Тед Нелсън — пионер на хипертекста, хипермедията и потребителските интерфейси

Теодор Холм Нелсън (Тед Нелсън, роден през 1937 г.) е американски социолог, философ и пионер в областта на информационните технологии. Той създава термините "хипертекст" и "хипермедия" през 1963 г. и ги публикува през 1965 г. На него се приписва и първата употреба на думите трансклузия, виртуалност, преплитане и теледилоника. Основната насока на работата му е да направи компютрите лесно достъпни за обикновените хора. Мотото му е: "Потребителският интерфейс трябва да бъде толкова прост, че един начинаещ в извънредна ситуация да може да го разбере за десет секунди." Въпреки това той е известен с това, че измисля много нови думи (неологизми), които малко други хора разбират (като например "intertwingularity"), а забележките му съдържат хумор, за да забавляват, а не само да информират. Поради това някои от идеите му са посрещнати с отрицателни реакции.

Кратка биография и ключови публикации

Нелсън започва да работи по идеи за свързване и представяне на текст и мултимедия още през 60-те години. Сред най-известните му публикации са Computer Lib / Dream Machines (1974) — популярна книга, която призовава за по-широко и свободно използване на компютрите, и Literary Machines (първа версия през 1981 г.), където систематизира много от своите идеи за хипертекст, трансклузия и структура на документи. Неговите текстове са едновременно технически и провокативни, често насочени към широката публика, а не само към академичната общност.

Основни идеи и термини

Хипертекст и хипермедия: концепция за нетрадиционно свързване на фрагменти информация, при която документите не са линейни, а свързани чрез връзки (links), които позволяват свободно прескачане между теми и медии.
Трансклузия: идея за включване на части от един документ в друг без дублиране — вместо копиране се използва референция към оригинала, което запазва авторството и контекста.
Intertwingularity (преплитане): популярно понятие на Нелсън, с което той подчертава, че всички знания са взаимноживо и не могат да бъдат напълно разделени на строги, независими категории.
Двупосочни връзки, уникално адресиране и управление на версии: Нелсън настоява за системи, които поддържат връзки, видими и работещи в двете посоки, прецизно адресиране на малки фрагменти от текст и проследяване на версии и авторство.

Project Xanadu

Една от най-амбициозните му инициативи е Project Xanadu — дългосрочен проект за изграждане на универсална система за хипертекст/хипермедия, която да реализира идеи като трансклузия, постоянни идентификатори и права за повторна употреба на съдържание. В практиката проектът среща множество технически, организационни и финансови затруднения и не достигна до масово разпространена реализация в оригиналния му замисъл, но много от идеите му повлияха на по-късни системи и изследвания в областта.

Влияние и критика

Идеите на Тед Нелсън са вдъхновили поколения изследователи, дизайнерите на потребителски интерфейси и разработчиците на системи за свързано съдържание. В същото време той е критик на World Wide Web (WWW) в първоначалния му вид, защото според него уебът имплементира само частично концепцията за хипертекст — с еднопосочни връзки и без някои от богатите функции, които Нелсън предлагаше (като трансклузия и интегрирано управление на права и версии). Неговата критика е както техническа, така и философска: той се притеснява от фрагментацията, загубата на контекст и ограничените възможности за авторски права и цитиране.

Стил, обществен образ и възприятие

Нелсън е известен с провокативния си изказ, обилното въвеждане на неологизми и склонността си към хумор и сатирични бележки в текстовете си. Това го прави харизматична, но и спорна фигура — някои го възприемат като визионер и мислител, други — като труден за разбиране и донякъде идеалистичен. В публичните си изказвания той често защитава идеята, че компютрите трябва да служат на хората по интуитивен и справедлив начин.

От гледна точка на песимизма Тед Нелсън издига четири максими: "Повечето хора са глупаци, повечето власти са злонамерени, Бог не съществува и всичко е грешно".

Наследство

Днес много от идеите на Нелсън се обсъждат в контекста на връзването на знание, дигиталното право и семантичните технологии. Макар че проектът му за универсален хипертекст не се реализира напълно по начина, по който той си го представяше, приноси като концепцията за свързана информация, вниманието към авторството и правата върху съдържанието, и идеята за по-интуитивни интерфейси продължават да влияят върху развитието на мрежата, софтуера и интерфейсния дизайн.

За повече подробности и оригинални текстове на Нелсън читателят може да се запознае с неговите книги и статии, които представляват смес от технически предложения, философски размишления и популярни обяснения, насърчаващи по-свободно и критично мислене за ролята на компютрите в обществото.

Кариера

Нелсън започва проекта "Ксанаду" през 1960 г. Той иска да създаде нова компютърна мрежа, която да е лесна за използване и разбираема. Той пише за проекта в книгите си Computer Lib/Dream Machines (1974 г.) и Literary Machines (1981 г.). Голяма част от зрелия си живот той прекарва в работа по проекта Xanadu и разказва на хората за ползите от него.

Проектът "Ксанаду" не е много успешен. Причините за това са много, но не всички са съгласни, че проектът не е бил успешен. Журналистът Гари Улф публикува нелицеприятна история, "Проклятието на Ксанаду", за Нелсън и неговия проект в юнския брой на Wired от 1995 г. Нелсън изразява отвращението си на своя уебсайт, наричайки Улф "кървав чакал", и заплашва да го съди. Той също така излага възраженията си в писмо до Wired и публикува подробно опровержение на статията.

Нелсън казва, че Тим Бърнърс-Лий е осъществил някои идеи от "Ксанаду", като е изобретил световната мрежа. Но Нелсън не харесва World Wide Web, XML и всички вградени маркировки. Нелсън смята, че работата на Бърнърс-Лий е твърде опростен начин за изпълнение на първоначалния му план:

HTML е точно това, което се опитвахме да предотвратим - постоянно прекъсващи се връзки, връзки, водещи само навън, цитати, които не можете да проследите до техния произход, без управление на версиите, без управление на правата. - Тед Нелсън (Ted Nelson one-liners )

Нелсън е съосновател на Itty bitty machine company, или "IBM", която е малък магазин за компютри, работещ от 1977 до 1980 г. в Еванстън, Илинойс. Itty bitty machine company е един от малкото магазини за продажба на дребно, в който се продава оригиналният компютър Apple I. През 1978 г. той оказва значително влияние върху мисленето на IBM, когато излага своето виждане за потенциала на персоналните компютри пред екипа, който три години по-късно пуска на пазара IBM PC.

В момента Тед Нелсън работи върху нова информационна структура - ZigZag. Повече информация за ZigZag можете да намерите на уебсайта на проекта Xanadu. На този уебсайт има и две версии на кода на Xanadu, които посетителите могат да изтеглят. В момента той разработва и XanaduSpace - система за изследване на свързани паралелни документи (ранна версия на този софтуер може да бъде изтеглена свободно от [3]. Той е гостуващ научен сътрудник в Оксфордския университет - базиран в Оксфордския интернет институт - където работи в областта на информацията, компютрите и човеко-машинните интерфейси.

Образование и награди

Нелсън получава бакалавърска степен по философия от Swarthmore College през 1959 г., магистърска степен по социология от Харвардския университет през 1963 г. и докторска степен по медии и управление от Keio University през 2002 г.

През 1998 г., на Седмата конференция за WWW в Бризбейн, Австралия, Тед Нелсън получава наградата в памет на Юрий Рубински. Той заяви пред аудиторията, че това е първата награда, която някога е получавал за работата си.

През 2001 г. е посветен в рицарско звание от Франция "Офицер на изкуствата и литературата". През 2004 г. е назначен за член на Wadham College, Оксфорд, и е свързан с Оксфордския интернет институт, където в момента провежда своите изследвания.

През 2007 г. отпразнува 70-ия си рожден ден, като изнася лекция по покана в университета в Саутхемптън.

Личен живот

Той е син на покойния режисьор Ралф Нелсън, носител на награда "Еми", и на актрисата Селесте Холм, носителка на "Оскар".

Бракът на родителите му е кратък и той е отгледан предимно от баба си и дядо си в Гринуич Вилидж, като контактите с родителите му са сравнително ограничени. Той е отчасти от норвежки произход.

Популитизъм

Популитизмът ("поп-у-леет-изъм") е друг неологизъм, създаден от Нелсън като съчетание на думите "популизъм" и "елит". Тя се отнася до третирането на широките народни маси с привилегиите на елитаризма. Думата подсказва обществото на текста, предвидено от теоретици като Шошана Зубоф и Джей Дейвид Болтър, пространство на писане, в което следите на властта се запазват само като локални и условни ефекти, социалният еквивалент на деконструираната функция на автора. Една "популистка" култура може да отбележи първата стъпка към осъществяването на "играта на съвършена информация" на Жан-Франсоа Лиотар, където всички имат равен достъп до света на данните и където "[д]окато се има предвид еднаквата компетентност (вече не в придобиването на знание, а в неговото производство), това, от което в крайна сметка зависи допълнителната перформативност, е "въображението", което позволява или да се направи нов ход, или да се променят правилата на играта". Това е утопията на информацията в процес, крайната мокра мечта на клерикалите: дискурсът, превърнат със стопроцентова ефективност в капитал, като механизмът на този магически процес е номологията или създаването на правила - признавам, че това е доста специализирана форма на "въображение".

Произведения на Тед Нелсън

Живот, любов, колеж и т.н. (1959)
Компютърна библиотека: Сега можете и трябва да разбирате компютрите / Машини на мечтите: Нови свободи чрез компютърните екрани - доклад на малцинството (1974 г.), Microsoft Press, преработено издание 1987 г.: ISBN 0-914845-49-7
Революцията на домашните компютри (1977 г.)
Литературни машини: Докладът за и от проекта "Ксанаду" относно текстообработката, електронното публикуване, хипертекста, играчките за мислене, утрешната интелектуална революция и някои други теми, включително знанието, образованието и свободата (1981 г.), Mindful Press, Sausalito, California.

Дати на публикуване, както са посочени в издание 93.1 (1993 г.): 1980, 1981, 1982, 1983, 1984, 1987, 1990, 1991, 1992, 1993

Бъдещето на информацията (1997)
Космология за една различна компютърна вселена: Модел на данните, механизми, виртуална машина и инфраструктура за визуализация Архивирано 2004-10-09 на Archive.today. Списание за цифрова информация, том 5, брой 1. Статия № 298, 16 юли 2004 г.
Geeks, носещи подаръци: How The Computer World Got This Way (2008) (Резюмета на глави Архивирано 2004-10-09 в Archive.today)

Въпроси и отговори

Въпрос: Кой е Теодор Холм Нелсън?

О: Теодор Холм Нелсън (известен и като Тед Нелсън) е американски социолог, философ и пионер на информационните технологии.

В: Какви термини въвежда през 1963 г.?

О: През 1963 г. той създава термините "хипертекст" и "хипермедия", които публикува през 1965 г.

В: Кои са някои други думи, които му се приписват?

О: На него се приписва и първата употреба на думите transclusion, virtuality, intertwingularity и teledildonics.

В: Каква беше основната му цел?

О: Основната цел на работата му е да направи компютрите лесно достъпни за обикновените хора.

В: Какъв е неговият девиз?

О: Мотото му е: "Потребителският интерфейс трябва да бъде толкова прост, че начинаещ в спешен случай да го разбере за десет секунди."

В: Как са били приети някои от неговите идеи?

О: Някои от идеите му са били посрещнати отрицателно поради използването на неологизми, които малко хора разбират, и хумористични забележки, които по-скоро забавляват, отколкото информират.

В: Какви са четирите максими на Тед Нелсън от гледна точка на песимизма?

О: От песимистична гледна точка Тед Нелсън популяризира четири максими, които са: "повечето хора са глупаци", "повечето власти са злонамерени", "Бог не съществува" и "всичко е грешно".