Тибор Секел (1912–1988) — унгарски изследовател, есперантист и адвокат

Секел е роден в Спишка Собота, която тогава е в Австро-Унгарската империя. Сега градът се нарича Попрад, в Словакия. Баща му е ветеринарен лекар и семейството често се мести. Преместват се в град Чейни, сега в Румъния. През 1922 г. се преместват в Кикинда, Сърбия. Той посещава начално училище в Кикинда. Семейството се премества в Никшич, в Черна гора, където той завършва гимназия. Заминава за Загреб, където учи право в университета.

Без да се интересува от адвокатската професия, той започва работа като журналист в Загреб. През 1939 г. заминава за Аржентина, за да пише за бившите хървати, които са напуснали Югославия и са се установили в Южна Америка. Остава там през следващите 15 години като журналист и изследовател. През 1944 г. е част от походна група, която изкачва върха на най-високата планина в западното полукълбо Аконкагуа - 6 962 м (22 841 фута), близо до Аржентина. Използва този опит, за да напише роман (разказ) на испански език за Аконкагуа, който става бестселър там. През 1946 г. предприема първата от две експедиции в джунглата на Амазонка, от която излиза популярна книга (Por Tierra De Indios). Спътничката му от тази експедиция, Мери Резник - за която по-късно се жени - е първата бяла жена, навлязла толкова дълбоко в бразилската джунгла. Заедно те се завръщат в Амазония през 1948 г., след което той пише "Къде свършва цивилизацията" (Donde La Civilizacion Termina). От брака им се ражда син, Диего. През 1954 г. Секел се завръща в Югославия и се установява в Белград, въпреки че продължава да пътува много. През 1962 г. пътува из Африка. Оженва се за Ержебет Секел, млада жена, с която се запознава по време на пътуване из Унгария. От 1972 г. живее в Суботица (Войводина), сега в Сърбия. Ръководи музей в Суботица. Умира в Суботица и е погребан там.

• Буря на Аконкагуа , роман за Аконкагуа, написан на испански език, Буенос Айрес: Ediciones Peuser, 1944 г., 274 страници.
• "Териториите на индианците" за живота сред индианците в бразилските гори, написана на испански език, 1946 г.
• Excursión to the Indios del Araguaia (Brazil), посветена на индианците от племето караджа и явае в Бразилия, на испански език, 1948 г.
• Прозорец към Непал, написан на есперанто, Лагуна: Régulo, 1959, 212 страници.
• Ĝambo rafiki, "Керванът на приятелството в Африка", написана на есперанто, Пиза: Edistudio, 1991,173 страници, ISBN 88-7036-041-5.
• Ridu per Esperanto (Вицове на есперанто), сборник с вицове и разкази, написани на есперанто, Загреб 1973 г., 55 страници.
• Premiitaj kaj aliaj noveloj (Награда и други разкази), седем разказа, написани на есперанто, Загреб: Internacia Kultura Servo, 1974, 52 страници.
• "Кумеа, синът на джунглата" - детска книга за живота на бразилските индианци, написана на есперанто. ** 1-во издание Антверпен 1979 г.
• Светът на приключенията, автобиография и приключения през 5-те континента. Пиза: 1981 г. Второ издание, 1990 г., 284 страници, ISBN 8870360121.
• Снежен човек, разкази за изкачването му в планината, Виена: Pro Esperanto 1988, 20 страници.
• Kolektanto of ĉielarkoj, истории и стихотворения, написани на есперанто, Pisa: Edistudio, 1992, 117 pagesj, ISBN 88-7036-052-0.
• Темуĝино, синът на степта, роман за младежи, превод на сръбски език: Тереза Каписта, Белград, 1993 г., 68 страници, ISBN 8690107347.

• Значението на международния език в образованието за един по-добър свят, Мексико Сити: Мексиканска есперантска федерация, 1953 г., 13 страници.
• Есперанто, международният език; общ език за Африка, общ език за света, преведен от есперанто на английски от John Christopher Wells, Ротердам: UEA, 1962 г., 11 страници.
• Езиковият проблем в движението на необвързаните страни и възможността за неговото решаване, Ротердам: UEA, 1981 г., 16 страници

• Новата trovita feliĈo, за деца, Буенос Айрес: Progreso, 1945 г.
• с Антоние Секел: Курс по есперанто, структуриран метод, 1960 г., 48 страници.
• с Антоние Секел: Белград: Сърбия Есперанто-Лиго, 1960,63 страници.

По време на пътуванията си в Южна Америка, Африка, Азия и Океания Секел събира много важни предмети от други култури. Той ги подарява на Етнографския музей в Загреб.

Основната му книга, посветена на други култури, е "Tirez the arrow: oral poetry of the world" ("Стрелата на Тиреза: устната поезия на света"), Ротердам: (1983), 187 страници, ISBN 92-9017-025-5. Той превежда на есперанто поезията, която е събрал по време на пътуванията си.

Заедно с много други автори Секел работи върху речник на музеите, наречен Dictionarium Museologicum, 1986 г.