Основните междущатски магистрали са главните междущатски магистрали в САЩ и носят едноцифрен или двуцифрен номер. Системата на междущатските магистрали (Interstate Highway System) е създадена формално с Федеральния закон за помощ при пътищата от 1956 г., и нейният замисъл включва бърз транзит между градове, подобряване на търговията и националната отбрана. Типичните изисквания за тези магистрали включват контролирани достъпи (без обикновени пресечки на едно ниво), разделителни ивици, ограничен брой изходи и конструкции, пригодени за високи скорости и голям трафик. Знакът на междущатските магистрали е характерен — щит с червено, бяло и синьо.

Номерация и ориентация

Номерацията на междущатските магистрали следва обща логика, която улеснява ориентацията:

  • Четни номера (0, 2, 4, 6, 8) се дават на маршрути, които се движат изток–запад. По-малките четни номера са на юг (I-10), а по-големите са на север (I-90).
  • Нечетни номера (1, 3, 5, 7, 9) се дават на маршрути, които са север–юг. По-малките нечетни номера са на запад (I-5), а по-големите — на изток (I-95).
  • Маршрутите, чиито номера завършват на 0 или 5, обикновено са основни и исторически представляват дълги обсегнати трасета, често достигащи от бряг до бряг или от границата до границата. Примери: Междущатска магистрала 5 се простира от мексиканската граница при Сан Диего, Калифорния, до канадската граница при Блейн, Вашингтон; Междущатска магистрала 10, най-южната междущатска магистрала, преминава от Санта Моника, Калифорния, на западния бряг до Джаксънвил, Флорида на източния бряг.

Трицифрени (второстепенни) маршрути и други особености

Трицифрените междущатски магистрали обикновено са градски отклонения, обходни пътища, връзки или поясни пътища. Последните две цифри на трицифрен маршрут винаги съвпадат с номера на „родителската“ едно- или двуцифрена магистрала, към която той е свързан. Първата цифра дава представа за характера на маршрута:

  • Ако първата цифра е нечетна (1, 3, 5, 7, 9) — маршрутът обикновено е отбивка/спур (spur): свързва родителската магистрала с центъра на град или с някаква целева точка и често се свързва с родителя само в една точка.
  • Ако първата цифра е четна (2, 4, 6, 8, 0) — маршрутът обикновено е контур/кольцо/обход (loop или beltway): връзва се с родителската магистрала в две или повече точки и често обикаля град или свързва конкурентни коридори.

Повторно използване на номера и изключения

В рамките на системата има пет групи номера, които се използват повече от веднъж — това става в отделни, далеч разположени участъци, за да се избегне объркване при локалния трафик. Също така съществуват редица изключения и исторически аномалии:

  • Някои номера не следват изцяло логиката на мрежата поради исторически промени или административни решения (пример: I‑99 е разположена в Източните щати и не съответства стриктно на запад–изток/юг–северната схема).
  • Има случаи на буквени суфикси като I‑35E и I‑35W (в района на Далас и в Минесота), когато една магистрала се дели на две трасета; такива суфикси са рядкост в съвременната практика, но още съществуват на някои места.
  • Съществуват и номера, които изглежда „нелогично“ зададени (напр. I‑238 в Калифорния), поради липса на подходящи двуцифрени номера или административни причини.

Още правила и експлоатация

Някои допълнителни важни характеристики:

  • Номера на изходите: повечето щати използват милеви номера (номерът на изхода съответства на близката миля от началото на щатската граница или от южния/западния край на щата), но някои щати все още имат последователна номерация.
  • Милевите табели и номерирането на възлите обикновено се увеличават от юг на север и от запад на изток, съответствайки на принципа на номерацията на магистралите.
  • Конкуренции (concurrency): на места две или повече междущатски магистрали споделят едно и също трасе за определено разстояние (например I‑80 и I‑90 съвпадат на някои отсечки).
  • Бизнес маршрути, обходни маршрути и временни обозначения се използват за локален достъп и ориентация в градовете.

Технически стандарти и предназначение

Междущатските магистрали са предназначени за бърз и сигурен транзит и затова имат стандарти за ширина на платната, радиуси на завиване, ограничени точки на достъп, аварийни ленти и знакови системи, които гарантират висок капацитет и безопасност. Част от идеята при създаването им беше и съвместимостта с нуждите на отбраната — бързо придвижване на войски и оборудване при необходимост.

Най-дългата междущатска магистрала в Съединените щати е Междущатска магистрала 90 (I-90), която пресича голяма част от континента и свързва множество щатски центрове и транзитни коридори.

Въпреки общите правила, реалните маршрути и тяхното обозначаване могат да имат локални особености, исторически промени и административни изключения — затова при пътуване е добре да се използват актуални карти и указания.