Филип Шоуолтър Хенч (28 февруари 1896 г. - 30 март 1965 г.) е американски лекар. През 1950 г. получава Нобелова награда за физиология или медицина. Той печели наградата заедно с колегата си от клиниката "Майо" Едуард Калвин Кендал и швейцарския химик Тадеус Райхщайн . Те я получават за откриването на хормона кортизон и използването му за лечение на ревматоиден артрит."
Хенч учи в колежа "Лафайет" в Ийстън, Пенсилвания. Обучава се като лекар в медицинския корпус на армията на САЩ и в университета в Питсбърг. Хенч започва работа в клиниката "Майо" през 1923 г. По-късно той става ръководител на отделението по ревматология.
Освен клиничната си практика, Хенч е известен с методичния си научен подход: наблюдение на пациентите, формулиране на хипотези и провеждане на систематични опити. Той забелязва, че симптомите на ревматоидния артрит често отшумяват при бременност, при жълтеница или след травма, което го подтиква да търси връзка между хормоналните промени и възпалителните процеси. В сътрудничество с Едуард Кендал — който е изолирал активни съединения от надбъбречната кора — и с химическия принос на Тадеус Райхщайн, се установява ефектът на кортикостероидите при потискане на възпалението.
През късните 1940‑те години серия от клинични опити показва драматично подобрение при пациенти с тежък ревматоиден артрит след приложение на кортизон (или близки по структура кортикостероиди). Тези резултати променят лечението на възпалителните ревматични болести и поставят основите на съвременната терапия с кортикостероиди. За този пробив Хенч, Кендал и Райхщайн са удостоени с Нобеловата награда през 1950 г. — за открития, свързани с хормоните на надбъбречната кора, тяхната структура и биологични ефекти.
Вследствие на широкото приложение на кортикостероидите Хенч и колегите му привличат вниманието и към нежеланите ефекти на дълготрайната терапия (например имунната супресия, метаболитни и костни промени). Това подтиква последващи изследвания за оптимизиране на дозировките, разработване на по-безопасни препарати и правила за клинично приложение.
Хенч остава дълго време свързан с клиниката "Майо", където развива и утвърждава ревматологията като специалност, обучава редица лекари и публикува важни клинични наблюдения и прегледни статии. Неговият принос се оценява не само чрез Нобеловата награда, но и чрез трайното влияние върху диагностиката и лечението на възпалителните ставни заболявания.
Филип Ш. Хенч умира на 30 март 1965 г. и остава в историята като един от ключовите клиницисти‑изследователи на XX век, чиито наблюдения и клинична смелост довеждат до нови лечебни възможности за много болни с ревматични заболявания.