Този списък на най-близките до Земята звезди е подреден по разстояние в светлинни години (ly). Тези разстояния са взети от данните за паралакса, определени от Изследователския консорциум за близките звезди (или Recons). Източниците на тази информация са Yale Parallax Catalog [Y], Hipparcos [H], Soderhjelm 1999 [S], Tinney 1996 [T]. Звездите се движат и затова разстоянията са само такива, каквито са в момента.
Около 52 звездни системи отвъд нашата Слънчева система се намират на разстояние до 5,0 парсека (16,3 светлинни години) от Слънцето. Тези системи съдържат 63 звезди. 50 от тях са червени джуджета - най-разпространеният тип звезди в Млечния път. Останалите 13 са много по-масивни звезди, като нашата собствена. В допълнение към тези "истински" звезди учените са идентифицирали 11 кафяви джуджета (обекти, които не са достатъчно масивни, за да синтезират водород) и четири бели джуджета. Белите джуджета са изключително плътни колапсирали ядра, които остават, след като звезди като нашето Слънце са изчерпали всичкия стопяем водород в ядрото си и бавно са изхвърлили външните си слоеве. Въпреки относителната близост на тези 78 обекта до Земята, само девет от тях са достатъчно ярки във видимата светлина, за да се виждат с просто око от Земята - 6,5 видима звездна величина. Всички тези обекти в момента се движат в Местния мехур - област в рамото Орион-Сигнус на Млечния път.
Как се определят разстоянията
Основният метод за директно измерване на разстояния до близки звезди е тригонометричният паралакс: наблюдава се ъгловото изместване на звездата спрямо по-далечни обекти при различни позиции на Земята около Слънцето и от това се пресмята разстоянието. Стойностите в този списък идват от компилации и каталози на паралаксни измервания. За ориентир, 1 парсек е приблизително равен на 3,26156 светлинни години. Нови мисии и обзори (например Gaia) продължават да подобряват точността и да откриват по-слаби близки обекти, така че списъкът се актуализира с времето.
Състав и свойства на близките системи
Доминацията на червените джуджета сред близките звезди отразява общия демографски профил на Млечния път — малките, студени и дълговечни звезди са най-чести. Кафявите джуджета представляват „провалени“ звезди: те не достигат температура и налягане в своя център, необходими за устойчиво водородно горене, затова блясъкът им е предимно в инфрачервения диапазон и често се откриват чрез инфрачервени обзори и измервания на собствено движение. Белите джуджета са остатъци от еволюцията на звезди с маса до няколко слънчеви маси — имат маси сравними със Слънцето, но радиус, близък до този на Земята, и изключително голяма плътност; тяхната наблюдателна характеристика и спектър се различават от тези на главната последователност.
Видимост и астрономически значение
Прагът за видимост с просто око при чисто небе е около 6,5 по скалата на видима звездна величина. По-голямата част от близките обекти са твърде слаби, за да се видят без оптични средства — това включва много червени и кафяви джуджета. Проучването на най-близките звезди е от голямо значение за търсенето на екзопланети, за изучаване на звездната популация около Слънцето и за подготовка на бъдещи междупланетни/междузвездни мисии и оптични проучвания.
Динамика и бъдещи промени
Поради собственото движение на звездите (пропър мувмънт) и промените в измерванията, бройката и класификацията на обектите в рамките на дадена граница (например до 5,0 парсека) могат да се променят. По-прецизни паралаксни и радиални измервания ще актуализират дистанциите и ще открият нови, слаби съседи на Слънцето. Постоянното усъвършенстване на телескопите и обзорите, особено в инфрачервения спектър, ще продължи да разкрива и най-слабите и най-студените обекти в нашето непосредствено космическо съседство.