Едуард Б. Луис — Нобелов лауреат и пионер в генетиката на развитието
Едуард Б. Луис — Нобелов лауреат (1995) и пионер в генетиката на развитието; откритията му с дрозофила разкриват универсални механизми, формиращи животинския организъм.
Едуард Б. Луис (20 май 1918 г. - 21 юли 2004 г.) е американски генетик. През 1995 г. получава Нобелова награда за физиология или медицина.
Люис е роден в Уилкс-Баре, Пенсилвания.През 1939 г. получава бакалавърска степен по биостатистика от Университета на Минесота.
През 1942 г. Люис получава докторска степен в Калифорнийския технологичен институт (Caltech), където работи върху Drosophila melanogaster под ръководството на Алфред Стъртевант.
След като служи като метеоролог във военновъздушните сили на САЩ по време на Втората световна война, през 1946 г. Люис се присъединява към преподавателския състав на Калтех като инструктор. През 1956 г. е назначен за професор по биология, а през 1966 г. - за професор по биология на Томас Хънт Морган.
Неговите проучвания с дрозофила, за които е присъдена Нобелова награда, основават областта на генетиката на развитието и полагат основите на днешното ни разбиране за универсалните, еволюционно запазени стратегии, контролиращи развитието на животните.
Основните му публикации в областта на генетиката, биологията на развитието, радиацията и рака са публикувани в книга.
Научен принос
Едуард Б. Луис е известен най-вече с изучаването на така наречените хомеотични гени (homeotic genes), които определят идентичността на сегментите при насекомите. Той анализира генетични мутации в комплекса bithorax и показва, че поредността на гените в този геномeн регион корелира с морфологичната им експресия по тялото — явление, което по-късно се нарича колинеарност. Тези резултати довеждат до концепцията за семейство гени, наречени по-късно Hox-гени, чиито функции са силно запазени при различните животни.
Работата на Люис е ключова за разбирането как генетични регулаторни мрежи контролират ранното ембрионално развитие и как промени в тези мрежи могат да доведат до еволюционни промени в строежа на тялото. Откритията му създават връзка между генетиката и морфологията и разширяват полето, което днес познаваме като еволюционна и развойна биология (evo-devo).
Нобелова награда и признание
През 1995 г. Едуард Б. Луис е удостоен с Нобелова награда за физиология или медицина заедно с Christiane Nüsslein-Volhard и Eric Wieschaus за откритията им относно генетичния контрол на ранното ембрионално развитие. Наградата признава фундаменталния принос на тези изследвания към разбирането как гени контролират образуването на прости телесни оси и сегментация при животните.
Други изследователски интереси и публикации
Освен работата си върху гените, контролиращи развитието, Люис е провел изследвания свързани с въздействието на радиацията върху генетиката и с биологията на туморите. Неговите трудове включват както експериментални статии, така и обзорни материали, които формират основата за по-нататъшни изследвания в областта на генетичните механизми на болестите и уврежданията на ДНК.
Наследство
Люис оставя трайно наследство в модерната биология: идеите му за хомеотичните гени и тяхната роля в образуването на телесния план са в основата на днешното разбиране за генетичния контрол на развитието и еволюцията. Неговите наблюдения за еволюционната консервация на Hox-гeните обобщават как едни и същи генетични механизми могат да определят развитието на широко различни организми — от плодните мухи до човека.
Личен живот и смърт: Едуард Б. Луис умира на 21 юли 2004 г. Неговото име продължава да бъде често цитирано в литературата по генетика и биология на развитието, а идеите му продължават да вдъхновяват нови поколения учени.
Ефекти на радиацията
През 50-те години на миналия век Люис проучва въздействието на радиацията от рентгенови лъчи, ядрени отпадъци и други източници като възможни причини за рак. Той преглежда медицинските досиета на оцелели от атомните бомбардировки на Хирошима и Нагасаки, както и на рентгенолози и пациенти, изложени на рентгенови лъчи. Люис стига до заключението, че "рисковете за здравето от радиацията са били подценени". Люис публикува статии в Science и други списания и през 1957 г. прави презентация пред комисията на Конгреса по атомна енергия.
На научно ниво решаващият въпрос в дебата беше дали "теорията за прага" е валидна или, както настояваше Люис, въздействието на радиоактивността е "линейно без праг", при което всяко излагане на радиация има дългосрочен кумулативен ефект.
Гени, регулиращи развитието
В поредица от експерименти с плодовата мушица Дрозофила Люис успява да идентифицира комплекс от гени, чиито протеини се свързват с регулаторните области на целевите гени. Последните след това активират или потискат клетъчни процеси, които направляват крайното развитие на организма.
Нещо повече, последователността на тези контролни гени показва ко-линейност: редът на локусите в хромозомата съвпада с реда, в който локусите се експресират в сегментите по тялото. Не само това, но този клъстер от главни контролни гени програмира развитието на всички висши организми.
Всеки от гените съдържа хомеобокс - изключително запазена ДНК последователност. Това предполага, че самият комплекс е възникнал чрез дублиране на гени.
В Нобеловата си лекция Люис казва: "В крайна сметка сравнението на [контролните комплекси] в цялото животинско царство трябва да даде представа за това как са еволюирали организмите, както и [контролните гени]".
Свързани страници
Въпроси и отговори
В: Кой е бил Едуард Б. Луис?
О: Едуард Б. Люис е американски генетик, който през 1995 г. получи Нобелова награда за физиология или медицина.
В: Кога и къде е роден Едуард Б. Люис?
О: Едуард Б. Люис е роден на 20 май 1918 г. в Уилкс-Бар, Пенсилвания.
В: Каква диплома получава Едуард Б. Люис от Университета в Минесота през 1939 г.?
О: Едуард Б. Люис получава бакалавърска степен по биостатистика от Университета на Минесота през 1939 г.
В: Къде Едуард Б. Люис получава докторската си степен и по коя тема работи?
О: Едуард Б. Люис получава докторската си степен от Калифорнийския технологичен институт (Caltech) през 1942 г. Той работи върху Drosophila melanogaster под ръководството на Алфред Стъртевант.
В: Какво е постигнал Едуард Б. Люис, докато е изучавал дрозофилата?
О: Едуард Б. Люис основава областта на генетиката на развитието и полага основите на сегашното ни разбиране за универсалните, еволюционно запазени стратегии, контролиращи развитието на животните.
В: За какво е назначен Едуард Б. Люис в Калтех през 1966 г.?
О: През 1966 г. Едуард Б. Люис е назначен за професор по биология в Калтех.
В: Къде могат да се намерят основните публикации на Едуард Б. Люис?
О: Основните публикации на Едуард Б. Люис в областта на генетиката, биологията на развитието, радиацията и рака могат да бъдат намерени в една книга.
обискирам