Йозеф "Йошка" Фишер — германски вицеканцлер и външен министър (1998–2005)

Ранен живот

Фишер е роден в Гераброн, Баден-Вюртемберг. Родителите му са германци от Унгария. Прякорът му Йошка е от Jóska, което е унгарският прякор на Йозеф (на унгарски: József). Фишер напуска гимназията през 1965 г. и започва работа при фотограф, която напуска през 1966 г.

През 1967 г. се включва активно в германското студентско движение и лявата политика. Работи в лява книжарница във Франкфурт, когато започва да посещава леви университетски събития като гостуващ студент. Изучава трудовете на Маркс, Мао и Хегел и става член на войнстващата група "Революционна борба" (на немски: Revolutionärer Kampf).

Фишер участвал в няколко улични битки, когато анархистката Putzgruppe нападнала полицията и ранила много някои полицаи. (На немски думата Putz може да означава чистач, но в Putz-group тя е съкращение. Това означава, че буквите означават други думи. Proletarische Union für Terror und Zerstörung, т.е. Работнически съюз за терор и разрушение). Снимки от едно от сраженията през март 1973 г. показват как Фишер удря с бухалки полицая Райнер Маркс [2]. получава тренировка (снимка)

През германската есен на 1977 г. има много терористични нападения от страна на Фракцията на Червената армия (RAF). Фишер казва, че тези нападения, особено отвличането и убийството на Ханс-Мартин Шлайер, са го накарали да се откаже от насилието като начин за постигане на политическа промяна.

Вместо това той се включва в новите социални движения, а по-късно и в новооснованата Германска зелена партия, главно в провинция Хесен.

През май 1981 г. е убит министърът на икономиката на провинция Хесен Хайнц-Херберт Кари. Пистолетът, с който е убит министърът, е бил откраднат от американска военна база през 1973 г., а при обира е използван автомобилът на Фишер.

Като министър на външните работи Фишер се извинява за насилието от времето на Putzgruppe,

Зелен политик

От 1983 до 1985 г. Фишер е член на Бундестага от Зелената партия. През 1985 г. става министър на околната среда в Хесен в първата социалдемократическо-зелена коалиция (1985-1987 г.). Фишер предизвиква вълнение, когато пристига на церемонията по полагане на клетва, носейки маратонки. Тези маратонки сега са изложени в музей в Бон.

От 1991 до 1994 г. Фишер отново е министър на околната среда в Хесен, а по-късно става съпредседател на парламентарната партия на Зелените в Бундестага. По време на годините си в опозиция Фишер е уважаван заради своите речи. През голяма част от 90-те години на ХХ в. със СДПГ не е много популярен, а приятелите на Фишер често го наричат "истинския" лидер на опозицията.

Министър на външните работи

През септември 1998 г. социалдемократите, водени от Герхард Шрьодер, побеждават християндемократическото правителство на Хелмут Кол. С 42% от гласовете на СДПГ и 7% от гласовете на Зелените може да се състави коалиционно правителство. След няколкоседмични преговори между социалдемократите и Зелените новото правителство поема властта на 27 октомври 1998 г. Фишер става министър на външните работи.

През 1999 г. Фишер подкрепя участието на Германия във войната в Косово. Това предизвиква изключителни спорове в рамките на предимно пацифистката Зелена партия, тъй като означава, че за първи път след Втората световна война германски войници ще участват активно в бойни действия. Той обосновава тази война с твърдения, че Сърбия планира да извърши геноцид срещу косовските албанци.

Фишер също подкрепя разполагането на германски войски в Афганистан, но съветва Шрьодер да не се включва във войната в Ирак. Известен е като добър приятел на Кофи Анан. До 2005 г. е вторият най-дълго служил външен министър в следвоенната история на Германия (след Ханс-Дитрих Геншер).

През 2005 г. критиците обвиняват Фишер, че небрежно е отслабил контрола върху визовия режим за Украйна, което е позволило на много нелегални имигранти да влязат в Германия с фалшива самоличност. Създадена е парламентарна комисия, която да разгледа случая, и за разлика от други подобни изслушвания, изявлението на Фишер (и на други високопоставени служители) е показано на живо по обществената телевизия. Явяването на Фишер пред комисията продължи дванадесет часа. (Вж. "Визова афера в Германия", 2005 г.).

След поражението на коалиционното правителство на изборите през 2005 г. Фишер обявява, че ще се оттегли в задкулисието. "След 20 години на власт сега искам да си върна свободата", цитира се неговото изказване. На 13 октомври 2005 г. е обявено, че Франк-Валтер Щайнмайер (SPD) ще наследи Фишер на поста министър на външните работи.

Живот след политиката

От началото на септември 2006 г. Йошка Фишер е старши научен сътрудник в Лихтенщайнския институт за самоопределение към Принстънския университет и гостуващ професор в Училището по обществени и международни въпроси "Удроу Уилсън" към Принстънския университет. Изнасял е лекции и в други американски университети, по-специално в университета Брандейс, по различни теми от областта на външните работи и международните отношения.

Личен живот

Фишер често е бил най-популярният германски политик, дори сред привържениците на други партии.

До 1996 г. Фишер е откровен любител на добрите вина и храната. Често залагаше каси скъпо вино с други политици за изхода от изборите. Фишер е бил и с наднормено тегло. За кратко време той отслабна много. Фишер твърди, че това се дължи на пълния отказ от алкохола и промяната на хранителния му режим. Освен това той е тренирал фитнес и дори е бягал маратон. Той печели от отслабването си, като написва книгата "Моето дълго бягане към себе си" за своя опит, която веднага се превръща в бестселър. Напоследък отново започва да качва килограми.

Фишер е женен пет пъти: първите му четири брака - с Еделтрауд Фишер (1967-1984), Инге Фогел (1984-1987), Клаудия Бом (1987-1999) и Никола Леске (1999-2003) - завършват с развод. През октомври 2005 г. се жени (в Рим) за Мину Барати, която е негова законна съпруга в продължение на 2 години. С втората си съпруга Инге има две деца: Давид и Лара. През април 2005 г. Фишер става дядо за първи път.