двубои между европейски и южноамерикански шампиони. Динамиката на срещите често бе определяна от разликата в стиловете — техническа и креативна игра от страна на южноамериканските отбори срещу физическа подготовка и тактическа дисциплина на европейските клубове. През годините икономическите и регулаторни промени в трансферната политика и правилата за чуждестранните играчи доведоха до постепенното укрепване на европейските отбори, което повлия на баланса в двубоите.
Футболните наблюдатели и експерти често определят Междуконтиненталната купа като едно от най-завладяващите клубни съревнования в историята на футбола заради качеството, интензитета и международната значимост на мачовете. Много от легендарните клубове и играчи оставят спомени от паметни срещи в този турнир, които продължават да имат място в клубната история и статистиката.
Наследство
Въпреки че формално турнирът вече не съществува, неговото наследство продължава — както чрез официалното признание от ФИФА, така и чрез паметта на класическите мачове и героичните представяния на клубове от двете страни на Атлантика. Междуконтиненталната купа остава важна част от митологията на световния клубен футбол и ключов мост между европейската и южноамериканската клубна традиция.
Шампиони
Вижте също: Клубове на световни шампиони по футбол
|
|
|
|
|
.svg.png){kind=small}
От 2005 г: Световна клубна купа на ФИФА
Изпълнения
Резултатите на различните клубове са показани в следните таблици:
Представяне по клубове
| Клуб | Победители | Заемащи второ място | Години на победа | Години на второ място |
| 3 | 4 | 1969, 1989, 1990 | 1963, 1993, 1994, 2003 | |
|
| 3 | 2 | 1961, 1966, 1982 | 1960, 1987 |
| 3 | 2 | 1960, 1998, 2002 | 1966, 2000 | |
|
| 3 | 1 | 1977, 2000, 2003 | 2001 |
|
| 3 | - | 1971, 1980, 1988 | - |
|
| 2 | 4 | 1973, 1984 | 1964, 1965, 1972, 1974 |
| 2 | 1 | 1985, 1996 | 1973 | |
|
| 2 | - | 1962, 1963 | - |
| 2 | - | 1964, 1965 | - | |
| 2 | - | 1992, 1993 | - | |
| 2 | - | 1972, 1995 | - | |
|
| 2 | - | 1976, 2001 | - |
|
| 2 | - | 1987, 2004 | - |
|
| 1 | 2 | 1968 | 1969, 1970 |
|
| 1 | 2 | 1979 | 1990, 2002 |
|
| 1 | 1 | 1983 | 1995 |
|
| 1 | 1 | 1986 | 1996 |
| 1 | 1 | 1999 | 1968 | |
|
| 1 | - | 1967 | - |
|
| 1 | - | 1970 | - |
|
| 1 | - | 1974 | - |
|
| 1 | - | 1981 | - |
|
| 1 | - | 1991 | - |
|
| 1 | - | 1994 | - |
| 1 | - | 1997 | - | |
| - | 2 | - | 1961, 1962 | |
| - | 2 | - | 1981, 1984 | |
|
| - | 2 | - | 1976, 1997 |
|
| - | 1 | - | 1967 |
|
| - | 1 | - | 1971 |
|
| - | 1 | - | 1977 |
|
| - | 1 | - | 1979 |
|
| - | 1 | - | 1980 |
| - | 1 | - | 1982 | |
|
| - | 1 | - | 1983 |
|
| - | 1 | - | 1985 |
|
| - | 1 | - | 1986 |
|
| - | 1 | - | 1988 |
|
| - | 1 | - | 1989 |
|
| - | 1 | - | 1991 |
| - | 1 | - | 1992 | |
|
| - | 1 | - | 1998 |
|
| - | 1 | - | 1999 |
|
| - | 1 | - | 2004 |
Резултати по държави
| Държава | Победители | Заемащи второ място | Клубове победители | Години на победа |
| 9 | 9 | Бока, Индепендиенте, Естудиантес, Ривър Плейт, Расинг Клуб, Велес Сарсфийлд | 1967, 1968, 1973, 1977, 1984, 1986, 1994, 2000, 2003 | |
| 7 | 5 | 1964, 1965, 1969, 1985, 1989, 1990, 1996 | ||
| 6 | 5 | Сантос, Сао Пауло, Гремио, Фламенго | 1962, 1963, 1981, 1983, 1992, 1993 | |
| 6 | 2 | Peñarol, Nacional | 1961, 1966, 1971, 1980, 1982, 1988 | |
| 4 | 3 | Real Madrid, Atlético Madrid | 1960, 1974, 1998, 2002 | |
| 3 | 2 | Байерн Мюнхен, Борусия Дортмунд | 1976, 1997, 2001 | |
| 3 | 1 | Аякс, Фейеноорд | 1970, 1972, 1995 | |
| 2 | 2 | Порто | 1987, 2004 | |
| 1 | 5 | 1999 | ||
| 1 | 2 | Olimpia | 1979 | |
| 1 | - | Червена звезда Белград | 1991 | |
| - | 2 | - | - | |
| - | 1 | - | - | |
| - | 1 | - | - | |
| - | 1 | - | - | |
| - | 1 | - | - | |
| - | 1 | - | - |
Изпълнение по конфедерации
| Конфедерация | Победители | Заемащи второ място | Клубове победители | Страни победителки |
| CONMEBOL | 22 | 21 | 13 | 4 |
| УЕФА | 21 | 22 | 12 | 7 |
Треньори
- Карлос Бианки печели три пъти като треньор: веднъж с
Vélez Sársfield през 1994 г. и два пъти с Boca Juniors през 2000 и 2003 г. - Луис Кубиля и Хуан Мухика печелят купи като играчи и треньори:
- Луис Кубиля (играе за
Peñarol през 1961 г. и за Nacional през 1971 г., след което е треньор на.svg.png)
Olimpia през 1979 г.) - Хуан Мухика (играе за Nacional през 1971 г., а през 1980 г. е негов треньор)
Играчи
- Алесандро Костакурта и Паоло Малдини са играли пет пъти в състезанието, все с екипа на
.png)
Milan (1989, 1990, 1993, 1994, 2003). - Estudiantes (1968, 1969 и 1970 г.) и Independiente (1972, 1973 и 1974 г.) играят в три последователни години. Няколко играчи от тези отбори са играли и в трите, включително Карлос Билардо и Хуан Рамон Верон.
Най-добри реализатори за всички времена
- Пеле е най-добрият голмайстор в състезанието за всички времена. Той вкара седем гола в три мача.
- През 1962 г. вкарва пет гола в два мача срещу
Benfica. Това включва хеттрик (три гола) във втория мач, игран в Лисабон (единственият хеттрик в историята на състезанието). - През 1963 г. вкарва два гола в един мач (срещу Милан).
- Само шестима играчи са вкарали поне три гола в Междуконтиненталната купа.
| Играч | Клуб | Цели | Приложения | Години |
|
| 7 | 3 | 1962, 1963 | |
|
|
| 6 | 6 | 1960, 1961, 1966 |
|
|
| 3 | 2 | 1971 |
|
|
| 3 | 3 | 1961 |
|
| 3 | 4 | 1961, 1962 | |
|
| 3 | 4 | 1964, 1965 |
Пеле е най-добрият голмайстор за всички времена в историята на Междуконтиненталната купа със 7 гола в 3 мача
Хет-трикове
- Пеле е единственият играч в историята на състезанието, който отбелязва хеттрик (Лисабон, 1962 г., втори етап, срещу Бенфика).
| Играч | Държава | Клуб | Противник | Цели | Времена за постигане на цели | Резултат | Турнир | Кръгла | Дата |
|
| 3 | 15'; 25'; 64' | 5-2 | 1962 г. Междуконтинентална купа | Втори етап | 11 октомври 1962 г. |
Мъж на мача
Мъжът на мача беше избран от 1980 г. Ето списъка на победителите.
| Година | Играч | Клуб |
| 1980 |
|
|
| 1981 |
|
|
| 1982 |
|
|
| 1983 |
|
|
| 1984 |
|
|
| 1985 |
| |
| 1986 |
|
|
| 1987 |
|
|
| 1988 |
|
|
| 1989 |
| |
| 1990 |
| |
| 1991 |
|
|
| 1992 |
| |
| 1993 |
| |
| 1994 |
|
|
| 1995 |
| |
| 1996 | ||
| 1997 |
| |
| 1998 |
| |
| 1999 |
| |
| 2000 |
|
|
| 2001 |
|
|
| 2002 |
| |
| 2003 |
|
|
| 2004 |
|
|
.svg.png){kind=small}
Мартин Палермо, мъжът на мача през 2000 г.
Свързани страници
- Световно клубно първенство на ФИФА
- Копа Тойота Либертадорес
- Шампионска лига на УЕФА
- Клубове на световни шампиони по футбол
Въпроси и отговори
В: Как обикновено се нарича Купата на Европа/Южна Америка?
О: Европейската/Южноамериканската купа обикновено се нарича Междуконтинентална купа или Купа "Тойота".
В: Кога се провежда първата Световна клубна купа на ФИФА?
О: Първата Световна клубна купа на ФИФА се проведе през 2000 г.
В: Кои континенти са представени в Световната клубна купа на ФИФА?
О: В Световната клубна купа на ФИФА участват представители на Европа, Южна Америка, Северна Америка, Азия, Африка и Океания.
В: Как се промени Междуконтиненталната купа през 2005 г.?
О: През 2005 г. Междуконтиненталната купа беше заменена от Световната клубна купа на ФИФА.
Въпрос: Признава ли ФИФА двата вида световни шампиони за равностойни?
О: Да, през 2017 г. ФИФА официално призна и двата вида световни шампиони (де юре) с еднакъв статут на носителите на Световната клубна купа на ФИФА или официалните световни шампиони.
В: Защо междуконтиненталната купа се смята за очарователно футболно състезание? О: Футболните експерти са единодушни, че Междуконтиненталната купа се смята за очарователно футболно състезание благодарение на големия баланс на терена, даден от по-малката икономическа разлика във времето и правилата за чуждестранните играчи, които постепенно облагодетелстват европейските отбори и отслабват южноамериканските; това се потвърждава и от статистиката.
обискирам