Алфред, лорд Тенисън
Алфред Тенисън, първи барон Тенисън, FRS (6 август 1809 - 6 октомври 1892) е поет лауреат на Обединеното кралство през Викторианската епоха. Той остава един от най-популярните поети на английски език.
Тенисън умее да пише кратки текстове, като "В долината на Каутерец", "Брейк, брейк, брейк", "Превземането на леката бригада", "Сълзи, празни сълзи" и "Пресичане на бара". Голяма част от стиховете му като "Лотосоядците" са базирани на класически митологични теми. Тенисън пише и някои забележителни празни стихове, сред които "Идилиите на краля", "Одисей" и "Титонус". По време на кариерата си Тенисън прави опити за драматургия, но пиесите му не са много успешни.
Зачервен от зъби и нокти
In Memoriam A.H.H. е стихотворение на Тенисън, написано в памет на най-добрия му приятел Артър Халам. Халам е негов съученик и колега в колежа "Тринити" в Кеймбридж. Той е бил сгоден за сестрата на Тенисън, но умира от мозъчен кръвоизлив, преди да се оженят.
Стихотворението е публикувано, след като Тенисън прочита книгата на Робърт Чеймбърс, подкрепяща еволюцията. Фундаменталистката идея за непогрешимост на Библията е в противоречие с науката. Тенисън изразява трудностите, които еволюцията поражда за вярата в "истините, които никога не могат да бъдат доказани".
Стихотворението е твърде дълго, за да бъде цитирано изцяло, но то показва как той е мислел за живия свят:
Тогава Бог и Природата са в спор,
че природата дава такива зли сънища?
Толкова е внимателна за типа, който изглежда,
Толкова безгрижно към живота на един човек;
че аз, като се има предвид навсякъде
Нейният таен смисъл е в делата ѝ,
И откри, че от петдесет семена
Често тя носи само едно.
Многократно цитираната фраза идва скоро след това, в раздел 56. Тя се отнася до човечеството:
Който вярваше, че Бог е наистина любов
И обичам последния закон на Сътворението
Въпреки че природата е червена от зъби и нокти
с овраг, крещящ срещу вярата си.
Фразата "Природата, червена от зъби и нокти" е възприета като метафора за живота като цяло още преди публикуването на "Произход на видовете" на Дарвин.
По-добре е да си обичал и да си загубил...
В стихотворението има още една, може би дори по-известна строфа:
Аз го пазя, каквото и да се случи;
Усещам го, когато скърбя най-много;
'По-добре е да обичаш и да загубиш
отколкото никога да не съм обичал.
