Инфант Жозе Португалски, принц на Бразилия, херцог на Браганса (20 август 1761 г. – 11 септември 1788 г.) е престолонаследник на Кралство Португалия от възкачването на майка му на трона до смъртта му. Той е най-голямото дете на кралица Мария I Португалска и крал Педро III Португалски. Носител е на традиционните титли за наследник на династията Браганса — принц на Бразилия, принц на Бейра и херцог на Браганса.
Ранни години и подготовка за трона
Инфант Жозе е роден в контекста на укрепена монархическа традиция: като първороден син на кралица и крал той автоматично става основен кандидат за короната. Получава образование, характерно за престолонаследник от XVIII век — с акцент върху религията, класическото възпитание, основи на държавното управление и военни занятия. При двора в Лисабон неговата роля е както церемониална, така и свързана с изучаване на държавните дела и представителни функции.
Личен живот и статут
Жозе не успява да се ожени и да остави потомство. Като принц на Бразилия той символизира пряката връзка между короната и най-важната колония на Португалия по онова време — Бразилия. Неговото положение като наследник оформя вътрешната политика и династичните очаквания на двора, но краткият му живот не му позволява да реализира дългосрочни планове или реформи.
Смърт и последици
Жозе умира на 11 септември 1788 г. от едра шарка на 27-годишна възраст. Неговата ранна смърт променя линията на наследяването: на негово място се издига по-малкият му брат инфант Жоао, който става наследник и по-късно крал Жоао VI. Отсъствието на подготвен и зрял наследник оказва влияние върху бъдещите събития — по време на управлението на Жоао политическата сцена е белязана от френските революционни войни и от нашествието на Наполеон, което принуждава португалския двор да се премести в Бразилия (1807–1808) и в крайна сметка довежда до трансформации в имперската структура и до независимостта на Бразилия през 1822 г.
Памет и погребение
Инфант Жозе е погребан в традиционния пантеон на династията Браганса — в манастира São Vicente de Fora в Лисабон. Неговата съдба често се разглежда от историците като пример за това колко уязвима може да бъде династичната стабилност при неочаквани смъртни случаи и как лични трагедии в кралското семейство могат да имат дългосрочни политически последствия.