Волфганг Вагнер — немски оперен режисьор и директор на Байройтския фестивал
Волфганг Вагнер (роден на 30 август 1919 г. - 21 март 2010 г.) е германски оперен режисьор. Той е внук на оперния композитор Рихард Вагнер и правнук на композитора Франц Лист. В продължение на 42 години той е директор на Байройтския фестивал, създаден от Рихард Вагнер за представянето на неговите опери. Първоначално той е директор заедно с брат си Виланд. След смъртта на Виланд продължава да бъде директор до пенсионирането си през 2008 г. Опитва се да се отърве от нацисткото минало на фестивала и поставя постановки, които са много символични: използва светлинни ефекти вместо сложни декори и тежки костюми.
Ранен живот и начало на кариерата
Волфганг Вагнер е роден във вътрешността на фамилията Вагнер и израства в атмосфера, силно свързана с музиката и сценичното изкуство. След края на Втората световна война, заедно с по-малкия си брат Виланд, той участва в възстановяването и реорганизацията на Байройтския фестивал. Двамата брата поставят началото на т.нар. „нов Байройт“ — естетика, която се дистанцира от предвоенните традиции и от претенциозните декори в полза на по-абстрактни и символични решения.
Дирекция на Байройт
През първите десетилетия след войната Виланд и Волфганг управляват фестивала съвместно. След смъртта на Виланд през 1966 г. Волфганг остава единствен директор и заема този пост до 2008 г. Като директор той отваря програмата за международно участие — привлича чуждестранни диригенти, режисьори и певци, което допринася за възстановяването на международния престиж на фестивала.
Художествен стил и промени
Под ръководството на Волфганг Байройт се ориентира към модерни интерпретации на вагнеровите опери. Характерни са:
- минималистични и символични декори;
- широко използване на осветление и сценични ефекти вместо реалистични декори;
- ефектни, понякога провокативни режисьорски прочити, които целят да оголят философските и политически пластове в творбите на Рихард Вагнер.
Тези промени понякога предизвикват остри полемики сред традиционисти, но също така привличат нова публика и модерни творци (примерно паметната постановка на „Пръстенът“ през 1976 г., която провокира широка обществена дискусия).
Спорове и опити да се преодолее миналото
Байройтският фестивал носи тежко бреме заради връзките на част от фамилията с нацисткия режим през 30-те и 40-те години. Волфганг Вагнер многократно публично се опитва да дистанцира институцията от тази част от историята и да я превърне в съвременна сцена за изкуство и интерпретация. В същото време неговият стил на управление, както и фамилните спорове за наследство и управление, често го поставят в центъра на критики и лични конфликти.
Късен живот и наследство
Волфганг Вагнер се оттегля от активното управление на фестивала през 2008 г. и умира на 21 март 2010 г. Оставя след себе си смесено, но значимо наследство: от една страна — модернизация и възстановяване на световния авторитет на Байройт, а от друга — постоянни дебати за ролята на фамилията и начините за отчитане на болезнените исторически връзки. Неговата работа оказва силно влияние върху съвременната опера и начина, по който се представят классическите драматични произведения на сцена.
Волфганг Вагнер
Живот
Вагнер е роден в Байройт. Майка му, Уинифред Вагнер (родена като Уилямс-Клиндуърт), е англичанка. Тя се омъжва за сина на Рихард Вагнер - Зигфрид, който е много по-възрастен от нея. Въпреки че Зигфрид е гей, те имат двама сина (Виланд и Волфганг) и две дъщери.
Когато Зигфрид умира през 1930 г., Уинифред поема управлението на фестивала. Тя е приятелка на Адолф Хитлер, който често посещава представленията. Хитлер става приятел на семейството. Децата го наричали "чичо Адолф" или "чичо Вълк" (неговият прякор). Когато започнала Втората световна война, Виланд не трябвало да се бие в армията, защото Хитлер казал, че той е твърде важен за германската култура. Волфганг обаче трябвало да се бие и бил ранен в Полша, но се оправил. Започва да създава опери в Берлин. Хитлер го харесва, но той така и не се присъединява към нацистката партия.
По време на войната много сгради в Байройт са повредени, но не и театърът. Американците го използват за религиозни служби. След войната на Винифред не ѝ е позволено да управлява операта заради нацисткото ѝ минало, но Виланд става директор, а Волфганг се грижи за парите. Двамата братя започват отново фестивала през 1951 г. Отново сформират оркестър и канят Ханс Кнапертсбуш и Херберт фон Караян да дирижират. Умишлено избягват използването на много декори и използват символични идеи, особено осветление.
Когато Виланд умира през 1966 г., Волфганг е единственият директор. Той продължава модерните идеи на брат си, като използва много прости постановки. Особено важна е постановката на "Пръстеновия цикъл" на Вагнер през 1976 г. от оперния режисьор Патрис Шеро. Много хора я харесаха, други не бяха съгласни с нея. Постановката на "Пръстеновия цикъл" през 1983 г. от Питър Хол под диригентството на Георг Шолти отбеляза 100-годишнината от рождението на Рихард Вагнер. Хората спореха и за тази постановка. Оттогава насам фестивалът е посещаван от много известни личности, включително германския канцлер Ангела Меркел и германския президент Хорст Кьолер. През 1982 г. Грейс Бъмбри е първият чернокож, който пее на фестивала (тя пее ролята на Венера в "Танхойзер". Някои от зрителите сметнаха това за шокиращо, но тя пя толкова красиво, че всички аплодираха в продължение на 30 минути. Тя трябваше да приеме 42 призива на завесата.
Волфганг се жени два пъти. Първата му съпруга е Елън Дрексел. От този брак той има две деца. Той спори с тях. Синът му не харесвал връзките на семейството с нацистите в миналото, а дъщерята Ева спорила за контрола на фестивала. По-късно Волфганг се жени за Гудрун Мак, от която има дъщеря Катарина. Сега Ева и Катарина управляват фестивала.
Волфганг умира на 90-годишна възраст в Байройт през 2010 г.
